Не изпратих SMS на „Българската Коледа“. Не гледах и концерта.

Не изпратих SMS на „ Българската Коледа “. Не гледах и концерта. Срам ме е. Срам ме е от тази възвишеност, с която честваме неналичието на страна. Срам ме е от лицемерието. Срам ме е от безочието, с което страната подвиква да им хвърлим един sms от балкона. Не, не ни подвиква, настанява се на трапезата до момента в който вечеряме с телевизионни клипове, затъква хапките ни в гърлото, муши се в душите ни и шепне: ти си неприятен, в случай че не пратиш sms, ето, хапваш си тук умерено, а има деца, които чакат да бъдат излекувани, ти си неприятен, неприятен си…

Това написа за уеб страницата „ Редута “ Веселина Седларска.

Лоши сме. Лоши сме, тъй като сме си създали страна, в която лекуването на тежко заболели деца не е грижа на страната. Лоши сме, тъй като поносим парите да се крадат, разпиляват, да отиват за показно богатство, за кич, за егоистично задоволство на този или оня властник, а не за заболели деца. Лоши сме, тъй като понасяме бездушни служители да вземат решение кое дете ще живее и кое не. Лоши сме, тъй като години наред не можахме да принудим страната да постави ред във фонда за лекуване на деца. За какво би трябвало да харчи парите си една страна, в случай че не за кувьози? Кувьозът е продължение на майчината вътрешност за деца, които се раждат прибързано или с проблеми. Ако страната не е купила задоволително кувьози, това значи, че още от първия момент на това дете тя не е майка, мащеха е. От най-лошите мащехи, тези, които убиват.

Лоши сме, тъй като не сме оказали напън децата с тежки диагнози да получават от страната медикаменти, протези, колички, а не фамилиите им да банкрутират, с цел да могат децата им да виждат, чуват, прохождат, разхождат. Лоши сме, тъй като не пожелаваме от страната да оказва поддръжка на родителите да си намират работа, съвместима с грижите за болно дете.

Добри сме, до момента в който се разминаваме по улицата с дете в количка, тикана от измъчена майка. Тогава душата ни се свива, миличкото то, горката тя, пази боже, пази боже! Но след това не ни идва мислено, че положителните би трябвало да се обединят, с цел да кажат на слепите: Длъжни сте да помагате от наше име на болните, по тази причина сме ви избрали, това е публичният контракт, страната се основава, с цел да оказва помощ на по-слабите, на немощните, на затруднените, на подминатите от шанса да са здрави. Затова съществува страната, а не с цел да направи клипче, да ровичка в душите на хората, да наеме най-модния за момента артист, да направи концерт, да регистрира, че сме положителни, благородни хора, с цел да седнем на трапезата удовлетворени, че сме изпълнили дълга си.

Не, не сме го изпълнили.