Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти
" Не ляво – дясно, а промяна! ", заявява в книгата си " Революция. Битката за Франция " Еманюел Макрон. В нея той излага визията си за Франция и Европа като баланс сред двата съществени лозунга на дясното и лявото – стопански демократизъм и обществена отбрана.
В стила ѝ незабавно си проличава, че Макрон е приключил философия в Сорбоната и е измежду първенците на елитното Висше учебно заведение по администрация (ENA).
Тепърва ще се види дали ще осъществя обещанията си да вдъхне нов живот на " склерозиралите " френски структури, да реформира правораздаването, образованието, данъчната система и кодекса на труда, да усъвършенства администрацията, да опрости системата на пенсионното обезпечаване, да изземе от работодателите и синдикатите ръководството на осигуровките против безработица и да го трансферира към страната, да опрости нормативната основа на икономическата интензивност и да даде повече независимост на фирмите.
На 24 август френският президент идва на малко посещаване в България и то се свързва в забележителна степен с апела му всяка страна от Европейския съюз да стартира спор за неговото бъдеще и своето място в съюза. В самото навечерие на визитата издателство " Слънце " разгласява на български емблематичната книга на Еманюел Макрон и общително даде на " Дневник " фрагмент от нея (акцентите в текста са на редакцията):
© Reuters
ДА ПОСТАВИМ ЕВРОПА НА НОВИ ОСНОВИ
За да бъдем господари на ориста си, имаме потребност от Европа.
От толкоз години към този момент нашите политици ни внушават, че Европа е проблем, че тя е отговорна за всички несгоди.
Трябва ли тук да напомням, че Европа сме ние? Ние, които географското ни състояние и историята са сложили в центъра ѝ. Ние, които изградихме и избрахме. Ние, които гласуваме за нейните представители. Нека го кажем напряко: да се избере президент на републиката, значи да се избере този, които от името на Франция ще заседава в Европейския съвет.
Когато виждам големия свят, сигурен съм в две неща: това, което ни сплотява в Европа, е по-силно от това, което ни разделя, и че в случай че не го разберем, възможностите гласът ни да натежи в диалозите с Китай или Съединените щати, са минимални.
Всъщност чии наследници сме ние?
В историята на политическите структури Европа като конструкция е млада. Тя е единствено на шейсет и пет години, само че наподобява към този момент изтощена.
С течение на десетилетията планът на бащите създатели затъна в процедури. Загуби се измежду договорите. Обърка се заради липса на визия.
© Reuters
Проектът се основаваше на едно тройно заричане: заричане за мир, за разцвет и за независимост. Проект, надълбоко френски по дух.
Европейската структура е рожба на мира, тя го стабилизира. В продължение на десетилетия тя трансформира фантазията за мир в действителност за милиони европейци. И то дотам, че някои от нас повярваха, че е пристигнал краят на споровете, забравяйки каква е била същинската история на континента. Защото европейската фантазия постоянно е била фантазия за империя и за боен съюз. От времето на Цезар, Карл Велики, Наполеон, та чак до драмата с хитлеризма. Никога не би трябвало да забравяме, че на европейския континент войната е нашето минало и може да стане и наше бъдеще, в случай че не изградим една свободна Европа. За пръв път успяхме да създадем съюз на континента по кротичък и либерален път. Нашата европейска фантазия закупи непозната до тогава форма на нехегемонна структура, основана, с цел да може близки нации най-сетне да живеят в мир след нещастията на две войни или най-малко дотолкоз, доколкото е допустимо след моралната контузия, която нанесоха: геноцида над евреите, всеобщите убийства, даже измяната във връзка с западноевропейския блян.
След това Европа на просперитета – това е другото в началото заричане. Съсипаната от войната Европа не можеше да си показа общ план, който да няма за цел нейното икономическо възобновяване. Въпреки рецесията тя съумя да построи стопански и обществен модел, който няма еднакъв на себе си в света.
И най-после и Европа на свободата и преди всичко на свободата на напредване както на хора, по този начин и на богатства... Шенген, програмата " Еразмус ", еврото, премахването на преградите – от банковите такси до цените на роуминга при телефон-ните диалози – са съответен израз на Европа на подвижността.
© Reuters
На европейците през днешния ден им се коства, че тези три основополагащи обещания в този момент са предадени.
Обещанието за мир е неустойчиво. Сирийската, либийската или украинската рецесия, огромните миграционни потоци – нещо невиждано от шейсет години насам, и най-много повтарящите се терористични офанзиви на наша земя ни отвориха очите: нишката на историята не е прекратена. Не сме загърбили войната и споровете.
Изменихме и на обещанието за разцвет. Европа си остава потънала в леплив нерешителен напредък. Самият аз, откогато съм осъзнал света ставащото в него, чувам да се приказва за рецесия. А и през днешния ден в еврозоната всеки пети
юноша е незает. При това състояние какво предпочитание за приобщаване може да провокира Европа измежду младите генерации? Европа съумя незабавно да се оправи, когато еврото беше застрашено. Но би трябвало да отбележим, че апелът за строги икономии не може да бъде план за бъдещето, както и ограничението на дефицитите не може да е политическа цел.
И най-после: обещанието за независимост загуби силата си. Свободата на напредване по-специално всеки ден се слага под въпрос. Това става заради стопански и интеграционни аргументи, подбудени от миграционните потоци. Също и поради учредения за сигурност заради опасността от тероризъм. Или видяно в по-широк проект, тъй като упоритата безработица и задълбочаването на неравенствата водят до отменяне на отварянето към света и до изкушението да се затворим в личните си граници.
Тези три обещания не трябва да се слагат под подозрение. Те все по този начин съставляват един прелестен план. Но той не би могъл да се реализира, в случай че се затворим в себе си.
© Reuters
Какво се случи?
Европейският съюз се изтощи по виновност на всички ни. Сега на всички места се долавя безсилието на концепциите методите му. Това е цялостна система, която предава богу дух и върти на празни обороти. Заседанията на върха, в които вземат участие държавните и държавните ръководители, се трансфораха в подигравка: заседават при заключени порти, повтарят великите правила, трансформират по някоя дума в следващата декларация, с цел да не копират другата от предходното им съвещание. Това е система, откъсната от света и от реалността. Какво ми споделиха земеделските стопани от Бретан, с които се срещнах през последните месеци? Те не ми споделиха, че са срещу Европа или срещу общата селскостопанска политика, която е толкоз значима за нас. Но ми обясниха, че са против доведените до прекаленост правила, против дребнавата бюрокращина, против безпочвения интервенционизъм.
Създателите на европейския план имаха вяра, че политиката ще следва стопанската система и че от единния пазар и общата валута може да се роди и обща европейска страна. След половин век действителността заличи тази заблуда. Политическа Европа по този начин и не се появи. Европа даже стана по-слаба вследствие на груповата ни виновност.
Най-напред, тъй като самите ние искахме да я отслабим. Държавните и държавните ръководители правеха всичко допустимо в продължение на години, с цел да сложат отпред на Европейския съюз слаби водачи.
Те взеха решение да основат комисия от двайсет и осем комисари. Това я прави нефункционална и несъмнено, ще би трябвало организацията на комисията да се преразгледа, с цел да се върне тя към същинската колегиалност и успеваемост от времето на Жак Делор.
Европейският съюз последователно изостави визията си, подменяйки я с процедури, и обърка своята цел – Европейски съюз – с техническите, паричните, юридическите, институционните способи за постигането ѝ. Накрая един тежък оловен капак захлупи въпроса, и освен него: за нас стана инстикт да виним Европа за всичките си проблеми, само че да се замисляме за ролята на комисията или за множащите се наставления, означаваше да се демонстрираме като неприятни европейци.
Що се отнася до французите, разривът стана през 2005 година. Тогава посредством референдум стигнахме до констатацията, че тази Европа може би към този момент не е нашата. Тя беше станала прекомерно, извънредно демократична, отдалечена от нашите полезности. И на практика се бе трансформирала даже в опасност във връзка с обичайните за страната ни облаги от селското стопанство, или предвид на новите провокации в лицето на емиграцията.
Тези отрицателни усеща се ускориха след референдума през 2005 година, тъй като бранителите на Европа дадоха отговор на травматизиращото " не " с бягство от диспути и от обмяна на хрумвания. Гръцката парична рецесия разкри сходен недостиг, при който, прикривайки се зад оповестения апокалипсис и договаряната скрита бедност, европейските по-литически елити се отхвърлиха от нужната полемика.
Европа се изтощи от неналичието на отговорност. Самите ние, французите, доста постоянно в действителност считахме, че в последна сметка, с цел да защитим добре националния си интерес, би трябвало да пренебрегнем европейските правила, в чието разработване самите ние бяхме вложили старания. Освен това и неналичието на активен надзор на европейските политики ни направи по-уязвими. Показателно е, че не се състоя нито един същински политически спор – нямаше подобаващи инстанции, където да се обсъдят решенията, с помощта на които посредством общата валута беше позволено някои страни като Гърция, Италия, Испания, Португалия, само че също и самите ние, да живеят над финансовите си благоприятни условия с риск да настъпи злополука. Изборът на европейски ръководители, навиците на техните администрации, пролиферацията (Бел.ред. – в тази ситуация увеличение, умножаване на закони и разпоредби) на правила, незадоволително ясният принцип на субсидиране би трябвало непрекъснато да се подлагат на сериозен разбор. Само че европейските институции през днешния ден не са в положение да го създадат.
Освен това те в доста огромна степен са неспособни дейно да пазят полезностите – оттатък стопанската система, – на които се основава Европейският съюз. Никой не трябва да си мисли, че хуманизмът няма изключително значение. Винаги съм подкрепял напъните на гръцкото държавно управление да резервира мястото си в европейската валутна система. Но останах сюрпризиран, че в нито един миг на договарящите от името на Европейския съюз даже не им хрумна да напомнят на гръцките управляващи, че би трябвало да се преценяват с европейските правила, които те очевидно бяха пренебрегнали през последните години, и по-специално обвързваните с правото на леговище. Някои неотдавнашни решения на унгарското държавно управление заплашиха правилата, на които се основава Европа, и не станаха предмет даже на една десета от съвещанията на високо ниво, към които стремително хукват всички, когато парите на данъкоплатците или финансовото здраве на банките наподобяват застрашени. Не би трябвало да одобряваме сходен тип съглашателство.
И най-после Европейският съюз отслабва самичък себе си, когато позволява личната си дезинтеграция поради своя конформизъм, лишен от визия. Какво да кажем за контракта от февруари 2016 година, който оферираше Европа на тепсия на Англия, отстъпвайки пред нейния шантаж?
Поради всичките тези аргументи за мен отиващото към своя край десетилетие в това отношение е изгубен десетгодишен интервал.
© Reuters
Brexit прочее е името на тази рецесия и признак за изтощението, белязало Европа. Но да се надяваме също по този начин – и в това е отговорността ни на реформатори, – че е и начало на безусловно нужното преосноваване на Европейския съюз.
Brexit не е себелюбив акт. Никога не трябвада упрекваме който и да било, че е дал своя вот погрешно – това няма никакъв смисъл. Разбира се, би било по-лесно " народът да се разпусне ", както споделяше Бертолт Брехт, вместо да гледаме проблемите право в лицето. Аз избирам втората алтернатива.
Brexit е израз на нуждата от отбрана.Той е отражение на отхвърлянето на един публичен модел, който самите английски ръководители защитаваха. На общество, което проповядваше отвореност към света, без да се интересува от деструктивните процеси – индустриални, стопански, обществени, – които това отваряне наложително отприщва, когато настава доста бързо. Той е израз и на слабостите на политическата класа, която в лицето на Ев-ропа откри своята изкупителна жертва, преди да изясни, че напускането на Европейския съюз ще бъде злополучие. Прояви се в един обществен спор, водещ към злополука поради арогантността на специалистите, съчетана с лъжата на демагозите.
В този смисъл Brexit не е английска рецесия, а европейска. Той е обезпокоителен сигнал към всички страни – членки на съюза, към всички тези, които отхвърлят да видят отрицателните резултати от глобализацията. Защото нашите общества до едно са разграничени на две съвсем равни елементи сред последователите на отварянето към света и бранителите на затварянето. Германските районни избори, локалните избори в Италия, президентските в Австрия, полските и унгарските изборни криволици и несъмнено, надигането у нас, във Франция, на Националния фронт – всичките тези гласувания насочват към една и съща фрактура.
Следователно би трябвало да се върнем към концепциите за Европейския съюз в самото начало, към изходната точка.
© Reuters
Как да му вдъхнем живот? Как да водим такава политика в изискванията на възходящ песимизъм?
Необходимо е да възстановим желанието да съществува единна Европа. Това е план за мир, за помиряване, за развиване. Няма нищо по-трудно от това да се дефинира план, който бързо да придобие идентични контури в мислите на всички.
За тази цел не би трябвало да прилагаме избран механически метод, нито комплицирани и бюрократични решения, а да създадем същински политически план. Европейските страни, за които той не се свежда единствено до основаването на общ пазар, очертава пространство с избрана визия за индивида, за свободна предприемаческа активност, за напредък и обществена правдивост, би трябвало още веднъж да се заемат с този план и надлежно да се провеждат. Такава е философията, пренесена през годините от Жак Делор. На Франция се пада да прояви самодейност и да работи дружно с Герма-ния, Италия и някои други страни, с цел да изправи на крайници нашата Европа.
Този европейски план би трябвало да се построи въз основата на три основополагащи понятия: суверенитет, блян към бъдещето и народна власт.
Да стартираме с диагнозата: през днешния ден разделянето е сред последователите на отварянето към света и бранителите на затварянето. Като реформатори и поддръжници на напредъка ние би трябвало да се приобщим към концепцията за отворено към света общество и изборът ни да е в интерес на Европа.
Да си прогресивно мислещ, през днешния ден значи, че отношението ни към света не планува изолираност. Означава да разберем, че ще загубим доста повече, в сравнение с ще спечелим, в случай че се затворим единствено в личните си проблеми. Означава също да убедим останалите, че отварянето към света е задоволително единствено в случай че е придружено от защитни механизми. За да може то да е от изгода за всеки и за всички страни – членки на съюза.
Впрочем ние смесихме понятията суверенност с шовинизъм. Твърдя, че същинските бранители на суверенността са проевропейски настроени; Европа е нашият късмет да реализираме цялостен суверенитет.
За какво по-точно приказваме?
Нека се върнем към смисъла на думите, с цел да изясним същността на концепциите. Суверенитет значи популацията да може на личната си територия свободно да упражнява своя групов избор. Да си върховен, значи да можеш да действаш по сполучлив метод.
В конфликта с огромните провокации на днешния ден би било просто заблуда, неточност да предлагаме да сложим всичко на нови основи, само че на национално ниво. Изправяйки се лице в лице против нахлуващите мигрантски потоци, против опасността от интернационалния тероризъм, против измененията на климата и рисковете при преминанането към цифровизация, против американската или китайската икономическа мощност, най-подходящото ниво, на което би трябвало да действаме, е единна Европа.
Може ли някой в действителност да има вяра, че ще успеем независимо да се оправим с мигрантските потоци, нахлуващи от Северна Африка или от Близкия изток? Или че ще съумеем да наложим регулация на огромните северноамерикански електронни платформи? Че сами ще намерим решение на провокациите, подбудени от стоплянето на климата? Или че всеки независимо ще успее да контракти равнопоставени търговски съглашения със Съединените щати или с Китай? През идващите години в тези разнообразни области би трябвало да вървим напред дружно с другите двайсет и шест страни – членки на Европейския съюз.
Да се спрем за миг на миграционните потоци. По тази преобладаваща над всичко останало тематика и сблъсквайки се с все по-глобални закани, би трябвало да увеличим мащаба на европейската интервенция. Идеята, която някои оферират и съгласно която същинската отбрана се показва във връщане към националните граници, е напълно фантазьорска. Можем ли да си представим, че още веднъж ще разгърнем военни сили по границите? Или че ще затворим границите си с Германия, Белгия, Испания или Италия? Искаме ли го в действителност? Още по-вече, че терористите, които нападнаха през последните месеци нашата страна, бяха французи и живееха във Франция и в Белгия.
По този въпрос ние в Европа имаме напълно свързани ползи. Но би трябвало да активизираме активността си и да водим същинска политика от името на двайсет и осемте, а на следващия ден – на двайсет и седемте страни. Това допуска да влагаме действителна обща мощ за защита на крайбрежията и границите и в настояща система за общ за всички документ за идентичност. Защото в този момент всеки, който дойде на остров Лесбос или в Лампедуза, може да стъпи и на наша земя. Впрочем през днешния ден силата, която се назовава Фронтекс, може да се намеси единствено по молба на страната и употребявайки прекомерно лимитирани средства, а съдействието сред нашите национални служби е незадоволително.
Въпросът за границите е от главно значение.
Така че би трябвало да бъде обсъждан на задоволително високо ниво. Наложително е да намерим подобаващ отговор на въпроса по какъв метод да защитим общите граници на Европейския съюз.
Ефикасността на тази единна политика за сигурност допуска също да координираме дейностите си във връзка с трети страни. И преди всичко във връзка с конфликтните зони и страните, от които потеглят мигрантските потоци. Когато става дума за мигранти, Европейският съюз би трябвало да създаде прецизна политика по отношение на изходните страни. Грешка на Съюза е, че той нямаше сходна политика още преди да се развихри рецесията. Освен това е нужен съгласуван политически метод в помощ на развиването на тези страни, с цел да могат независимо да се оправят с мигрантските потоци, които нахлуват по-специално от прилежащата им конфликтна зона в Сирия. И тук допуснахме неточност, когато доста милиони бегълци се оказаха в нашите страни.
Европа беше помолена настоятелно от Организация на обединените нации, без да се направи нищо и без никакво предизвестие. И на последно място, ясно е, че в идващите месеци ще би трябвало да се върнем още веднъж към тематиката за съдействието с Англия във връзка с емиграцията. Сегашният финансов принос на Англия няма да е достатъчен; Франция не може сама да носи бремето на бежанските лагери. Освен финансовото присъединяване, налага се Англия да се съгласи да взема решение дружно с Европейския съюз бежанския проблем по границите на Съюза.
По тези въпроси единна Европа е подобаващото ниво за отбрана на нашия суверенитет.
© Reuters
Да вземем различен образец, към този момент от региона на търговията. Европа на суверенитета значи Европа, която контролира свободната търговия и придава цивилизован образ на глобализацията. Когато бях министър, започнах тази битка, защитавайки нашата металургична индустрия от нелоялната конкуренция. Бранех я, от време на време самичък, във връзка с контракта с Канада, по-специално, с убеждението, че комерсиалната политика би трябвало да се взема решение на европейско ниво, тъй като ние сме по-силни, когато сме дружно.
Каква отбрана може да си обезпечи Франция сама против Китай? Какъв преференциален търговски контракт би могла да подписа независимо една или друга страна с нашите мощни сътрудници? Но безусловно нужна контратежест на такава общоевропейска подготвеност при сключването на контракти за свободна търговия е предварителното и по-активно партньорство от страна на жителите, на Европейския и на националните парламенти; съществуването на по-голяма прозрачност; а също и най-много въвеждането на по-ефикасни защитни механизми против нелоялните практики. Аз съм за усилване на антидъмпинговите ограничения, които би трябвало да се вземат по-бързо и да са по-мощни, както е в Съединени американски щати. Трябва също по този начин да въведем на европейско ниво надзор над задграничните вложения в стратегическите браншове, с цел да защитим една промишленост, която е от главно значение за нашия суверенитет, или с цел да подсигуряваме европейски надзор над основни технологии.
Такъв Европейски съюз, в случай че решим да го има в случай че се нагърбим с последствията от решението, ни дава опция да имаме свое място и наши обективни защитни механизми в процеса на глобализацията. На тази база би трябвало да го преосновем още веднъж.
На второ място, ще изградим Европейския съюз със блян към бъдещето. Това значи с обща упоритост за придвижване напред.
© Reuters
Днес Европейският съюз и изключително еврозоната са в колапс заради неналичието на упоритост. А и тъй като сме опустошени от подозрения, последица от претърпените рецесии. Така че имаме потребност от нова упоритост, от капиталова политика на европейско ниво.
В това отношение ту тук, ту там се чуват гласове, че еврото е неточност. Това обаче значи, че доста бързо забравяме изгодата от тази валута, която ни защищава от съмненията на валутните курсове, подтиква обмена в границите на еврозоната и ни обезпечава опция за финансиране при исторически преференциални условия. Но пък би трябвало да признаем, че недоизграждането на еврозоната беше неточност.
Днес еврото отслабва поради увеличаващите се разлики в ползващите го стопански системи и поради неналичието на порив, както и на обществени и частни вложения. Във вчерашния ден заради отсъствието на същинска политическа тенденция еврото в последна сметка задълбочи разликите сред стопанските системи на еврозоната, вместо да ги сближи. Изправяйки се пред невиждана рецесия, най-тежко засегнатите стопански системи рухнаха и страните им навлязоха в дългова рецесия. Днес, защото няма централизирана политическа ориента-ция, ще е належащо време, с цел да се резорбират насъбраните несъответствия макар политиката на невиждани икономии в доста страни в Европа. Макар че цялата зона би трябвало да се засилва стопански посредством вложения, които са безусловно нужни за нейния напредък, все по този начин не престават да преобладават изключителни бюджетни рестрикции. Централната европейска банка направи оптимално вероятното от пет години насам и без нейната решителна интервенция щяхме безспорно да бъдем в криза.
Това, което предлагам, е да изработим бюджет на еврозоната, който ще финансира общите вложения, ще подкрепи най-изоставащите райони и ще откри отговор на рецесиите. Имаме средства да го създадем, тъй като нямаме солидарна задлъжнялост на нивото на еврозоната.
За тази цел някой би трябвало да поеме отговорност: нужен е министър на финансите на еврозоната. Той би трябвало да дефинира целите на бюджета и да спомага на страните, които вършат промени, с цел да ги улесни. Той ще се регистрира пред Народното събрание на еврозоната, формиран от всички членове на европарламента, минимум веднъж месечно, с цел да се подсигурява същински либерален надзор.
Същевременно ще би трябвало дружно да вземем решение и да преразгледаме съществуващите прави-ла, с цел да разработим по-подходяща икономическа политика. Еврозоната към момента не е достигнала ин-вестиционните нива от времето преди рецесията, а никой стопански блок не може по подобен метод да жертва своето бъдеще. Наложително е оптимално бързо да се вкара в практиката на европейско ниво доста по-мощен капиталов проект в съпоставяне със настоящия План " Юнкер ", т.е. новият проект би трябвало да планува дотации, а не основно разпределяне на заеми или гаранции. Той би трябвало да финансира нужните вложения за цифровизацията, за обновяемите енергийни източници, интерконекторните връзки и техниките за предпазване на силата, за образованието, професионалната подготовка и изследователската активност. Всички бъдещи вложения, съставляващи този проект, би трябвало да бъдат отвън задачите на дълга и недостига, заложени в Пакта за непоклатимост и напредък.
По този въпрос Франция има голяма отговорност. Ако желаеме да убедим нашите немски сътрудници да вървим напред по този път, безусловно наложително е да пристъпим към промени. Днес Германия изчаква, блокирайки някои от европейските планове заради съмнение към нас. Ние я предадохме на два пъти. Първо през 2003-2004 година, ангажирайки се да създадем съществени промени, които единствено германците започнаха. Също и през 2007 година, когато едностранно преустановихме спазването на периодите за ограничение на публичните разноски, с които се бяхме заели дружно. След това още веднъж, печелейки време през 2013 година, като не действахме задоволително интензивно. Ето за какво през днешния ден Германия усилва своя бюджетен остатък, което не е добре нито за нея, нито за Европа. Никога не трябва да забравяме, че има място за френско водачество в Европа, само че то допуска да бъдем за образец.
© Reuters
Следователно верният метод да вървим напред ми се коства обикновен. През лятото на 2017 година би трябвало да представим тактика за промени, предвиждаща рационализация на страната, и петгодишен проект за понижаване на настоящите разноски и да ги въведем в практиката неотложно. В подмяна ще настояваме германците да приложат страната си действителни бюджетни тласъци за стопански напредък. Необходимо е те да движат напред дружно с нас концепцията за общ бюджет на еврозоната, а въпреки това, и за общо единодушие да бъдат направени бъдещи вложения в страните от еврозоната.
Ако желаеме да изградим мощна икономическа мощ, в която солидарността да е съчетана с отговорност, са нужни промени на равнище страни, като в същото време е безусловно неотложно някои страни – членки на еврозоната, да отидат още по-далеч. Те би трябвало да си дефинират десетгодишен период, с цел да реализиран конвергенция във фискалната, обществената и енергийната област. Това ще бъде сърцето на еврозоната, без което тя ще се разпадне.
Само че за задачата се изисква фактически политическо решение, което би трябвало да бъде взето през идващите две години. В основата на европейското сърце ще бъде доближаването на тези страни към общ бюджет на еврозоната и общ капиталов потенциал, който доста бързо може да бъде въведен в деяние. Двете години, които предстоят, са решаващи за Европа и еврозоната. Ако не се вземат тези решения, малко евентуално е Европейският съюз да продължи да съществува още дълго време, дотам е разкъсван през днешния ден от разнопосочни ползи и е отслабен от национализма. След края на тези две години ще има среща с френския народ. Защото, в случай че се провалим, ще бъде безусловно наложително да поемем отговорност за всички последствия за нас и нашите сътрудници. Битката за Европа е една от най-същностните за президента. Тя е изискването за нашия суверенитет. И с цел да реализираме триумф, би трябвало да убедим през днешния ден нашите европейски сътрудници. По този път ще ходя в доста стеснен контакт с Германия и Италия, по-специално.
© Reuters
Що се отнася до Европейския съюз, той си остава най-подходящ като конструкция. Със своите двайсет и седем страни членки съюзът ще образува един по-широк кръг, който си остава политическо и икономическо пространство с общ пазар мощни регулаторни механизми. А и пространство на конкуренция и единна комерсиална политика по отношение на другите огромни сили в региона на цифровизацията и енергетиката, което ще може да постанова там своя регулация.
Ако желаеме да напреднем по въпросите на защитата и сигурността, би трябвало с по-голяма изясненост да вървим напред във връзка с Шенгенската зона и да подхождаме по-амбициозно към практическото реализиране на наскоро признатото решение за основаването на сили за защита на морските и сухопътните граници на Ев-росъюза. Необходимо е дружно да решаваме каква да бъде политиката ни, засягаща нашите общи граници, да имаме упорит метод, водещ към съдействие и в региона на разузнаването и даването на статут на протекция.
Така че е неотложно Европейският съюз и отсега нататък да продължи да развива своя потенциал на регулиращ и защитаващ фактор. Защото в този момент той е на сериозната си граница. В сходен метод няма нищо несъвместимо с наложителната конвергенция в границите на еврозоната.
© Reuters
И на последно място, това начинание не може да се реализира, в случай че не сложим демокрацията в центъра на нашите дейности. Нека не оставяме монопола за силата на народа и концепциите на демокрацията на демагозите и екстремистите. Да не трансформираме Европа в синдик, който ръководи в изискванията на рецесия и се стреми всеки ден да уголемява вътрешния си устав, тъй като съседите към този момент си нямат доверие. Да не се затваряме в догмите, които пречат на законните желания на нашите съграждани.
Трябва да отделим задоволително време за диспути и да възстановим доверието между тях. Именно подобен просторен спор предлагам да стартира следващата година в основен политически миг, какъвто са френските, немските и холандските избори.
Предлагам след края на изборите в Германия през есента на 2017 година в целия Европейски съюз да стартира разискването на демократични спогодби. В продължение на шест до 10 месеца във всяка страна съгласно предоставените благоприятни условия, позволяващи на държавните управления и на обществата да създадат избор, да бъде проведен европейски спор за съдържането на активността на Съюза, за неговите политики и за целите, които би трябвало да има.
Въз основа на тези разисквания европейските държавни управления ще изработят къса пътна карта, обвързвана с няколко общи за всички провокации и с точно конкретизирани действия, очертавайки целите в работата на Съюза и периодите за тяхното реализиране през идващите пет или 10 години. Всяка страна по-късно ще ратифицира политически този " Проект за Европа " съгласно своята демократична традиция. В страните, които ще провеждат референдум, би трябвало да има и съпътстваща го акция, с цел да бъде дебатът в действителност либерален и с европейски мащаб.
Така Европейският съюз ще придобие нова легитимност. На демократичния спор ще му бъде вдъхнат нов живот. Народите няма да бъдат държани встрани. Но при изискване че още в самото начало ще вземем решение да преразгледаме съществуващите процедури по метода, който оферират Марио Монти и Силви Гулар, с цел да може да реализираме триумф: когато една страна членка гласоподава против нов план, това да не ѝ дава право с вота си да блокира гласовете и на останалите за реализирането му. Тя просто няма да се причисли към него. Разбира се, Европа ще стане по-диференцирана, само че тя към този момент е такава. Но пък ще върви напред, вместо да жъне неуспехи един след различен.
Поставянето на Евросъюза на нови основи няма да стане за един ден. Ще отнеме години. Трябва да му върнем дълготрайния смисъл и да изградим визия за бъдещето. Но когато нещата изискват време, тогава е още по-спешно да стартираме да действаме незабавно.
В стила ѝ незабавно си проличава, че Макрон е приключил философия в Сорбоната и е измежду първенците на елитното Висше учебно заведение по администрация (ENA).
Тепърва ще се види дали ще осъществя обещанията си да вдъхне нов живот на " склерозиралите " френски структури, да реформира правораздаването, образованието, данъчната система и кодекса на труда, да усъвършенства администрацията, да опрости системата на пенсионното обезпечаване, да изземе от работодателите и синдикатите ръководството на осигуровките против безработица и да го трансферира към страната, да опрости нормативната основа на икономическата интензивност и да даде повече независимост на фирмите.
На 24 август френският президент идва на малко посещаване в България и то се свързва в забележителна степен с апела му всяка страна от Европейския съюз да стартира спор за неговото бъдеще и своето място в съюза. В самото навечерие на визитата издателство " Слънце " разгласява на български емблематичната книга на Еманюел Макрон и общително даде на " Дневник " фрагмент от нея (акцентите в текста са на редакцията):
© Reuters
ДА ПОСТАВИМ ЕВРОПА НА НОВИ ОСНОВИ
За да бъдем господари на ориста си, имаме потребност от Европа.
От толкоз години към този момент нашите политици ни внушават, че Европа е проблем, че тя е отговорна за всички несгоди.
Трябва ли тук да напомням, че Европа сме ние? Ние, които географското ни състояние и историята са сложили в центъра ѝ. Ние, които изградихме и избрахме. Ние, които гласуваме за нейните представители. Нека го кажем напряко: да се избере президент на републиката, значи да се избере този, които от името на Франция ще заседава в Европейския съвет.
Когато виждам големия свят, сигурен съм в две неща: това, което ни сплотява в Европа, е по-силно от това, което ни разделя, и че в случай че не го разберем, възможностите гласът ни да натежи в диалозите с Китай или Съединените щати, са минимални.
Всъщност чии наследници сме ние?
В историята на политическите структури Европа като конструкция е млада. Тя е единствено на шейсет и пет години, само че наподобява към този момент изтощена.
С течение на десетилетията планът на бащите създатели затъна в процедури. Загуби се измежду договорите. Обърка се заради липса на визия.
© Reuters
Проектът се основаваше на едно тройно заричане: заричане за мир, за разцвет и за независимост. Проект, надълбоко френски по дух.
Европейската структура е рожба на мира, тя го стабилизира. В продължение на десетилетия тя трансформира фантазията за мир в действителност за милиони европейци. И то дотам, че някои от нас повярваха, че е пристигнал краят на споровете, забравяйки каква е била същинската история на континента. Защото европейската фантазия постоянно е била фантазия за империя и за боен съюз. От времето на Цезар, Карл Велики, Наполеон, та чак до драмата с хитлеризма. Никога не би трябвало да забравяме, че на европейския континент войната е нашето минало и може да стане и наше бъдеще, в случай че не изградим една свободна Европа. За пръв път успяхме да създадем съюз на континента по кротичък и либерален път. Нашата европейска фантазия закупи непозната до тогава форма на нехегемонна структура, основана, с цел да може близки нации най-сетне да живеят в мир след нещастията на две войни или най-малко дотолкоз, доколкото е допустимо след моралната контузия, която нанесоха: геноцида над евреите, всеобщите убийства, даже измяната във връзка с западноевропейския блян.
След това Европа на просперитета – това е другото в началото заричане. Съсипаната от войната Европа не можеше да си показа общ план, който да няма за цел нейното икономическо възобновяване. Въпреки рецесията тя съумя да построи стопански и обществен модел, който няма еднакъв на себе си в света.
И най-после и Европа на свободата и преди всичко на свободата на напредване както на хора, по този начин и на богатства... Шенген, програмата " Еразмус ", еврото, премахването на преградите – от банковите такси до цените на роуминга при телефон-ните диалози – са съответен израз на Европа на подвижността.
© Reuters
На европейците през днешния ден им се коства, че тези три основополагащи обещания в този момент са предадени.
Обещанието за мир е неустойчиво. Сирийската, либийската или украинската рецесия, огромните миграционни потоци – нещо невиждано от шейсет години насам, и най-много повтарящите се терористични офанзиви на наша земя ни отвориха очите: нишката на историята не е прекратена. Не сме загърбили войната и споровете.
Изменихме и на обещанието за разцвет. Европа си остава потънала в леплив нерешителен напредък. Самият аз, откогато съм осъзнал света ставащото в него, чувам да се приказва за рецесия. А и през днешния ден в еврозоната всеки пети
юноша е незает. При това състояние какво предпочитание за приобщаване може да провокира Европа измежду младите генерации? Европа съумя незабавно да се оправи, когато еврото беше застрашено. Но би трябвало да отбележим, че апелът за строги икономии не може да бъде план за бъдещето, както и ограничението на дефицитите не може да е политическа цел.
И най-после: обещанието за независимост загуби силата си. Свободата на напредване по-специално всеки ден се слага под въпрос. Това става заради стопански и интеграционни аргументи, подбудени от миграционните потоци. Също и поради учредения за сигурност заради опасността от тероризъм. Или видяно в по-широк проект, тъй като упоритата безработица и задълбочаването на неравенствата водят до отменяне на отварянето към света и до изкушението да се затворим в личните си граници.
Тези три обещания не трябва да се слагат под подозрение. Те все по този начин съставляват един прелестен план. Но той не би могъл да се реализира, в случай че се затворим в себе си.
© Reuters
Какво се случи?
Европейският съюз се изтощи по виновност на всички ни. Сега на всички места се долавя безсилието на концепциите методите му. Това е цялостна система, която предава богу дух и върти на празни обороти. Заседанията на върха, в които вземат участие държавните и държавните ръководители, се трансфораха в подигравка: заседават при заключени порти, повтарят великите правила, трансформират по някоя дума в следващата декларация, с цел да не копират другата от предходното им съвещание. Това е система, откъсната от света и от реалността. Какво ми споделиха земеделските стопани от Бретан, с които се срещнах през последните месеци? Те не ми споделиха, че са срещу Европа или срещу общата селскостопанска политика, която е толкоз значима за нас. Но ми обясниха, че са против доведените до прекаленост правила, против дребнавата бюрокращина, против безпочвения интервенционизъм.
Създателите на европейския план имаха вяра, че политиката ще следва стопанската система и че от единния пазар и общата валута може да се роди и обща европейска страна. След половин век действителността заличи тази заблуда. Политическа Европа по този начин и не се появи. Европа даже стана по-слаба вследствие на груповата ни виновност.
Най-напред, тъй като самите ние искахме да я отслабим. Държавните и държавните ръководители правеха всичко допустимо в продължение на години, с цел да сложат отпред на Европейския съюз слаби водачи.
Те взеха решение да основат комисия от двайсет и осем комисари. Това я прави нефункционална и несъмнено, ще би трябвало организацията на комисията да се преразгледа, с цел да се върне тя към същинската колегиалност и успеваемост от времето на Жак Делор.
Европейският съюз последователно изостави визията си, подменяйки я с процедури, и обърка своята цел – Европейски съюз – с техническите, паричните, юридическите, институционните способи за постигането ѝ. Накрая един тежък оловен капак захлупи въпроса, и освен него: за нас стана инстикт да виним Европа за всичките си проблеми, само че да се замисляме за ролята на комисията или за множащите се наставления, означаваше да се демонстрираме като неприятни европейци.
Що се отнася до французите, разривът стана през 2005 година. Тогава посредством референдум стигнахме до констатацията, че тази Европа може би към този момент не е нашата. Тя беше станала прекомерно, извънредно демократична, отдалечена от нашите полезности. И на практика се бе трансформирала даже в опасност във връзка с обичайните за страната ни облаги от селското стопанство, или предвид на новите провокации в лицето на емиграцията.
Тези отрицателни усеща се ускориха след референдума през 2005 година, тъй като бранителите на Европа дадоха отговор на травматизиращото " не " с бягство от диспути и от обмяна на хрумвания. Гръцката парична рецесия разкри сходен недостиг, при който, прикривайки се зад оповестения апокалипсис и договаряната скрита бедност, европейските по-литически елити се отхвърлиха от нужната полемика.
Европа се изтощи от неналичието на отговорност. Самите ние, французите, доста постоянно в действителност считахме, че в последна сметка, с цел да защитим добре националния си интерес, би трябвало да пренебрегнем европейските правила, в чието разработване самите ние бяхме вложили старания. Освен това и неналичието на активен надзор на европейските политики ни направи по-уязвими. Показателно е, че не се състоя нито един същински политически спор – нямаше подобаващи инстанции, където да се обсъдят решенията, с помощта на които посредством общата валута беше позволено някои страни като Гърция, Италия, Испания, Португалия, само че също и самите ние, да живеят над финансовите си благоприятни условия с риск да настъпи злополука. Изборът на европейски ръководители, навиците на техните администрации, пролиферацията (Бел.ред. – в тази ситуация увеличение, умножаване на закони и разпоредби) на правила, незадоволително ясният принцип на субсидиране би трябвало непрекъснато да се подлагат на сериозен разбор. Само че европейските институции през днешния ден не са в положение да го създадат.
Освен това те в доста огромна степен са неспособни дейно да пазят полезностите – оттатък стопанската система, – на които се основава Европейският съюз. Никой не трябва да си мисли, че хуманизмът няма изключително значение. Винаги съм подкрепял напъните на гръцкото държавно управление да резервира мястото си в европейската валутна система. Но останах сюрпризиран, че в нито един миг на договарящите от името на Европейския съюз даже не им хрумна да напомнят на гръцките управляващи, че би трябвало да се преценяват с европейските правила, които те очевидно бяха пренебрегнали през последните години, и по-специално обвързваните с правото на леговище. Някои неотдавнашни решения на унгарското държавно управление заплашиха правилата, на които се основава Европа, и не станаха предмет даже на една десета от съвещанията на високо ниво, към които стремително хукват всички, когато парите на данъкоплатците или финансовото здраве на банките наподобяват застрашени. Не би трябвало да одобряваме сходен тип съглашателство.
И най-после Европейският съюз отслабва самичък себе си, когато позволява личната си дезинтеграция поради своя конформизъм, лишен от визия. Какво да кажем за контракта от февруари 2016 година, който оферираше Европа на тепсия на Англия, отстъпвайки пред нейния шантаж?
Поради всичките тези аргументи за мен отиващото към своя край десетилетие в това отношение е изгубен десетгодишен интервал.
© Reuters
Brexit прочее е името на тази рецесия и признак за изтощението, белязало Европа. Но да се надяваме също по този начин – и в това е отговорността ни на реформатори, – че е и начало на безусловно нужното преосноваване на Европейския съюз.
Brexit не е себелюбив акт. Никога не трябвада упрекваме който и да било, че е дал своя вот погрешно – това няма никакъв смисъл. Разбира се, би било по-лесно " народът да се разпусне ", както споделяше Бертолт Брехт, вместо да гледаме проблемите право в лицето. Аз избирам втората алтернатива.
Brexit е израз на нуждата от отбрана.Той е отражение на отхвърлянето на един публичен модел, който самите английски ръководители защитаваха. На общество, което проповядваше отвореност към света, без да се интересува от деструктивните процеси – индустриални, стопански, обществени, – които това отваряне наложително отприщва, когато настава доста бързо. Той е израз и на слабостите на политическата класа, която в лицето на Ев-ропа откри своята изкупителна жертва, преди да изясни, че напускането на Европейския съюз ще бъде злополучие. Прояви се в един обществен спор, водещ към злополука поради арогантността на специалистите, съчетана с лъжата на демагозите.
В този смисъл Brexit не е английска рецесия, а европейска. Той е обезпокоителен сигнал към всички страни – членки на съюза, към всички тези, които отхвърлят да видят отрицателните резултати от глобализацията. Защото нашите общества до едно са разграничени на две съвсем равни елементи сред последователите на отварянето към света и бранителите на затварянето. Германските районни избори, локалните избори в Италия, президентските в Австрия, полските и унгарските изборни криволици и несъмнено, надигането у нас, във Франция, на Националния фронт – всичките тези гласувания насочват към една и съща фрактура.
Следователно би трябвало да се върнем към концепциите за Европейския съюз в самото начало, към изходната точка.
© Reuters
Как да му вдъхнем живот? Как да водим такава политика в изискванията на възходящ песимизъм?
Необходимо е да възстановим желанието да съществува единна Европа. Това е план за мир, за помиряване, за развиване. Няма нищо по-трудно от това да се дефинира план, който бързо да придобие идентични контури в мислите на всички.
За тази цел не би трябвало да прилагаме избран механически метод, нито комплицирани и бюрократични решения, а да създадем същински политически план. Европейските страни, за които той не се свежда единствено до основаването на общ пазар, очертава пространство с избрана визия за индивида, за свободна предприемаческа активност, за напредък и обществена правдивост, би трябвало още веднъж да се заемат с този план и надлежно да се провеждат. Такава е философията, пренесена през годините от Жак Делор. На Франция се пада да прояви самодейност и да работи дружно с Герма-ния, Италия и някои други страни, с цел да изправи на крайници нашата Европа.
Този европейски план би трябвало да се построи въз основата на три основополагащи понятия: суверенитет, блян към бъдещето и народна власт.
Да стартираме с диагнозата: през днешния ден разделянето е сред последователите на отварянето към света и бранителите на затварянето. Като реформатори и поддръжници на напредъка ние би трябвало да се приобщим към концепцията за отворено към света общество и изборът ни да е в интерес на Европа.
Да си прогресивно мислещ, през днешния ден значи, че отношението ни към света не планува изолираност. Означава да разберем, че ще загубим доста повече, в сравнение с ще спечелим, в случай че се затворим единствено в личните си проблеми. Означава също да убедим останалите, че отварянето към света е задоволително единствено в случай че е придружено от защитни механизми. За да може то да е от изгода за всеки и за всички страни – членки на съюза.
Впрочем ние смесихме понятията суверенност с шовинизъм. Твърдя, че същинските бранители на суверенността са проевропейски настроени; Европа е нашият късмет да реализираме цялостен суверенитет.
За какво по-точно приказваме?
Нека се върнем към смисъла на думите, с цел да изясним същността на концепциите. Суверенитет значи популацията да може на личната си територия свободно да упражнява своя групов избор. Да си върховен, значи да можеш да действаш по сполучлив метод.
В конфликта с огромните провокации на днешния ден би било просто заблуда, неточност да предлагаме да сложим всичко на нови основи, само че на национално ниво. Изправяйки се лице в лице против нахлуващите мигрантски потоци, против опасността от интернационалния тероризъм, против измененията на климата и рисковете при преминанането към цифровизация, против американската или китайската икономическа мощност, най-подходящото ниво, на което би трябвало да действаме, е единна Европа.
Може ли някой в действителност да има вяра, че ще успеем независимо да се оправим с мигрантските потоци, нахлуващи от Северна Африка или от Близкия изток? Или че ще съумеем да наложим регулация на огромните северноамерикански електронни платформи? Че сами ще намерим решение на провокациите, подбудени от стоплянето на климата? Или че всеки независимо ще успее да контракти равнопоставени търговски съглашения със Съединените щати или с Китай? През идващите години в тези разнообразни области би трябвало да вървим напред дружно с другите двайсет и шест страни – членки на Европейския съюз.
Да се спрем за миг на миграционните потоци. По тази преобладаваща над всичко останало тематика и сблъсквайки се с все по-глобални закани, би трябвало да увеличим мащаба на европейската интервенция. Идеята, която някои оферират и съгласно която същинската отбрана се показва във връщане към националните граници, е напълно фантазьорска. Можем ли да си представим, че още веднъж ще разгърнем военни сили по границите? Или че ще затворим границите си с Германия, Белгия, Испания или Италия? Искаме ли го в действителност? Още по-вече, че терористите, които нападнаха през последните месеци нашата страна, бяха французи и живееха във Франция и в Белгия.
По този въпрос ние в Европа имаме напълно свързани ползи. Но би трябвало да активизираме активността си и да водим същинска политика от името на двайсет и осемте, а на следващия ден – на двайсет и седемте страни. Това допуска да влагаме действителна обща мощ за защита на крайбрежията и границите и в настояща система за общ за всички документ за идентичност. Защото в този момент всеки, който дойде на остров Лесбос или в Лампедуза, може да стъпи и на наша земя. Впрочем през днешния ден силата, която се назовава Фронтекс, може да се намеси единствено по молба на страната и употребявайки прекомерно лимитирани средства, а съдействието сред нашите национални служби е незадоволително.
Въпросът за границите е от главно значение.
Така че би трябвало да бъде обсъждан на задоволително високо ниво. Наложително е да намерим подобаващ отговор на въпроса по какъв метод да защитим общите граници на Европейския съюз.
Ефикасността на тази единна политика за сигурност допуска също да координираме дейностите си във връзка с трети страни. И преди всичко във връзка с конфликтните зони и страните, от които потеглят мигрантските потоци. Когато става дума за мигранти, Европейският съюз би трябвало да създаде прецизна политика по отношение на изходните страни. Грешка на Съюза е, че той нямаше сходна политика още преди да се развихри рецесията. Освен това е нужен съгласуван политически метод в помощ на развиването на тези страни, с цел да могат независимо да се оправят с мигрантските потоци, които нахлуват по-специално от прилежащата им конфликтна зона в Сирия. И тук допуснахме неточност, когато доста милиони бегълци се оказаха в нашите страни.
Европа беше помолена настоятелно от Организация на обединените нации, без да се направи нищо и без никакво предизвестие. И на последно място, ясно е, че в идващите месеци ще би трябвало да се върнем още веднъж към тематиката за съдействието с Англия във връзка с емиграцията. Сегашният финансов принос на Англия няма да е достатъчен; Франция не може сама да носи бремето на бежанските лагери. Освен финансовото присъединяване, налага се Англия да се съгласи да взема решение дружно с Европейския съюз бежанския проблем по границите на Съюза.
По тези въпроси единна Европа е подобаващото ниво за отбрана на нашия суверенитет.
© Reuters
Да вземем различен образец, към този момент от региона на търговията. Европа на суверенитета значи Европа, която контролира свободната търговия и придава цивилизован образ на глобализацията. Когато бях министър, започнах тази битка, защитавайки нашата металургична индустрия от нелоялната конкуренция. Бранех я, от време на време самичък, във връзка с контракта с Канада, по-специално, с убеждението, че комерсиалната политика би трябвало да се взема решение на европейско ниво, тъй като ние сме по-силни, когато сме дружно.
Каква отбрана може да си обезпечи Франция сама против Китай? Какъв преференциален търговски контракт би могла да подписа независимо една или друга страна с нашите мощни сътрудници? Но безусловно нужна контратежест на такава общоевропейска подготвеност при сключването на контракти за свободна търговия е предварителното и по-активно партньорство от страна на жителите, на Европейския и на националните парламенти; съществуването на по-голяма прозрачност; а също и най-много въвеждането на по-ефикасни защитни механизми против нелоялните практики. Аз съм за усилване на антидъмпинговите ограничения, които би трябвало да се вземат по-бързо и да са по-мощни, както е в Съединени американски щати. Трябва също по този начин да въведем на европейско ниво надзор над задграничните вложения в стратегическите браншове, с цел да защитим една промишленост, която е от главно значение за нашия суверенитет, или с цел да подсигуряваме европейски надзор над основни технологии.
Такъв Европейски съюз, в случай че решим да го има в случай че се нагърбим с последствията от решението, ни дава опция да имаме свое място и наши обективни защитни механизми в процеса на глобализацията. На тази база би трябвало да го преосновем още веднъж.
На второ място, ще изградим Европейския съюз със блян към бъдещето. Това значи с обща упоритост за придвижване напред.
© Reuters
Днес Европейският съюз и изключително еврозоната са в колапс заради неналичието на упоритост. А и тъй като сме опустошени от подозрения, последица от претърпените рецесии. Така че имаме потребност от нова упоритост, от капиталова политика на европейско ниво.
В това отношение ту тук, ту там се чуват гласове, че еврото е неточност. Това обаче значи, че доста бързо забравяме изгодата от тази валута, която ни защищава от съмненията на валутните курсове, подтиква обмена в границите на еврозоната и ни обезпечава опция за финансиране при исторически преференциални условия. Но пък би трябвало да признаем, че недоизграждането на еврозоната беше неточност.
Днес еврото отслабва поради увеличаващите се разлики в ползващите го стопански системи и поради неналичието на порив, както и на обществени и частни вложения. Във вчерашния ден заради отсъствието на същинска политическа тенденция еврото в последна сметка задълбочи разликите сред стопанските системи на еврозоната, вместо да ги сближи. Изправяйки се пред невиждана рецесия, най-тежко засегнатите стопански системи рухнаха и страните им навлязоха в дългова рецесия. Днес, защото няма централизирана политическа ориента-ция, ще е належащо време, с цел да се резорбират насъбраните несъответствия макар политиката на невиждани икономии в доста страни в Европа. Макар че цялата зона би трябвало да се засилва стопански посредством вложения, които са безусловно нужни за нейния напредък, все по този начин не престават да преобладават изключителни бюджетни рестрикции. Централната европейска банка направи оптимално вероятното от пет години насам и без нейната решителна интервенция щяхме безспорно да бъдем в криза.
Това, което предлагам, е да изработим бюджет на еврозоната, който ще финансира общите вложения, ще подкрепи най-изоставащите райони и ще откри отговор на рецесиите. Имаме средства да го създадем, тъй като нямаме солидарна задлъжнялост на нивото на еврозоната.
За тази цел някой би трябвало да поеме отговорност: нужен е министър на финансите на еврозоната. Той би трябвало да дефинира целите на бюджета и да спомага на страните, които вършат промени, с цел да ги улесни. Той ще се регистрира пред Народното събрание на еврозоната, формиран от всички членове на европарламента, минимум веднъж месечно, с цел да се подсигурява същински либерален надзор.
Същевременно ще би трябвало дружно да вземем решение и да преразгледаме съществуващите прави-ла, с цел да разработим по-подходяща икономическа политика. Еврозоната към момента не е достигнала ин-вестиционните нива от времето преди рецесията, а никой стопански блок не може по подобен метод да жертва своето бъдеще. Наложително е оптимално бързо да се вкара в практиката на европейско ниво доста по-мощен капиталов проект в съпоставяне със настоящия План " Юнкер ", т.е. новият проект би трябвало да планува дотации, а не основно разпределяне на заеми или гаранции. Той би трябвало да финансира нужните вложения за цифровизацията, за обновяемите енергийни източници, интерконекторните връзки и техниките за предпазване на силата, за образованието, професионалната подготовка и изследователската активност. Всички бъдещи вложения, съставляващи този проект, би трябвало да бъдат отвън задачите на дълга и недостига, заложени в Пакта за непоклатимост и напредък.
По този въпрос Франция има голяма отговорност. Ако желаеме да убедим нашите немски сътрудници да вървим напред по този път, безусловно наложително е да пристъпим към промени. Днес Германия изчаква, блокирайки някои от европейските планове заради съмнение към нас. Ние я предадохме на два пъти. Първо през 2003-2004 година, ангажирайки се да създадем съществени промени, които единствено германците започнаха. Също и през 2007 година, когато едностранно преустановихме спазването на периодите за ограничение на публичните разноски, с които се бяхме заели дружно. След това още веднъж, печелейки време през 2013 година, като не действахме задоволително интензивно. Ето за какво през днешния ден Германия усилва своя бюджетен остатък, което не е добре нито за нея, нито за Европа. Никога не трябва да забравяме, че има място за френско водачество в Европа, само че то допуска да бъдем за образец.
© Reuters
Следователно верният метод да вървим напред ми се коства обикновен. През лятото на 2017 година би трябвало да представим тактика за промени, предвиждаща рационализация на страната, и петгодишен проект за понижаване на настоящите разноски и да ги въведем в практиката неотложно. В подмяна ще настояваме германците да приложат страната си действителни бюджетни тласъци за стопански напредък. Необходимо е те да движат напред дружно с нас концепцията за общ бюджет на еврозоната, а въпреки това, и за общо единодушие да бъдат направени бъдещи вложения в страните от еврозоната.
Ако желаеме да изградим мощна икономическа мощ, в която солидарността да е съчетана с отговорност, са нужни промени на равнище страни, като в същото време е безусловно неотложно някои страни – членки на еврозоната, да отидат още по-далеч. Те би трябвало да си дефинират десетгодишен период, с цел да реализиран конвергенция във фискалната, обществената и енергийната област. Това ще бъде сърцето на еврозоната, без което тя ще се разпадне.
Само че за задачата се изисква фактически политическо решение, което би трябвало да бъде взето през идващите две години. В основата на европейското сърце ще бъде доближаването на тези страни към общ бюджет на еврозоната и общ капиталов потенциал, който доста бързо може да бъде въведен в деяние. Двете години, които предстоят, са решаващи за Европа и еврозоната. Ако не се вземат тези решения, малко евентуално е Европейският съюз да продължи да съществува още дълго време, дотам е разкъсван през днешния ден от разнопосочни ползи и е отслабен от национализма. След края на тези две години ще има среща с френския народ. Защото, в случай че се провалим, ще бъде безусловно наложително да поемем отговорност за всички последствия за нас и нашите сътрудници. Битката за Европа е една от най-същностните за президента. Тя е изискването за нашия суверенитет. И с цел да реализираме триумф, би трябвало да убедим през днешния ден нашите европейски сътрудници. По този път ще ходя в доста стеснен контакт с Германия и Италия, по-специално.
© Reuters
Що се отнася до Европейския съюз, той си остава най-подходящ като конструкция. Със своите двайсет и седем страни членки съюзът ще образува един по-широк кръг, който си остава политическо и икономическо пространство с общ пазар мощни регулаторни механизми. А и пространство на конкуренция и единна комерсиална политика по отношение на другите огромни сили в региона на цифровизацията и енергетиката, което ще може да постанова там своя регулация.
Ако желаеме да напреднем по въпросите на защитата и сигурността, би трябвало с по-голяма изясненост да вървим напред във връзка с Шенгенската зона и да подхождаме по-амбициозно към практическото реализиране на наскоро признатото решение за основаването на сили за защита на морските и сухопътните граници на Ев-росъюза. Необходимо е дружно да решаваме каква да бъде политиката ни, засягаща нашите общи граници, да имаме упорит метод, водещ към съдействие и в региона на разузнаването и даването на статут на протекция.
Така че е неотложно Европейският съюз и отсега нататък да продължи да развива своя потенциал на регулиращ и защитаващ фактор. Защото в този момент той е на сериозната си граница. В сходен метод няма нищо несъвместимо с наложителната конвергенция в границите на еврозоната.
© Reuters
И на последно място, това начинание не може да се реализира, в случай че не сложим демокрацията в центъра на нашите дейности. Нека не оставяме монопола за силата на народа и концепциите на демокрацията на демагозите и екстремистите. Да не трансформираме Европа в синдик, който ръководи в изискванията на рецесия и се стреми всеки ден да уголемява вътрешния си устав, тъй като съседите към този момент си нямат доверие. Да не се затваряме в догмите, които пречат на законните желания на нашите съграждани.
Трябва да отделим задоволително време за диспути и да възстановим доверието между тях. Именно подобен просторен спор предлагам да стартира следващата година в основен политически миг, какъвто са френските, немските и холандските избори.
Предлагам след края на изборите в Германия през есента на 2017 година в целия Европейски съюз да стартира разискването на демократични спогодби. В продължение на шест до 10 месеца във всяка страна съгласно предоставените благоприятни условия, позволяващи на държавните управления и на обществата да създадат избор, да бъде проведен европейски спор за съдържането на активността на Съюза, за неговите политики и за целите, които би трябвало да има.
Въз основа на тези разисквания европейските държавни управления ще изработят къса пътна карта, обвързвана с няколко общи за всички провокации и с точно конкретизирани действия, очертавайки целите в работата на Съюза и периодите за тяхното реализиране през идващите пет или 10 години. Всяка страна по-късно ще ратифицира политически този " Проект за Европа " съгласно своята демократична традиция. В страните, които ще провеждат референдум, би трябвало да има и съпътстваща го акция, с цел да бъде дебатът в действителност либерален и с европейски мащаб.
Така Европейският съюз ще придобие нова легитимност. На демократичния спор ще му бъде вдъхнат нов живот. Народите няма да бъдат държани встрани. Но при изискване че още в самото начало ще вземем решение да преразгледаме съществуващите процедури по метода, който оферират Марио Монти и Силви Гулар, с цел да може да реализираме триумф: когато една страна членка гласоподава против нов план, това да не ѝ дава право с вота си да блокира гласовете и на останалите за реализирането му. Тя просто няма да се причисли към него. Разбира се, Европа ще стане по-диференцирана, само че тя към този момент е такава. Но пък ще върви напред, вместо да жъне неуспехи един след различен.
Поставянето на Евросъюза на нови основи няма да стане за един ден. Ще отнеме години. Трябва да му върнем дълготрайния смисъл и да изградим визия за бъдещето. Но когато нещата изискват време, тогава е още по-спешно да стартираме да действаме незабавно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ