На 29 и неомъжена
Не ми провървя, по тази причина и нямам мъж до себе си. Много време губих в тягостни връзки, които нищо не ми донесоха, губих се и в безплодни мисли, поради които дълго не се решавах да стартира нещо ново.
Вярвам, че съществува някаква мощ, която взема решение кой и по кое време ще си откри мъж. По този мотив мама ми споделя: " Даже цветята в природата разцъфват по друго време ". Така е и с девойките.
Някои са като кокичетата под снега, развиват се рано, още на 18 години. Други срещат своята обич в късна есен, когато са към този момент на 40. Може би и аз съм есенно цвете? И подсигурява ли шастлив живот бракът, подписан рано?
Да вземем мама – тя е срещнала тате на 18 години и в брака си е била доста щастлива: обичан мъж, две деца. Но на 30 мама остава вдовица и по-късно по този начин и не се взема решение да сътвори ново семейство.
А пък на най-хубавата мамина приятелка дълго време не ѝ е вървяло в любовта. Всички към нея са се изпоженили, родили си деца, а тя все си оставала сама. Разбира се, доста е страдала по тази причина, даже се е пропила. Но на 43 години срещнала своя предстоящ мъж, а на 50 завела своя наследник в първи клас.
Мислейки за нея, мама постоянно повтаря: „ Е, коя от нас се оказа по-щастлива? “ На мен ми се коства, че и двете са имали своите щастливи моменти.
Как се усеща неомъженото момиче на 29?
С възрастта започваш да цениш това, над което по-рано си се присмивала. Поне при мен е по този начин.
Преди бях доста самостоятелна и постоянно се стремях към усамотение, само че напълно неотдавна това се промени, за което може би изиграха роля избрани житейски условия. Върнах се в родния си град и взех решение да постоя известно време вкъщи.
Ако би трябвало да съм почтена, доста се опасявах от този интервал, а той се оказа най-хубавият. Вкъщи ме чакаха мама и сестра ми, с които можех да разисквам всичко. Ако преди мислех единствено за работата, в този момент осъзнах, че в действителност има и различен живот, в който е много по-уютно.
Сега ми се наложи още веднъж да се върна в Минск и още веднъж пребивавам в уединен дом, където ме чака единствено папагалът. И това ме убива.
Човек може да свикне с всичко, в това число и със самотата, само че аз не желая да привиквам. Много самотни хора се обръщат към логиката на психиката, с цел да схванат и трансформират себе си и своя живот. Но от това усещам главата си задръстена.
Забелязала съм, че когато стартира да чета текстове по логика на психиката, изпадам в още по-дълбока меланхолия, изпадам в самосъжаление, по тази причина си ги икономисвам.
Освен това, въпреки и не намерено, само че на самотните им се вменява възприятие за виновност и комплекси. Например, счита се, че в случай че човек не може да построи връзки, значи нещо с него не е наред.
Или в случай че момичето е израснало в ненапълно семейство, е обречено да остане единствено. Извинявайте, но това е нелепост. Познавам жена, която е израснала в пансион – без двама родители. Тя е омъжена и има две прелестни деца. Което опровергава мита, че жителите на интернати и домове майка и дете не могат да те приготвят да създадеш семейство и да бъдеш добър родител.
Разбира се, някои девойки, израсли без татковци, имат своите особености. За себе си да вземем за пример съм забелязала, че ми е мъчно да схвана, когато някой ме харесва.
Не знам какво ще стане по-нататък и по какъв начин ще се усещам. Но допускам, че няма да е доста хубаво. Работата не запълва пустотата в душата ми. И фактът, че хората към мен ме считат за чудачка, не прибавя оптимизъм.
Преди време работех с сътрудник, който е на 40 години, неженен и живее с майка си. Помня, че гледах на него като на несретник, въпреки да изглеждаше добре и да се държеше благо.
Предвкусвайки сходна орис, преди няколко години си сформирах откачен проект. Тъй като от много време работех на едно и също място, взех решение да подам оставка, когато стана на 30 години, а на новите си сътрудници да кажа, че съм разведена. По този метод мислех да си спестя непотребни въпроси.
Странно е, че разводът е доста по-престижен в обществото, в сравнение с статусът " неомъжена ". Ето за какво някои девойки излизат с извинения, че не желаят да се омъжват, или, че нямат време за това поради работата.
Най-тежки присъди в сходни обстановки раздават далечните родственици. Когато схванат, че момичето към момента е свободно, гледат с удивени очи: „ Все още ли си няма мъж?! “ Те, по принцип, би трябвало да ободряват, да оказват помощ, само че в действителност упрекват и наподобява, като че ли аз съм прекомерно претенциозна и би трябвало да снижа прага на упованията си към колегата. В сходен миг ми се желае да им кажа някои много неприятни неща...
По мотив условията си не мога да кажа нищо – не мога да се видя в профил. Възможно е и да са повишени, само че бих желала да помоля: не правете прибързани заключения за самотните девойки!
За да постигнеш щастието на споделената обич може би би трябвало да се изчака по-дълго време. А на тези, чиито сърца са още свободни, бих желала да кажа: не мислете, че встъпването в брак е безусловно благополучен край. В него също има проблеми, а от време на време той просто не си коства. Реалността е, че към две трети от разводите са инициирани от дами, тъй че... би трябвало да се изчака.
Юлия Балакирева
Източник: Новите Родители
