Сър Антъни Хопкинс: Истинско чудо е да си жив
Не доста хора могат да се похвалят, че са имали частен пиано рецитал от сър Антъни Хопкинс. Именно това претърпява екип на BBC при визитата си в Лос Анджелис, с цел да интервюира двукратния притежател на „ Оскар “. Човекът, трансформирал Ханибал Лектър в паметен знак на ужаса и определен от Оливър Стоун за ролята на президента Никсън поради „ лудостта, която споделяха “, споделя мислите си под ритъма на клавишите и цитати от Шекспир, предава Dir.bg.
Поводът е публикуването на автобиографията му „ Оправихме се, хлапе “ - почтен, необработен и разтърсващ роман за самотника от Уелс, който се трансформира в един от най-великите английски артисти. „ Не можех да си припиша заслугите за нищо от това, не можех да възнамерявам нищо “, споделя той. „ А в този момент, на 87, ставам заран и си мисля, че още съм тук, въпреки към момента да не разбирам света. “
Първият му пробив идва с помощта на Питър О’Тул, който го кани на прослушване за „ Лъвът през зимата “ (1968). Въпреки че към този момент е част от Националната театрална натрупа на Лорънс Оливие, Хопкинс се усеща не на място в английския сценичен жанр. Катрин Хепбърн му дава съвет, който трансформира метода му вечно: „ Не играй, просто действай без да мислиш. “
Тази елементарност се трансформира в негова философия. „ Бъдете неподвижни. Бъдете спестовни. Не се преструвайте “, споделя Хопкинс. Именно това трансформира осъществяванията му от трагичния крал Лир до демонично тихия Ханибал Лектър в незабравими. За ролята на Лектър той се въодушевява от детските си гледания на филмите за Дракула и от личната си вътрешна „ тъмна страна “ – дяволът, който носим всички.
Животът на Хопкинс не е бил единствено популярност и овации. Години на алкохолизъм и разрушителни връзки оставят отпечатък. „ Грозната страна на пиенето изважда най-бруталното в теб “, признава той. Пробуждането му към смяна идва след близка до злополуката нощ в Лос Анджелис през 1975 година – „ Тогава чух вътрешния си глас: 'Всичко свърши. Сега можеш да започнеш да живееш.' “
Сър Антъни претърпява и персонални драми - отвод от бащинство, занемаряване на щерка си Абигейл като бебе, тежки детски контузии и тормоз. Всичко това обаче образува дълбочината на неговата актьорска душа. „ Днес виждам обратно с примирие. Надявам се да остана още малко. Но и да не стане, ще си мисля, че беше отлично “, споделя той.
Днес, на 87 години, Хопкинс е освен артист, само че и музикант, мъдрец и оживял. От пианото до огромния екран, от нещастието до комедията, той продължава да предлага функции, които остават в сърцата на генерации. „ Не можем да разбираем нищо за себе си “, споделя той. „ Имаме метафизичен, научни, религиозни идеи… Но в последна сметка сме нищо. И все пак сме всичко. “
