Маргита Гошева: Оптимист съм, защото вярвам в нашите деца!
„ Не можах да се науча да яхвам кон, не станах космонавт, както ми се искаше. Не съм инфлуенсър. За нищо на света не бих могла да бъда радиоводещ. Направо им смъквам шапка, какъв брой думи в минута! Само че мога всички тия неща да ги изиграя! “, споделя Маргита Гошева. И ние нямаме никакво подозрение, че ще го направи ослепително.Ако се беше родила оттатък океана, още като студентка Маргита Гошева можеше да бъде щастливото момиче в обятията на Патрик Суйзи в „ Мръсни танци “, тъй като танцува божествено, пее фантастично и е същински магнит на сцената и на екран. Ролята, както добре знаем, сграбчва Дженифър Грей, с която даже намирам, че имат забавна аналогия. Маргита е от актрисите, които от време на време може и да се движат невидими в действителния свят, само че когато играе, приковава всички погледи. Артистичният ѝ път стартира в НАТФИЗ, където приключва актьорско майсторство в класа на професор Надежда Сейкова. През 2002 година се причислява към спектакъл „ Сфумато “. В сегашния миг е част от трупата на Драматичен спектакъл Пловдив и оставя феновете безмълвни в постановката на „ Одисей “. Коренно друга е героинята ѝ в новия български филм „ Триумф “. Пирина е комедиен облик. За Маргита това е третият филм с режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчев, с които актрисата обожава да работи. Срещаме се в един дъждовен пролетен ден. Култовата ария „ Аз пея под дъжда “, която извършва Джийн Кели в едноименния филм от 1952 година, може да бъде изпята брилянтно и от нея. В този ред на мисли се надявам да одобри съществено поканата на певицата и водеща в Джаз ФМ Мирослава Кацарова да стоплят сърцата ни с концерт за другари в Пловдив през лятото.
Не знам дали Маргита пее вкъщи, където са нейната половинка, артистът Иван Бърнев, и синът им Матей (който тази година ще бъде зрелостник и поема своя артистичен път в Берлин), само че сигурно с нея и двамата могат да бъдат вписани в графата щастливци.
„ Всеки ден е Триумф “ е една от запаметяващите се реплики в третия филм на тандема Кристина Грозева–Петър Вълчанов – „ Триумф “. Това е третият техен филм, в който участваш и ти. Какво е водещо за теб на снимачната площадка? Следвам едно просто предписание. Конфликтът в сцената не се претърпява трагично, а се взема решение. С други думи, да действаш в кадър, значи единствено едно – да се опитваш да решиш тук и в този момент даден проблем. Това ме води, средствата обаче са разнообразни. А усетът и отношението на хората, с които работиш, са определящи за крайния резултат. В „ Триумф “ се срещнах с някои сътрудници за първи път и научих много от тях и за тях. Ще си припомням за тези 25 снимачни дни с носталгия, неспокойствие, усмивка, признателност. Имаше неописуеми моменти, по тази причина този снимачен развой ще остане вечно в сърцето ми. Успяхме да създадем на тази полянка над Бухово един чисто нов, зареден с полуда, невероятен свят. Един ден несъмнено ще споделят: ето тук са снимали „ Триумф “. (Смее се.) От доста време ме поразяват силата и размахът ти в постановките на Диана Добрева на сцената на Пловдивския спектакъл, които смущават, провокират, приласкават и отблъскват от време на време. Какъв е ритуалът ти за влизане в роля и по какъв начин се пречистваш по-късно, с цел да не носиш героините си вкъщи, където те чакат твоят обичан брачен партньор Иван и синът ви Матей? Да работя с Диана и нейния екип постоянно ми носи чувство за независимост. Въпреки че спектаклите ѝ са изчислени съвършено и тиктакат като часовник. Разбираме се с взор и половина, имаме си доверие. Диана носи в себе си необикновено дълбока вътрешен глас, мощна женска сила и тук по някакъв метод се припознаваме и ни е елементарно да работим, освен това на драго сърце. Ритуал не се сещам да имам. Прозявам се наложително преди зрелище. (Смее се.) Като цяло концепцията е да се потопиш дотолкоз в света на спектакъла, да се изразходиш до дъно там (да решиш проблема), тъй че след това в действителния живот на драго сърце да правиш нещо тривиално.
По този метод и двата свята получават твоето действително вложение. Не е мъчно. Спомням си, че на подготовките на „ Коприна “ ни трябваха пет часа, единствено с цел да намерим звука на копринените буби, техния език и какви думи в действителност се чуват под другояче добре познатия, наподобяващ дъжд, действителен тон, до момента в който ядат черничевите листа. Изглежда налудничаво, само че по какъв начин другояче феновете ще се подмамят да влязат в атмосферата, нежността на копринената нишка, в случай че ние на сцената авансово не сме се потрудили да я създадем в дълбочина. Театърът е сетивно прекарване. Обсъждаш ли героините си и предложенията от киното и театъра с половинката си, артиста Иван Бърнев? Ако ме питаш дали се допитвам до Иван по какъв начин да изиграя една или друга роля, несъмнено не се съветвам с него. Нито той с мен. Но обсъждаме обстановки от процесите и си споделяме грешките, както и дребните победи. Що се отнася до предложенията, доста от дълго време се разбрахме, че в случай че получим по едно и също време покана за работа, единият ще би трябвало да откаже, с цел да бъде със сина ни. Много прецизно си спазвахме сделката и кариерата на нито един от нас не пострада от това. Напротив, единствено спечелихме повече време с детето си и то с нас. Предложения сме отказвали, тъй като не са били напълно в посоката на единия или другия, макар че от някои щяхме в този момент да сме по-богати, финансово имам поради.
Не знам дали Маргита пее вкъщи, където са нейната половинка, артистът Иван Бърнев, и синът им Матей (който тази година ще бъде зрелостник и поема своя артистичен път в Берлин), само че сигурно с нея и двамата могат да бъдат вписани в графата щастливци.
„ Всеки ден е Триумф “ е една от запаметяващите се реплики в третия филм на тандема Кристина Грозева–Петър Вълчанов – „ Триумф “. Това е третият техен филм, в който участваш и ти. Какво е водещо за теб на снимачната площадка? Следвам едно просто предписание. Конфликтът в сцената не се претърпява трагично, а се взема решение. С други думи, да действаш в кадър, значи единствено едно – да се опитваш да решиш тук и в този момент даден проблем. Това ме води, средствата обаче са разнообразни. А усетът и отношението на хората, с които работиш, са определящи за крайния резултат. В „ Триумф “ се срещнах с някои сътрудници за първи път и научих много от тях и за тях. Ще си припомням за тези 25 снимачни дни с носталгия, неспокойствие, усмивка, признателност. Имаше неописуеми моменти, по тази причина този снимачен развой ще остане вечно в сърцето ми. Успяхме да създадем на тази полянка над Бухово един чисто нов, зареден с полуда, невероятен свят. Един ден несъмнено ще споделят: ето тук са снимали „ Триумф “. (Смее се.) От доста време ме поразяват силата и размахът ти в постановките на Диана Добрева на сцената на Пловдивския спектакъл, които смущават, провокират, приласкават и отблъскват от време на време. Какъв е ритуалът ти за влизане в роля и по какъв начин се пречистваш по-късно, с цел да не носиш героините си вкъщи, където те чакат твоят обичан брачен партньор Иван и синът ви Матей? Да работя с Диана и нейния екип постоянно ми носи чувство за независимост. Въпреки че спектаклите ѝ са изчислени съвършено и тиктакат като часовник. Разбираме се с взор и половина, имаме си доверие. Диана носи в себе си необикновено дълбока вътрешен глас, мощна женска сила и тук по някакъв метод се припознаваме и ни е елементарно да работим, освен това на драго сърце. Ритуал не се сещам да имам. Прозявам се наложително преди зрелище. (Смее се.) Като цяло концепцията е да се потопиш дотолкоз в света на спектакъла, да се изразходиш до дъно там (да решиш проблема), тъй че след това в действителния живот на драго сърце да правиш нещо тривиално.
По този метод и двата свята получават твоето действително вложение. Не е мъчно. Спомням си, че на подготовките на „ Коприна “ ни трябваха пет часа, единствено с цел да намерим звука на копринените буби, техния език и какви думи в действителност се чуват под другояче добре познатия, наподобяващ дъжд, действителен тон, до момента в който ядат черничевите листа. Изглежда налудничаво, само че по какъв начин другояче феновете ще се подмамят да влязат в атмосферата, нежността на копринената нишка, в случай че ние на сцената авансово не сме се потрудили да я създадем в дълбочина. Театърът е сетивно прекарване. Обсъждаш ли героините си и предложенията от киното и театъра с половинката си, артиста Иван Бърнев? Ако ме питаш дали се допитвам до Иван по какъв начин да изиграя една или друга роля, несъмнено не се съветвам с него. Нито той с мен. Но обсъждаме обстановки от процесите и си споделяме грешките, както и дребните победи. Що се отнася до предложенията, доста от дълго време се разбрахме, че в случай че получим по едно и също време покана за работа, единият ще би трябвало да откаже, с цел да бъде със сина ни. Много прецизно си спазвахме сделката и кариерата на нито един от нас не пострада от това. Напротив, единствено спечелихме повече време с детето си и то с нас. Предложения сме отказвали, тъй като не са били напълно в посоката на единия или другия, макар че от някои щяхме в този момент да сме по-богати, финансово имам поради. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ