Не може да се каже, че Майк Клингенберг е любимецът

...
Не може да се каже, че Майк Клингенберг е любимецът
Коментари Харесай

ЧИК или Защо взехме ладата

Не може да се каже, че Майк Клингенберг е любимецът на девойките в класа. Нещо повече, той даже няма другари. И никой в никакъв случай не го кани на празненството си. Свит и нерешителен в себе си, Майк не е поканен и на „ празненството на годината “ - рождения ден на прелестната Татяна, в която е влюбен.
Андрей Чихачов, именуван Чик, тъй като даже учителите не могат да произнесат името му, е новият възпитаник в класа. Пристигнал някъде от Русия, и предишното, и сегашното му са обвявани от легенди за съветски мафиоти и подземни контакти. Чик се трансформира в абсолютния новобранец на учебното заведение, който спи в клас и не признава престижи - нито измежду учителите, нито измежду по-големите гимназисти.
Майк и Чик, две петнайсетгодишни момчета, по-различни от които не може да има. Но идва моментът, в който нещо ги свързва - Чик взема решение да отвлече влюбения Майк от мисълта за Татяна, като се пошляят с една раздрънкана „ Лада “ из провинцията. И по този начин стартира най-невероятното странствуване с открадната кола, през което момчетата срещат хора и виждат места, за чието битие лъскавата столица даже не подозира - обрасли в плевели, секрети заводи, остарял фашист, складиращ оръжие, момиче, живеещо по сметищата... В непрестанно бягство от полицията, те премислят своята визия за света...
Една книга, написана на непринудения език на младите, която се чете на един мирис, която подтиква към откровен смях, само че и към размисъл. Отличена с Наградата на Германия за младежка литература.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР