Евродепутат: В България има належаща нужда от засилване на колективните трудови договори
Не можем да кажем от Брюксел какъв брой висока да е минималната работна заплата в България. Искаме от всяка страна членка да оцени дали тя е съответна, дали разрешава на работещите съответните артикули и услуги и по какъв начин да се дефинира - 60% от брутната медианна работна заплата или 50% от брутната междинна работна заплата ". Това разяснява евродепутатът Ахнес Йонхериус (Социалисти и демократи, Нидерландия) по време на брифинг за европейската скица за минимална работна заплата.
Според нея също така в България има належаща потребност повече работещи да се обзет от групови трудови контракти.
Йонхериус, която е съдокладчик по въпроса, изясни, че синдикати и неправителствени организации ще упорстват за едни или други ориентировъчни референтни стойности, които ще се дефинират от съответната страна.
Ние пожелаваме от страните членки само да оценят дали минималната работна заплата е съответна, по какъв начин ще се дефинират ориентировъчните референтни стойности е въпрос, който ще се реши в съответната страна, акцентира евродепутатът.
В началото на февруари на второ четене промени в Кодекса на труда, с които се вкарва механизъм за установяване на минималната работна заплата. Според текста минимална работна заплата за страната за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Агнес Йонхериус посочи, че задачата е с тази инструкция да се подсигурява, че трудещите се могат да си заплащат сметките умерено, само че и да се качи равнището във всяка от страните и да се реализира така наречен обществена конвергенция във възходяща посока, тъй че да се сближат стопанските системи, те да порастват и хората да се облагодетелстват.
Видяхме, че икономическият напредък не води автоматизирано до понижаване на разликите в покупателната дарба на хората и би трябвало да създадем повече и да обхванем повече хора от групови трудови контракти, което ще подсигурява най-хубавият стопански път към повече тъждество, тъй като сега разликите сред страните членки са огромни, добави тя.
Само една малко стъпка
Съдокладчикът Денис Радке (Европейска национална партия, Германия) сподели, че това, което България е направила до момента, е единствено една стъпка. Пълното използване на наредбите е обвързвано с проект за деяние, който да покаже какво е подхванато и какви стъпки ще се подхващат, с цел да се доближи прагът от 80% групово договаряне. Това е единствено една и може би най-малката стъпка в този развой, добави той.
По думите на Йонхериус това не е задоволително, с цел да се подсигурява, че хората на минимална заплата ще могат да заплащат сметките си, да пращат децата на учебно заведение и понякога да им купят подарък. В България има належаща потребност повече работещи да се обзет от групови трудови контракти, да се упорства за по-високи хонорари и да се вдигне минималната заплата като % от междинната заплата, добави тя.
Какво е европейската минимална заплата?
Радке акцентира, че има обща цел за всяка страна членка - обсегът на груповото договаряне да доближи 80%. " Това не е просто рекомендация (...) Става въпрос за съответни политически дейности (...) Ако не се извърши задачата за обсег от 80%, тогава ще би трябвало да обясните пред Европейската комисия кои политически дейности не са били подхванати и какво ще предприемете, с цел да стигнете до задачата ", добави той.
Радке посочи, че това е значимо освен за Източна Европа и даде образец с неговата страна, Германия, където груповото трудово договаряне е към 50%, обсегът е относително невисок. На опасенията, че има риск да се унищожи обществения модел в скандинавските страни в резултат на новите разпореждания, той отговори, че е станало ясно, че националните обичаи и системи няма да бъдат накърнени, както и практиките в националното законодателство. Целта на директивата е да укрепи общественото партньорство и да подсигурява съответна минимална работна заплата, изясни Радке.
Йонхериус посочи, че работещите ще са печелившите от директивата за съответни минимални работни заплати в Европейски Съюз.
" Това визира служащите в цяла Европа и във всички браншове и браншове () В основата на директивата е заявката, че би трябвало да реализираме заслужен стандарт на живот за всеки работещ жител на Европа, да се понижи неравенството във възнагражденията ", добави тя.
По мотив изказвания, че Европейски Съюз няма право на сходна инструкция, Йонхериус изясни, че благодарение на адвокати се е стигнало до заключението, че се почитат националните обичаи и образуването на работните заплати в страните, в които това става напълно въз основа на групови трудови съглашения.
Тези страни не са задължени да постановат законоустановена минимална работна заплата, само че в случай че има законоустановена минимална работна заплата, тя би трябвало да зачита прага, който обезпечава заслужен метод на живот. Този предел гласи, че тя би трябвало да подсигурява заслужен метод на живот и да се бори с бедността измежду работещите, добави евродепутатът. По думите ѝ към 26 милиона души в Европа са в състояние на беднотия, макар че работят.
" За да достигнем този предел на заслужен метод на живот, би трябвало да се регистрира и покупателната дарба в страните членки. Тоест хората да могат да си купуват облекло, хранителни артикули, да се грижат за себе си и за фамилията си. Слагаме на масата концепцията за една кошница от услуги и артикули, които можете да си позволите ", добави евродепутатът.
Адекватна ли е?
Тя изясни още, че директивата изисква оценка на минималната работна заплата, т.е. страните дружно със обществените сътрудници да правят оценка дали в действителност са определили минимална заплата, която е съответна - предлага се ориентировъчно или 60% от брутната медианна заплата, или 50% от брутната междинна заплата. Може да има и национални референти стойности, само че би трябвало постоянно да се прави оценка дали минималната работна заплата е съответна.
Изтъкна, че да се подсигурява, че най-малко 80% от работещите ще бъдат обхванати от груповото договаряне е крайъгълен камък на директивата.
В отговор на въпрос, обвързван с признатото от Народното събрание в България законодателство, Радке сподели, че няма директна връзка и не може да се каже, че в случай че заплатата е 50% от междинната работна заплата, това ще обезпечи естествен стандарт на живот.
" Тези 50% са нещо, което предлагаме, само че това е единствено един параметър ", изясни той, допълвайки, че с цел да се дефинира кое е рационален стандарт на живот, би трябвало да се вземат поради и другите параметри.
Ние желаеме да забележим по-високо равнище на междинната работна заплата освен в България, само че за тази цел би трябвало да имаме мощни обществени сътрудници, мощни профсъюзи, разяснява евродепутатът.
Директивата е създадена, с цел да ни подкрепи в тази тенденция, добави той. По думите на Йонхериус, поради че междинната заплата в България е релативно ниска, в случай че с нея се обвърже минималната, тя също ще е много ниска.
Тя настоя, че в България акцентът би трябвало да е върху повече групови трудови контракти и подсилване на ролята и правата на профсъюзите, повече хора да подписват групови трудови съглашения и по този метод да бъдат увеличени техните заплати.
Сива стопанска система
По въпроса за опасенията от разгръщане на сивата стопанска система с повишението на минималната работна заплата, Йонхериус разяснява, че би трябвало да има мощни и добре функциониращи инспекторати по труда.
Допълни, че доста организации наемат да вземем за пример българи в селскостопанския или в месопреработвателния бранш в Нидерландия и задачата им е да създадат тъй че да заплащат по-малко. Тогава би трябвало да се намесят освен инспекторатите по труда в България, само че и в Нидерландия.
" Трябва да е ясно, че в случай че като сдружение не можете да плащате естествена заплата, няма стопански годна причина да продължавате да съществувате като сдружение, по тази причина са ни нужни доста строги, доста амбициозни инспекторати, които да пазят работещите ", счита евродепутатът.
Срокове
Денис Радке изясни, че за използване на директивата в националното законодателство на страните ще се дадат две години. Ако срокът не бъде спазен и страните не изготвят проект за деяние в период, последствията ще са както и в други случаи, съгласно общоприетия механизъм, употребен от Европейската комисия, тъй като " това не е просто една доброжелателна рекомендация ".
Агнес Йонхериус посочи, че сега има рецесия на покупателната дарба и по тази причина страните биват приканвани да не изчакват да изтекат тези две години, а да стартират използването допустимо най-бързо. Вече чуваме положителни вести да вземем за пример от Испания, Румъния, които няма да изчакат тези две години, ще го създадат незабавно, добави тя.
Колективното договаряне
По думите ѝ има два метода да се реализира по огромен обсег на групово договаряне. Това не значи че 80% от служащите би трябвало да са членове на синдикати или синдикални деятели. Това не е единственият метод. Опитваме се да кажем, че има разнообразни групови съглашения в другите страни, на равнище предприятия, на секторно равнище, в случай че има огромни браншове, които са обхванати от групови съглашения, да вземем за пример всички в бранш металообработка, секторните групови съглашения са метод да се реализира този предел от 80%, изясни евродепутатът.
Или, да кажем, имаме система, при която в банковия бранш груповото съглашение в дадена банка се взима като пример и това съглашение кажем, че е използвано за всички служащи в този бранш, добави тя.
Отделните групови съглашения в другите предприятия могат да се съберат в едно или да има групово съглашение в избран бранш, което се ползва по отношение на всички служащи, макар че работодателят не е член на работодателска организация или не всички служащи са членове на профсъюз. В последна сметка се стига до това да преброим какъв брой от работещите са обхванати от групови съглашения и какъв брой не са, сподели още Йонхериус.
Според нея също така в България има належаща потребност повече работещи да се обзет от групови трудови контракти.
Йонхериус, която е съдокладчик по въпроса, изясни, че синдикати и неправителствени организации ще упорстват за едни или други ориентировъчни референтни стойности, които ще се дефинират от съответната страна.
Ние пожелаваме от страните членки само да оценят дали минималната работна заплата е съответна, по какъв начин ще се дефинират ориентировъчните референтни стойности е въпрос, който ще се реши в съответната страна, акцентира евродепутатът.
В началото на февруари на второ четене промени в Кодекса на труда, с които се вкарва механизъм за установяване на минималната работна заплата. Според текста минимална работна заплата за страната за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Агнес Йонхериус посочи, че задачата е с тази инструкция да се подсигурява, че трудещите се могат да си заплащат сметките умерено, само че и да се качи равнището във всяка от страните и да се реализира така наречен обществена конвергенция във възходяща посока, тъй че да се сближат стопанските системи, те да порастват и хората да се облагодетелстват.
Видяхме, че икономическият напредък не води автоматизирано до понижаване на разликите в покупателната дарба на хората и би трябвало да създадем повече и да обхванем повече хора от групови трудови контракти, което ще подсигурява най-хубавият стопански път към повече тъждество, тъй като сега разликите сред страните членки са огромни, добави тя.
Само една малко стъпка
Съдокладчикът Денис Радке (Европейска национална партия, Германия) сподели, че това, което България е направила до момента, е единствено една стъпка. Пълното използване на наредбите е обвързвано с проект за деяние, който да покаже какво е подхванато и какви стъпки ще се подхващат, с цел да се доближи прагът от 80% групово договаряне. Това е единствено една и може би най-малката стъпка в този развой, добави той.
По думите на Йонхериус това не е задоволително, с цел да се подсигурява, че хората на минимална заплата ще могат да заплащат сметките си, да пращат децата на учебно заведение и понякога да им купят подарък. В България има належаща потребност повече работещи да се обзет от групови трудови контракти, да се упорства за по-високи хонорари и да се вдигне минималната заплата като % от междинната заплата, добави тя.
Какво е европейската минимална заплата?
Радке акцентира, че има обща цел за всяка страна членка - обсегът на груповото договаряне да доближи 80%. " Това не е просто рекомендация (...) Става въпрос за съответни политически дейности (...) Ако не се извърши задачата за обсег от 80%, тогава ще би трябвало да обясните пред Европейската комисия кои политически дейности не са били подхванати и какво ще предприемете, с цел да стигнете до задачата ", добави той.
Радке посочи, че това е значимо освен за Източна Европа и даде образец с неговата страна, Германия, където груповото трудово договаряне е към 50%, обсегът е относително невисок. На опасенията, че има риск да се унищожи обществения модел в скандинавските страни в резултат на новите разпореждания, той отговори, че е станало ясно, че националните обичаи и системи няма да бъдат накърнени, както и практиките в националното законодателство. Целта на директивата е да укрепи общественото партньорство и да подсигурява съответна минимална работна заплата, изясни Радке.
Йонхериус посочи, че работещите ще са печелившите от директивата за съответни минимални работни заплати в Европейски Съюз.
" Това визира служащите в цяла Европа и във всички браншове и браншове () В основата на директивата е заявката, че би трябвало да реализираме заслужен стандарт на живот за всеки работещ жител на Европа, да се понижи неравенството във възнагражденията ", добави тя.
По мотив изказвания, че Европейски Съюз няма право на сходна инструкция, Йонхериус изясни, че благодарение на адвокати се е стигнало до заключението, че се почитат националните обичаи и образуването на работните заплати в страните, в които това става напълно въз основа на групови трудови съглашения.
Тези страни не са задължени да постановат законоустановена минимална работна заплата, само че в случай че има законоустановена минимална работна заплата, тя би трябвало да зачита прага, който обезпечава заслужен метод на живот. Този предел гласи, че тя би трябвало да подсигурява заслужен метод на живот и да се бори с бедността измежду работещите, добави евродепутатът. По думите ѝ към 26 милиона души в Европа са в състояние на беднотия, макар че работят.
" За да достигнем този предел на заслужен метод на живот, би трябвало да се регистрира и покупателната дарба в страните членки. Тоест хората да могат да си купуват облекло, хранителни артикули, да се грижат за себе си и за фамилията си. Слагаме на масата концепцията за една кошница от услуги и артикули, които можете да си позволите ", добави евродепутатът.
Адекватна ли е?
Тя изясни още, че директивата изисква оценка на минималната работна заплата, т.е. страните дружно със обществените сътрудници да правят оценка дали в действителност са определили минимална заплата, която е съответна - предлага се ориентировъчно или 60% от брутната медианна заплата, или 50% от брутната междинна заплата. Може да има и национални референти стойности, само че би трябвало постоянно да се прави оценка дали минималната работна заплата е съответна.
Изтъкна, че да се подсигурява, че най-малко 80% от работещите ще бъдат обхванати от груповото договаряне е крайъгълен камък на директивата.
В отговор на въпрос, обвързван с признатото от Народното събрание в България законодателство, Радке сподели, че няма директна връзка и не може да се каже, че в случай че заплатата е 50% от междинната работна заплата, това ще обезпечи естествен стандарт на живот.
" Тези 50% са нещо, което предлагаме, само че това е единствено един параметър ", изясни той, допълвайки, че с цел да се дефинира кое е рационален стандарт на живот, би трябвало да се вземат поради и другите параметри.
Ние желаеме да забележим по-високо равнище на междинната работна заплата освен в България, само че за тази цел би трябвало да имаме мощни обществени сътрудници, мощни профсъюзи, разяснява евродепутатът.
Директивата е създадена, с цел да ни подкрепи в тази тенденция, добави той. По думите на Йонхериус, поради че междинната заплата в България е релативно ниска, в случай че с нея се обвърже минималната, тя също ще е много ниска.
Тя настоя, че в България акцентът би трябвало да е върху повече групови трудови контракти и подсилване на ролята и правата на профсъюзите, повече хора да подписват групови трудови съглашения и по този метод да бъдат увеличени техните заплати.
Сива стопанска система
По въпроса за опасенията от разгръщане на сивата стопанска система с повишението на минималната работна заплата, Йонхериус разяснява, че би трябвало да има мощни и добре функциониращи инспекторати по труда.
Допълни, че доста организации наемат да вземем за пример българи в селскостопанския или в месопреработвателния бранш в Нидерландия и задачата им е да създадат тъй че да заплащат по-малко. Тогава би трябвало да се намесят освен инспекторатите по труда в България, само че и в Нидерландия.
" Трябва да е ясно, че в случай че като сдружение не можете да плащате естествена заплата, няма стопански годна причина да продължавате да съществувате като сдружение, по тази причина са ни нужни доста строги, доста амбициозни инспекторати, които да пазят работещите ", счита евродепутатът.
Срокове
Денис Радке изясни, че за използване на директивата в националното законодателство на страните ще се дадат две години. Ако срокът не бъде спазен и страните не изготвят проект за деяние в период, последствията ще са както и в други случаи, съгласно общоприетия механизъм, употребен от Европейската комисия, тъй като " това не е просто една доброжелателна рекомендация ".
Агнес Йонхериус посочи, че сега има рецесия на покупателната дарба и по тази причина страните биват приканвани да не изчакват да изтекат тези две години, а да стартират използването допустимо най-бързо. Вече чуваме положителни вести да вземем за пример от Испания, Румъния, които няма да изчакат тези две години, ще го създадат незабавно, добави тя.
Колективното договаряне
По думите ѝ има два метода да се реализира по огромен обсег на групово договаряне. Това не значи че 80% от служащите би трябвало да са членове на синдикати или синдикални деятели. Това не е единственият метод. Опитваме се да кажем, че има разнообразни групови съглашения в другите страни, на равнище предприятия, на секторно равнище, в случай че има огромни браншове, които са обхванати от групови съглашения, да вземем за пример всички в бранш металообработка, секторните групови съглашения са метод да се реализира този предел от 80%, изясни евродепутатът.
Или, да кажем, имаме система, при която в банковия бранш груповото съглашение в дадена банка се взима като пример и това съглашение кажем, че е използвано за всички служащи в този бранш, добави тя.
Отделните групови съглашения в другите предприятия могат да се съберат в едно или да има групово съглашение в избран бранш, което се ползва по отношение на всички служащи, макар че работодателят не е член на работодателска организация или не всички служащи са членове на профсъюз. В последна сметка се стига до това да преброим какъв брой от работещите са обхванати от групови съглашения и какъв брой не са, сподели още Йонхериус.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ