Не харесвах този мъж, а и той не беше особено

Не харесвах този мъж, а и той не беше изключително другарски надъхан към мен. В деня, за който бе планувано заминаването ни, сутринта чух, че двамата си приказват пред стаята. Любовникът на майка ми я убеждаваше да зареже всичко и да замине с него, а тя нестабилно възразяваше, че има щерка, за която би трябвало да се погрижи.

Шест месеца по-късно майка ми ме остави при наша родственик и отпътува при любовника си в Турция. Отначало ми изпращаше пари и облекла, само че с времето спря даже да се обажда. А аз започнах да тичам от учебно заведение. По-късно напълно го зарязах. Запознах се с някакви девойки на улицата, които се оказаха жрици на любовта и с тяхна помощ заработвах пари. Така станах продажница. Не ми харесваше това, което върша, само че за мен беше най – лесният метод да печеля пари. В края на краищата, къде другаде щяха да ме наемат малолетна и без обучение.

А след това се случи неизбежното – забременях. Няколко месеца по-късно станах самотна майка на момче. През леглото ми минаваха доста мъже, по тази причина не знаех кой е бащата на сина ми. Грижите по детето ме лишиха от опцията да бродя нощем по улиците с разнообразни клиенти, по тази причина го намразих. Биех го, когато плачеше, а от време на време го зарязвах самичък, с цел да се въргалям в леглото с някой мъж. Една вечер синът ми се разболя и още веднъж бях принудена да се грижа него. Не знам какво ми стана, само че внезапно го ударих през лицето. А след това още един път. Удрях още веднъж и още веднъж, до момента в който отвред не му потече кръв. Крещях с цялостен глас и не можех да спра. Аз го удрях, а той през сълзи ме умоляваше: “ Мамо, не ме бий, обичам те. “ И внезапно загуби схващане. Обадих се на кола за спешна помощ и след няколко минути лекарите го вкараха незабавно в интензивно поделение.

Стоях пред болничното заведение и си мислех, че това е краят! Аз съм ужасна майка, която не знае какво е майчина обич и не може да я даде на сина си. Ако той почине, животът ми ще свърши. Обляна в сълзи, паднах на колене пред реанимация и дадох обещание на Бог, че ще се трансформира. Ще обичам сина си повече от всичко на света! Ще се грижа за него и в никакъв случай повече няма да го удрям. Няма да го зарежа по този начин, както майка ми заряза мен. Той е моята наслада и избавление. Господи, елементарни ми!