Лора Караджова: Спрях да се притеснявам за неща, които не мога да променя
Не намира никакъв смисъл в подаръците. Според нея задачата на празниците е да се събира с обичани хора, да се радостни, да основава спомени… За нея по-важно е наличието и това, което ще сътворят като спомен, с цел да може да си описват след време, до момента в който движимостите са преходни – човек им се радва известно време, след което ги не помни в някой долап.
Твърди, че отминаващата година е била естествена, без разтърсвания, а дните й минават като на всяка жена с две деца. Вълнува се от ваканциите на децата, обича морето, къмпинга, караваната... Не е последовател на фантазиите, защото във всяка една от тях има един колорит на несбъдване. А нещата, които желае да й се случат, просто ги случва, не стои със скръстени ръце пред прозореца, вперила взор в фантазиите. Определя това занятие като много тъжно и за самотни хора и добавя, че е човек на дейностите, който обаче постоянно прави това, което й диктува сърцето.
Първите си пари проработила с пеене на 17-18-годишна възраст и с тях си купила сешоар, който още работи и го употребява. Твърди, че този сешоар й е като машина на времето и не би го заменила с нов, преди да я съобщи. Всеки от дните й е изпълнен с прелестни моменти – един от тях е сутрините, в които разсънва децата си.
И до през днешния ден най-близките й хора остават фамилията й и трите й правилни приятелки – Вера, Славяна и Милена. Дава си сметка, че всякога, в който е постъпвала неуместно или безогледно в живота, е плащала цената за това.
Вече не се тормози от годините и е уверена, че каквото има да става, ще стане, а времето обратно не може да се върне, тъй че е ненужно да се тормози за неща, които не може да промени.
Тя е от хората, които имат вяра в любовта на 100% и е безапелационна, че тя е тази, която държи хората дружно. Определя я като свещено възприятие, само че в това време грижа, отговорност, схващане и шерване.
Споделя, че брачният партньор й упорства да имат още едно дете, само че тя към момента се замисля по въпроса. Смята, че е вълшебно човек да преживее родителството, само че пък признава, че в действителност е мъчно.
Източник: Уикенд
