Не може да имаме всичко като сме позитивни.Един от най-влиятелните

Не може да имаме всичко като сме положителни.

Един от най-влиятелните ни психиатри – проф. Николай Михайлов, още преди няколко години, дефинира ясно какво съставлява новата вълна лектори и техните почитатели и какво е това мислене: “Позитивното мислене е метафизика за домакини ”, а доктор Пламен Димитров, ръководител на УС на Дружеството на психолозите предизвести, че проповядваваното положително мислене е цяла промишленост, целяща “примитивизация и инфантилизация на популацията ”. Факт, и то извънредно горчив, тъй като е просто ореола на актуалния потребител – той желае да има всичко. И рекламата на “всичко ” е основана поради него, с цел да е положителен, с цел да го желае. Мисли пложително, с цел да не питаш, с цел да не мислиш, само че пък, с цел да имаш лъжливо високо самочувствие, и с цел да бърбориш безкрай за възприятията си. Това е илюзията за лесното решение на всяка паника. Ами не е за рационални хора.

А в случай че просто мислим, какво ще се случи? Правилна самокритика и опция да действаме имайки поради всички условия и лични благоприятни условия. Ако твърдим, че мислим положително, значи не мислим. Давайки определение на метода си на мислене, съгласно това, което ни се желае, към този момент излизаме отвън здравия разсъдък и нахлуваме в тъмната страна на сладникавото положително мислене. Там злото не съществува, то е заблуда, и в случай че медитираме ще го победим- не оборвам изгодите от медитацията, тя има своят смисъл по различен метод. Но внушението, че би трябвало да сме просто ведри, бодри и постоянно ухилени, е в действителност детска. Изведнъж се оказва, че имате проблем – какво вършиме, хилите ли му се?

Като човешки същества ние изпитваме освен тези усеща, само че още яд, болежка, и тази сянка би трябвало да я признаем и да я одобряваме. Познавам мнозина, които посещават тренинги, отдадени на позитивното мислене и като в транс повтарят по какъв начин ние, непросветените, не получаваме това, което желаеме, просто тъй като не сме се научили да мислим положително, извинете – вълшебен. Защото тези курсове в действителност вкарват повярвалите им в света на магическото мислене.

Илюзията за всемогъществото ни е унаследена от нашето детство, когато към момента не разграничаваме действителността от фантазията. Малкото дете счита, че “искам ” и “мога да го направя ” е едно и също. За него светът и личното “Аз ” съставляват едно цяло. Детето още не е в положение да осъзнае, че контролът се намира отвън него, в други хора. То е всемогъщо.

Нашето всемогъщество може да стигне даже до това да имаме вяра, че нашите мисли могат да причинят щета на други хора. Повярвайте, в случай че това беше по този начин, да сме се върнали в Райската градина, и в този момент да съществуват единствено Адам и Ева – човечеството ще е унищожено и ще се чака рестарт. Ние не сме богове, с цел да творим свят, единствено със силата на своето предпочитание, благи и положителни, или по-скоро магьосници. Негативните ни мисли не оказват директно въздействие върху света, по тази причина пък ни вършат по-уязвими и без религия в себе си. Изпитваме виновност все едно сме били способни да причиним заболяването или гибелта на този човек. Не, не сме и не можем, само че пък виновността ще разболее нас.

Само при магическата логичност е задоволително да си представим, да си въобразим към какво се стремим и Вселената ще подреди изискванията на случването.

Нашите мисли трансформират нашите дейности, бездействията ни трансформират нас и ни карат да оглупяваме, даже да стигаме до илюзията, че имаме надзор над света. Никой не заслужава да бъде толкоз малоумен. Колкото и да ни се желае да имаме вяра, че можем да влияем на всичко и всички, то не се случва.

Ние мислим и по този начин променяме отношението си към обкръжаващите ни и те ни отвръщат с реципрочност. И единствено посредством дейностите си можем да окажем въздействие на света. Ако желаеме да проведем благосклонен диалог с някого, ние ще го сторим, тъй като към този момент държанието ни е друго, в това няма никакво чудо. Така известните тренинги са не просто магическо сборище, те работят на правилото на лотарията – участвайте, не спирайте, само че различен ще завоюва, нормално лектора. Ако си губите времето в това да пращате светла сила, обич и мир към хората към вас, и търпеливо да чакате да ви се върне реципрочност, значи е време да започнете да мислите.

Това е ключът – мислете сериозно, това не е песимистично. В случая положително ще рече да си давате ясна сметка къде сте, с кого сте, за какво и какво можете да измененията, а не да се вършиме на магьосници.