Илияна Йотова с коментар за новия пакт на ЕС за миграцията и убежището
Н е мисля, че потоците от мигранти ще приключат. Аз планувам, че с новите спорове, изключително в Близкия изток, този поток ще бъде засилен през идващите години. Това съобщи пред публицисти вицепрезидентът Илияна Йотова след събитието „ Сигурна зона за непридружени деца ” в Регистрационно-приемателния център за бежанци в Харманли.
Йотова разяснява и новия пакт за миграцията и убежището, който публично беше утвърден от министрите на стопанската система на 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС). „ 10 години бяха нужни на европейските институции, с цел да създадат европейското законодателство. България публично поддържа пакта, само че и тук стартират нашите проблеми, тъй като единствено в границите на две години би трябвало да достигнем стандарти, които ние нямаме. Независимо от всички позиции през тези 10 години и от доста старания на разнообразни равнища в България, за жалост се резервираха текстовете, в които главната тежест за миграционните талази и потоци ще поемат страните на външните граници на Европейски Съюз, каквато е и България ", сподели тя.
Вицепрезидентът акцентира, че с новия пакт се слагат още по-сериозни условия към страната и добави, че на границите ще би трябвало да бъде осъществено всичко – от идентификацията на влизащите мигранти до вероятно тяхната реадмисия. „ Не съм сигурна, че ние разполагаме с този запас и за това споделям, че идващите две години ще са доста тежки за страната ни, с цел да можем да влезем в границите на гласуваните европейски закони ", изясни Йотова.
Като човек, който повече от 17 години се занимава с тематиката миграция считам, че този принцип на релокация, който е умислен в пакта, няма да проработи и в този момент. Той не проработи 2016 година, няма да проработи и в този момент. Ще има не малко страни, които ще избират да заплащат в европейския бюджет, само че да не одобряват мигранти. Отново тази тежест ще бъде по външните граници, освен в България, а и Италия, Гърция, Малта, Испания, сподели още тя.
Според нея от ден на ден деца идват в страната ни без никакви придружители. „ Те имат голям пакет от проблеми, който доста мъчно се взема решение. Първо – по какъв начин влизат те в България? Те са жертва на каналджии, заплаща се доста съществено за тяхното превозване незаконно, тъй като по-късно се счита, че ще могат да издърпат и родителите, защото към този момент има европейски закони за събиране на фамилиите, това е по този начин нареченото „ вторично придвижване на мигранти “. Вторият огромен проблем е да се разбере тези деца кои са. Те идват без персонални документи и в множеството случай ние не знаем на какъв брой години са ", добави вицепрезидентът.
Тя изясни, че съгласно новото законодателство всяко едно дете би трябвало да има аставник и добави, че в България тази система въобще не е развита. По думите ѝ сега формалните юридически адвокатски фирми и юристи, които се занимават с центровете, поемат функционалностите и на настойници.
Йотова бе безапелационна, че ние сме задължени като страна да осигурим опазването на здравето и образованието на тези деца. Тя акцентира, че не са малко случаите, в които близки или такива, които се показват за такива, не желаят децата да посещават български учебни заведения.
Според нея това задава една голяма заплаха за интеграцията на тези деца, тъй като една не дребна част от тях ще останат в България. По думите ѝ някои от тези деца подлежат на връщане, а този въпрос не е създаден нито на българско, нито на европейско равнище.
Сигурната зона в Харманли е основана взаимно с Държавната организация за бежанците, УНИЦЕФ България и Международната организация по миграция (МОМ) България, с поддръжката на Държавния департамент по миграция (SEM) на Швейцария.
Вижте повече в нашата изложба:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Йотова разяснява и новия пакт за миграцията и убежището, който публично беше утвърден от министрите на стопанската система на 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС). „ 10 години бяха нужни на европейските институции, с цел да създадат европейското законодателство. България публично поддържа пакта, само че и тук стартират нашите проблеми, тъй като единствено в границите на две години би трябвало да достигнем стандарти, които ние нямаме. Независимо от всички позиции през тези 10 години и от доста старания на разнообразни равнища в България, за жалост се резервираха текстовете, в които главната тежест за миграционните талази и потоци ще поемат страните на външните граници на Европейски Съюз, каквато е и България ", сподели тя.
Вицепрезидентът акцентира, че с новия пакт се слагат още по-сериозни условия към страната и добави, че на границите ще би трябвало да бъде осъществено всичко – от идентификацията на влизащите мигранти до вероятно тяхната реадмисия. „ Не съм сигурна, че ние разполагаме с този запас и за това споделям, че идващите две години ще са доста тежки за страната ни, с цел да можем да влезем в границите на гласуваните европейски закони ", изясни Йотова.
Като човек, който повече от 17 години се занимава с тематиката миграция считам, че този принцип на релокация, който е умислен в пакта, няма да проработи и в този момент. Той не проработи 2016 година, няма да проработи и в този момент. Ще има не малко страни, които ще избират да заплащат в европейския бюджет, само че да не одобряват мигранти. Отново тази тежест ще бъде по външните граници, освен в България, а и Италия, Гърция, Малта, Испания, сподели още тя.
Според нея от ден на ден деца идват в страната ни без никакви придружители. „ Те имат голям пакет от проблеми, който доста мъчно се взема решение. Първо – по какъв начин влизат те в България? Те са жертва на каналджии, заплаща се доста съществено за тяхното превозване незаконно, тъй като по-късно се счита, че ще могат да издърпат и родителите, защото към този момент има европейски закони за събиране на фамилиите, това е по този начин нареченото „ вторично придвижване на мигранти “. Вторият огромен проблем е да се разбере тези деца кои са. Те идват без персонални документи и в множеството случай ние не знаем на какъв брой години са ", добави вицепрезидентът.
Тя изясни, че съгласно новото законодателство всяко едно дете би трябвало да има аставник и добави, че в България тази система въобще не е развита. По думите ѝ сега формалните юридически адвокатски фирми и юристи, които се занимават с центровете, поемат функционалностите и на настойници.
Йотова бе безапелационна, че ние сме задължени като страна да осигурим опазването на здравето и образованието на тези деца. Тя акцентира, че не са малко случаите, в които близки или такива, които се показват за такива, не желаят децата да посещават български учебни заведения.
Според нея това задава една голяма заплаха за интеграцията на тези деца, тъй като една не дребна част от тях ще останат в България. По думите ѝ някои от тези деца подлежат на връщане, а този въпрос не е създаден нито на българско, нито на европейско равнище.
Сигурната зона в Харманли е основана взаимно с Държавната организация за бежанците, УНИЦЕФ България и Международната организация по миграция (МОМ) България, с поддръжката на Държавния департамент по миграция (SEM) на Швейцария.
Вижте повече в нашата изложба:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ