Не искам да подценявам мои колеги, но бяхме наистина много

...
Не искам да подценявам мои колеги, но бяхме наистина много
Коментари Харесай

Гибона: Можех да играя за Щутгарт, но...

" Не желая да недооценявам мои сътрудници, само че бяхме в действителност доста окомплектован тим. Знаехме кой какво може, разборите се правеха по 5-6 минути, всичко се знаеше. Имахме доста положителни моменти, само че имаше и компликации, а гледаш да не помниш неприятните случки. Радваш се на триумфите и съжаляваш за това, което си изпуснал. Няма по какъв начин ", показа Божидар Искренов – Гибона.

Футболната легенда на Левски приказва в предаването „ Домът на футбола “, като част от рубриката „ 100 години проведен български футбол “, като самият той се върна към дербитата сред Левски и ЦСКА, както и към компликациите си с травми през кариерата му.

" Трябваше да биеш в тези дербита непременно. Усещането и преживяването беше несравнимо. От адреналина не чуваш и не виждаш нищо. В момента, в който излизах на терена, не бях аз, като че ли ставаш различен човек. Трябва да мислиш и решаваш доста бързо. Изживяването е неповторимо, а страстта е страшна ", продължи някогашният играч на Левски.

" Почти не упражнявах, бях на инжекции. Понякога и те не помагаха, глезенът беше атрофирал. Имаше интервенции, специфични обувки. Пратиха ме в Австрия и желаеха сума, която Левски нямаше по какъв начин да даде. Искаха и в Русия да ме пращат на професор, само че най-после ми сложиха гипс. Как ще зараснат тези връзки, като ги няма? Докторът ми сподели, че в случай че играя по този начин, съм приключил с футбола. Отидох в Германия за тежка интервенция, направи я индивидът, след това следваше възобновяване. Тренирах доста, само че най-после всичко беше окей ", добави Гибона.

" Дойдоха от Щутгарт след мача с нас. Аз си поръчах бира и влезе водачът на рейса. Казаха ми, че би трябвало да преговаряме. Мислех, че ми вършат режисура. Дадоха ми визитна картичка и пари, аз не одобрих сумата. Отидохме на вечеря, качвам се след това в стаята и по едно време споделих, че ще потеглям. Ако ключът беше в стаята, трябваше да ми отворят и да ме видят, че си потеглям и да ме питат къде отивам. Предложението беше доста съществено. Може би скърбя, тъй като бях на 22 години, само че след това не скърбя, тъй като можеше и да не се бях развил по този начин. Условието беше, че до 24 часа ставах немски жител и можех да играя в немския народен тим. Не знам дали съм взел неверното, или вярното решение ", приключи Божидар Искренов.
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР