Сторим големи къщи, а умираме в мазето ~ Марко СЕМОВ
Не може да не сте ги виждате тези десетки хиляди къщи, на които е плътно единствено мазето, най-вече първият етаж. По-нагоре стоят единствено неизмазани тухли. Огромни къщи - цели сгради със зеещи прозорци и непоставени порти, доста постоянно натъпкани със сено – хем къща, хем плевня. Такива в миналото бяха къщите на бедните хора, които през целия си живот не можаха да отделят повече от това – да създадат скелета на къщата и да се наврат в каменните й основи. Нагоре – втория и третия етаж – ще ги строят по-нататък, като се види човек с пара. И така си отиваха от този свят – съберат китките на махалата, минат на конска каруца за финален път през чаршията и хайде там, откъдето никой не се е върнал. Къщата, в случай че е рекъл Бог, ще я довършат младите… Тези къщи са отгледали цели генерации, едно след друго те са израствали в мазетата без да съумеят да се възмогнат до такава степен, че да се качат най-малко на по-горния етаж… Може да се каже, че пътят от мазето до този по-горен етаж е един от най-дъгите пътища в нашата история…
АЗ ДА НЕ СЪМ ПО-ДОЛУ…
Ето това, „ аз да не съм по-долу ” е едно доста българско изречение, мощен локомотив е то, който дърпаше и дърпа нашата българска история…
Ала тези огромни и нестегнати къщи не са строени единствено поради това… „ аз да не съм по-долу! ” Те наизскачаха над земята ни безусловно отдолу под робското було и напънаха да се въздигат нависоко, тъй като епохи наред ни беше турена ръка над главите, над църквите, над къщите ни – ти, българино, си дотук – по-нагоре от тебе е всеки ортодоксален, неговата къща, джамията… Правилото на всяко иго, унизителният му закон!...
Не стига дето бащата е направил къща, ами и синът би трябвало да направи. Тази мъдра жадност да се остави нещо на този свят! И тя се роди в робството, под онази ориенталска длан, закоравяла от въртенето на ножа и от стискането на шишането, роди се и до през днешния ден не знае отмора. Жена, която не е раждала, и мъж, който боец не е ходил и къща не е направил, по-добре да не са се раждали! Строга и непрощаваща присъда!
Като се замогне малко българинът, стяга и втория етаж, и третия – да има! Цял живот боричкане за две цели – къща „ като хората ” и децата да изучи. И до момента българинът не одобри да живее чартърен. И той не одобри, и нашето обществено българско мнение не одобри този човек.
Цял живот трепане за една къща – колкото е по-голяма, толкоз се счита, че е по-кадърен индивидът, който я е вдигнал. Тогава идва нашият въпрос – като вдигне огромната къща, жена му като я подреди и стегне с шарени черги, с жълти ракли, с подредени китеници – кой от кой по-хубав, за какво българинът не се качи там – в тия опердени стаи, в тия топли китеници да сгрее краката и душата си, а си остава долу в мазето, дето се е родил той, дето се е родил и татко му... Хубавото, стегнатото, нагласеното – то се пази за посетители. Те в случай че дойдат, стопанката ще ги вкара, като дълго ще изяснява – „ ние можем по какъв начин да е, вие се настанете… ”
Трудно, доста мъчно може да извърви и още не го е извървял нашият човек това разстояние – от мазето до новия кат…
Ето за какво доста ли ще сбъркаме, в случай че кажем, че българинът живее два живота – единият си е за него, за неговата си душа, вторият е за „ какво ще кажат хората ”…
Тъй ли е и през днешния ден? Там ли, в полумрачните изби живее актуалният българин? Тук настава смяната. Вървим по стъпите към първия етаж, едни от нас остават още в мазето – те от ден на ден понижават, други са още по стълбите – постепенно, само че несъмнено крачат нагоре, трети са към този момент в светлите стаи на горните етажи…
Малцина са останали тези, които икономисват през днешния ден, с цел да живеят на следващия ден добре децата им. Все повече и все по-сигурно осъзнаваме, че животът е един и освен това прекомерно къс. Разделяме се с едни добродетели, само че дали тези горни и слънчеви етажи ни вършат по-добри и по-чисти хора?
Парадоксът умира, само че какво се ражда на негово място?
Със съкращения от: „ Българска народопсихология ”, Марко Семов, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски ”
