Най-успешната формула за здрава психика
Не можем да отключим психологично заболяване единствено от стрес, изясни доцент Весела Стоянова от Клиниката по психиатрия в столичната Александровска болница.
Пред Дарик тя разяснява, че стресът е рисков фактор, който способства за появяването на психологичен проблем, само че подобен се отключва единствено при хората, които имат генетична предразположеност към сходен и са подложени на стрес.
Доц. Стоянова сподели, че огромна част от популацията лекува паническите си офанзиви с бензодиазепин и с алкохол, което е неточност, защото не води до цялостно изцеление, а единствено до взаимозависимост.
“Децата са извънредно чувствителни, сензитивни към изключително прочувствените проблеми на хората, които обичат и от които зависят – това са хората от непосредственото най-близко обграждане. Така че деца, израснали в една такава среда с непрестанен стрес, безпокойствие и тревога у родителите, като се изключи че носят и някаква генетична предиспозиция, средата също образува ” , уточни тя.
По думите ѝ, факторите на средата построяват един жанр и едно държание у детето да се тревожи и да се оправя по-трудно в положение на психосоциален стрес, тъй като образецът, който вижда, несъмнено е подобен. Това по-късно, в зрелия живот на порасналото дете, може да се отрази на цялостното действие на неговия организъм.
Има ли формула за здрава душeвност?
“Няма неповторима формула, която да важи за всички. Както споделя Марк Твен – раят за всеки е нещо друго. Най-важно е човек да следва личните си потребности и оптимално да се вслушва в знаците, които му дава тялото и във краткотрайните неразположения “ , сподели доцент Стоянова.
По думите ѝ, човек би трябвало да влага извънредно доста от свободното си време, от силите си и от силата си, преди да се получат психосоциален стрес или проблеми. Има предварителна защита, която е обвързвана с оптимално оползотворяване на свободното време – в планината, на спортната площадка, в превозване на време с хора, които са ни приятни и ни зареждат, в навестяване на театри, музеи, изобщо – всичко, което кара човек да се усеща добре. И това би трябвало да се прави, преди да са се появили стресът и тревожните депресивни положения.
“Защото тогава към този момент е късно и човек не намира сили. Дори да има предпочитание, той няма сили и сила да прекарва повече свободно време по този начин, както би желал. Освен това и работата го притиска, защото той като е обезпокоителен и депресивен не съумява добре да си свърши професионалните си отговорности и по този начин се завърта един циничен кръг ” , добави тя.
