Не можем да подминем датата 15 декември и да не

Не можем да подминем датата 15 декември и да не отдадем дължимото и почитта си към една огромна персона, актьор, създател, държавник и подстрекател, докоснал сърцата на милиони фенове на операта по света – Райна Кабаиванска.



На този ден преди 88 години в красивия морски град Бургас се ражда звезда. За огромния глас и неповторим артистичен и музикален гений на българската оперна прима, са изписани стотици възхитителни мнения от музиковеди и оперни критици от целия свят.



Още невръстно момиченце тя прави извънредно усещане със самородния си певчески гений – трамплин за бъдещата ѝ кариера по сцените на най-грандиозните международни оперни подиуми.

От дребна стартира да свири на пиано и да пее в Детски хор „ Бодра промяна “. През 1957 година приключва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „ Панчо Владигеров “, като учи първо при Людмила Прокопова, а по-късно при Илия Йосифов. След дипломирането си е назначена в Софийската опера единствено като хористка, което я окуражи да кандидатства за стипендия за специализация и през 1958 година отпътува за Италия, където учи музика в лицея „ Виоти “ във Варчели при вокалните педагози Зита Фумагали, Д. Тес и Мерлини.



Дебютът ѝ през 1961 година в " Ла Скала " слага началото на блестяща кариера, която минава през международните оперни театри - от Париж до Рим и Мадрид, от " Метрополитън " в Ню Йорк до Токио и " Болшой Театър " в Москва, от " Залцбуг до Венеция ", от " Ковънт Гардън " в Лондон до " Театро Сан Карлов " Неапол, от Филаделфия до Монако и Хамбург, от " Карнеги Хол " в Ню Йорк до " Театър Колон " в Буенос Айрес.



Репертоарът ѝ включва творби от Верди ( " Дон Карлос ", " Отело ", " Фалстаф ", " Травиата ", " Трубадур ", " Силата на ориста ", " Сицилиански вечерни ", " Ернани ", " Реквием " ), Пучини ( " Мадам Бътърфлай ", " Тоска ", " Манон Леско ", Вагнер ( " Риенци " ), Чилеа ( " Адриана Лекуврьор " ), Доницети ( " Роберто Деверьо " ), Леон Кавало ( " Палячи " ), Гуно ( " Фауст " ), Масне ( " Манон " ), Каталани ( " Ла Вали " ), Чайковски ( " Дама Пика " и " Евгений Онегин ", Щраус ( " Капричо " ), Лехар ( " Веселата вдовица " ).



Носител е на многочислени награди: Белини (1965 г.), Viotti D`Oro (1970 г.), Пучини (1988 г.), Илика (1989 г.), Монтеверди (1990 г.), наградата на академия " Медичи " - Лоренцо Великолепни, Флоренция (1990 г.), огромната премия " Един живот, отдаден на музиката ", Венеци (2000 г.).



За извънреден принос в региона на изкуството и за развиването на демокрацията на България е удостоена с медал " Стара планина ". Кавалер е на ордена на италианската република за гражданска героизъм и за извънреден принос в изкуството.



Професор е в академия " Киджана " в Сиена, в музикалната академия Орацио Веки в Модена, в музикалната академия в Озимо, в академията а млади артисти в Арена ди Верона.
Провежда майсторски класове в Испания, Италия, Франция и България.



За принос към международната музикална просвета Райна Кабаиванска е удостоена с купите Доктор хонорис идея и Почетен професор на Нов Български Университет. Тя основава и Фонд „ Райна Кабаиванска “, който отпуска стипендии за млади български гении.



Днес името Кабаиванска, колкото и мъчно да се произнася, е синоним на висока класа и незабравим гений. А след време ще се трансформира в легенда, тъй като българката сподели подобен дух и певческа младост, че даже откакто прехвърли70-те и 80-те години, тя продължи да свети на оперните подиуми с нови трагични облици и да раздава от своя дух, мъдрост и гений на младите си възпитаници.

В чест на неувяхващата оперна дива, която популяризира света с мощната си аура, грациозна външност и възвишен глас, ви сервира дребна парченце от нейните мисли и послания:

" Ако обичта ми стигне до публиката, това е най-голямото ми заплащане. "

" Любовта и възторгът на публиката ми дават сили. "

" Дългът би трябвало постоянно да се извършва и аз постоянно съм го изпълнявала като правилен боец. "

" Никога не съм гледала на себе си като на номер едно, в никакъв случай не стартирам изречението си с „ Аз, аз, аз… "

" Младите хора би трябвало сами да изберат и поемат своя път, тъй като в живота е доста значимо да обичаш това, което правиш. "

" Не се поверявам на никого. "

" Всяка година очаквам огромния гений, всяка година се апелирам той да се случи в този момент. "

" Смятам, че оперният артист влезе ли в различен род, става комичен. "

" Много по-удобно ми е на сцената, в сравнение с в живота. "

" Никога не съм живяла като примадоните от романите. "

" Човекът е човек, тъй като има нужда от изкуството, освен от компютъра и от цифрите. Въпреки технологиите, индивидът има душа. Ние, по-старите, би трябвало да предадем нашия опит на младото потомство, да му внушим, че изкуството възвисява духа. Не единствено компютрите вършат живота "

" Мария Калас е вокален феномен. Ние сме бледи сенки спрямо нея. "

" Не обичам този свят. Този свят на пазара, на договарянето, на пошлото и вулгарното. Човекът сякаш към този момент няма потребност от възвишени неща. А е толкоз естествено да имаш блян към красивото. Сега имаме хубави облекла, хубави домове и така нататък, а нямаме предпочитание за духовна храна. "

" Всичко би трябвало да се прави с обич! "