Не искам да променям нито една секунда от живота си,

Не желая да трансформирам нито една секунда от живота си, да поправя нито една неточност, не желая да върна нито един момент и нито една гънка.

Искам да видя всички провали в него - такива, каквито са. Те са оформили моя темперамент и за положително или неприятно, от грешките, а не от триумфите си ние растем. Несъвършени, само че същински.

Не желая да чета книги за самопомощ, да отивам на семинари и да тичам при всеки комфортен случай в притчи и мъдри сентенции в шарени картинки.

Искам да участвам компактно във всеки един момент от деня си, да одобрявам това, което ми предлага той и самоуверено да желая за още. Защото нямаме време и получаваме живота, който заслужаваме. И в случай че желаеме да сме щастливи, би трябвало да се оправим с това, което имаме.

Не желая да скърбя за нито един човек, който ме е наранил - гаджетата ми, родителите ми, развалените другарства. Ако се е случило, аз също съм била там и съм взела участие. Но тези наши общи неточности изтъкават връзките ни - нито една разлъка не е безрезултатна, нито един урок, нито едно помиряване.

“Защото прегръдката ми е е еднообразно мощна и за среща, и за разлъка и прошката е всичко, което имам да дам на хората зад тила ми - те неслучайно са в предишното. ”

Искам да одобрявам хората, каквито са. Да не ги осъждам и да не се съпоставям с тях. Искам да подписвам с приятелите си мълчалив контракт за почтеност, с родителите си - за самостоятелност от предишното, с любовите си - за неприкритост в връзките ни. Настоявам договорите да се съблюдават, тъй като другояче не преставам напред, времето ни е прекомерно лимитирано, с цел да го губим с неискрени, завладяващи и двулични хора.

Не желая да диря щастието си другаде, с изключение на в самата мен. С годините разбрах, че проектирането на щастието в нещо или някой отвън мен, ми носи единствено болежка. В това, че би трябвало да намериш съвършената обич, най-хубавите другари, работата, идеалното семейство - не те ни носят благополучие, а методът, по който ги възприемаме и поддържаме връзка с тях - това ни прави пълноценни.

Искам да приключа с всичко, което ме дърпа обратно, да се освободя най-много от мисълта, че има блян, който би трябвало да доближавам. Външният ми тип, " любовта на живота ", идеалната работа, която ме чака. Няма съвършенство на открито, в случай че няма мир, съпроводен с изпитание вътре.

“Днес ще основа живота, който желая, и няма да оставям различен да диктува мислите и възприятията ми, да ми споделя коя съм и какви функции би трябвало да играя. Аз съм една пълноценна жена и сама строя посредствен, само че същински живот ”