Разширяването на ЕС забрави самите европейци
Едно последващо разширение на Европейски Съюз може от ден на ден да зависи освен от това до каква степен страните кандидатки са готови да се причислят към съюза, само че и от политическата и публичната динамичност вътре в самия съюз. Това написа Илирияна Гьони от фондацията " Карнеги-Европа ".
Войната на Русия против Украйна трансформира разширението от отдалечен блян в стратегическа нужда. Членството на страни като Украйна и Молдова още веднъж се върна в центъра на политическия спор, до момента в който импулсът за промени в Западните Балкани се ускори, отваряйки още веднъж въпроси, които допреди наскоро изглеждаха политически замразени. Скорошното осъществяване от Албания на основни междинни критерии за присъединение и подготовката на Черна гора за контракт за присъединение демонстрират, че за някои страни разширението стартира да става практическа, а не теоретична вероятност.
В продължение на десетилетия Европейски Съюз влага обилни средства в подготовката на претендентите за участие. Той им помагаше да реформират институциите си, да хармонизират законодателството си, да укрепят ръководството си и да одобряват общите стандарти. Политиката на разширение към момента изхожда от догатката, че в случай че претендентите са подготвени, политическото единодушие в съюза неизбежно ще последва.
Все по-често това съмнение към този момент не е годно. Присъединяването в последна сметка зависи от политическо утвърждение вътре в страните членки, където държавните управления се образуват под въздействието на партийната политика, публичното мнение и по-широките публични настройки. Проблемът не е просто, че страните членки могат да блокират разширението - това постоянно е било по този начин. Проблемът е, че политическата поддръжка става все по-крехка, когато жителите познават единствено незадълбочено страните, с които скоро може да споделят общи институции.
Днес разширението на Европейски Съюз към този момент не се употребява от безмълвния консенсус, който съпътстваше интеграцията след края на Студената война. Вместо това то постоянно се трансформира в комфортно пояснение за разнообразни проблеми в страните членки. Освен това разширението се случва в условия на геополитическа неустановеност, паники към миграцията, либерален декаданс, икономическа неустановеност и намаляващо доверие в институциите. Обществена поддръжка за разширението съществува, само че тя остава повърхностна, условна и уязвима към вътрешнополитически разногласия.
Резултатът е двойно предизвикателство във връзка с легитимността. В страните кандидатки дългото очакване на прогрес отслабва доверието в справедливостта и надеждността на процеса на присъединение. В страните членки разширението рискува да стане политически нежно, когато бъдещите членове остават далечни абстракции.
Европа към този момент се е сблъсквала с сходни алтернативи.
През десетилетията след Втората международна война интеграцията в никакъв случай не е била обсъждана като чисто институционален развой. Политиците са разбирали, че помиряването - най-много сред Франция и Германия - изисква повече от контракти. То зависи от публичното опознаване. Побратимяването на градове, младежките обмени, просветителните партньорства и непрекъснатите контакти сред бъдещите генерации оказват помощ да се основат привички за взаимно битие доста преди политическата интеграция да се задълбочи.
Европа не приготвяше единствено страните за интеграция. Тя приготвяше обществата да живеят дружно.
Много от тези принадлежности съществуват и през днешния ден. Програми като " Еразъм+ ", Европейският корпус за взаимност, общинските партньорства и младежките начинания към този момент се стремят да приближат страните кандидатки към съюза, въпреки и неравномерно. Европейската комисия все по-ясно осъзнава, че до момента в който претендентите би трябвало да се приготвят за участие, европейците също би трябвало да се приготвят да посрещнат по-голямо европейско семейство.
Проблемът не е в неналичието на принадлежности, а в неналичието на тактика. Съществуващите начинания остават разпокъсани, едва координирани и единствено свободно свързани със самата политика на разширение. Голям акцент продължава да се слага върху връзката - обяснение за какво разширението е значимо, противопоставяне на дезинформацията или показване на геополитическите причини за присъединение. Тези старания са значими. Но да информираш обществата за едно разширение, което остава значително нереално, не е същото като да ги подготвиш за действителността на участието.
Политическата легитимност изисква познаване. Гражданите са по-склонни да поддържат това, което схващат и разпознават. Колкото повече страните кандидатки участват в публичния спор и в всекидневието на страните членки, толкоз по-вероятно е те да бъдат възприемани като равноправни сътрудници.
За благополучие този развой към този момент е почнал. Превръщането на Албания в известна туристическа дестинация усили публичното познаване на страна, която до неотдавна съвсем отсъстваше от европейското въображение.
Но в случай че институционалната подготвеност дълго време беше единият дирек на разширението, Европейски Съюз може към този момент да има потребност от втори, допълващ дирек, ориентиран към публичната подготвеност вътре в страните членки. Докато страните кандидатки минават през стадиите на договарянията и извършват изискванията за участие, публичната подготвеност в самия съюз също би трябвало да се задълбочава.
Не всички кандидатки се движат по еднакъв график. Затова европейският метод към взаимното опознаване би трябвало да отразява тази действителност. С напредването на договарянията и с увеличението на вероятността за участие, страните кандидатки би трябвало да стават все по-видими.
За страните, които са покрай участие през идващите години, страните членки и институциите на Европейски Съюз би трябвало да дадат приоритет на партньорствата сред публични медии, съдействието сред общини, обмените сред публицисти и възпитаници и културните стратегии, които вкарват страните кандидатки в ежедневния публичен живот.
Целта не би трябвало да бъде заобикаляне на демократичния спор. Опити, които биха могли да бъдат възприети като изкуствено основаване на единодушие, евентуално ще провокират противоположна реакция. Целта е по-ограничена и по-демократична - да се подсигурява, че политическият спор се води в условия на познаване, а не на абстракция.
Това е значимо, тъй като предходни разширявания от време на време сътвориха чувството, че интеграцията се е случила към жителите, а не дружно с тях. След разширението през 2004 година опасенията в някои страни членки способстваха за по-широки политически паники, изключително по време на конституционните диспути във Франция и Нидерландия. Бъдещото разширение мъчно ще бъде политически сполучливо, в случай че жителите го възприемат като приключен факт.
За страни, които имат по-дълъг път пред себе си, като Украйна, съществуващите стратегии за подвижност би трябвало да слагат по-голям акцент върху взаимния продан. Разширяването остава значително еднопосочен развой на социализация - претендентите се чака да опознаят Европа, до момента в който европейците познават единствено в лимитирана степен на страните кандидатки. " Еразъм+ " може да сътвори специфични посоки, ориентирани към разширението, с приоритет върху образованието, стажовете и студентските обмени, а Европейският корпус за взаимност може да разшири доброволческите стратегии в общини, учебни заведения, локални медии и цивилен планове. Политическата легитимност е по-вероятно да се резервира, когато опознаването се движи и в двете направления.
Накрая, това взаимно опознаване би трябвало от ден на ден да се свързва с благоприятни условия, тъй че експертизата за страните кандидатки да има професионална стойност в разнообразни сфери. Колкото повече жителите виждат действителни просветителни и кариерни вероятности, свързани с разширението, толкоз по-естествено страните кандидатки ще бъдат възприемани като част от бъдещето на Европа.
Европа в миналото разбираше, че политическата интеграция изисква целенасочена социална подготовка наред с институционалните промени. Днешното разширение се нуждае от същия инстинкт - не посредством основаване на напълно нови институции, а посредством по-целенасочено потребление на към този момент съществуващите.
Европейски Съюз прекара десетилетия в подготовка на страните кандидатки за присъединение. Но с цел да бъде идващото разширение сполучливо, съюзът би трябвало да приготви и самия себе си.
