Не харесах Боян от първия път когато го видях. Помня

Не харесах Боян от първия път когато го видях. Помня деня, в който щерка ми щастлива заяви по телефона, че е срещнала мъжа на живота си. Ентусиазмът в гласа й ме накара да застана нащрек. Кремена си беше такава – наивна, доверчива, влюбчива. Отдавна бях спрял да броя „ мъжете на живота й “. Връзките й постоянно започваха с бурни страсти и приключваха с проливен дъжд сълзи. Знаех, че и този път ще е по този начин. Бях преднамерен, само че взех решение да се срещна с новата огромна обич.
Още щом стиснах ръката на Боян, не ми хареса. Стори ми се прекомерно леден и земен за момиче като Кремена. Говореше постепенно, като че ли премисляше всяка дума. Три месеца по-късно пристигна втората изненада – двамата бяха решили да се оженят. Дълго се пробвах да вразумя Кремена, обясних й, че не познаваме фамилията му, а и за месец-два няма по какъв начин да разбере, че ще е щастлива с него. Тя обаче е доста вироглава и постоянно упорства на своето. Въпреки несъгласието ми щерка ми стартира подготовката за сватбата.

Предчувствието, че нещо неприятно ще се случи, не ме напускаше. Две седмици преди тържествения ден, когато една вечер Кремена остана да нощува при своя другарка, Боян пожела да беседваме уединено. Усещах, че диалогът ни няма да е от приятните. Час преди срещата целият треперех от нерви. За разлика от мен бъдещият ми шурей беше спокоен. С присъщото си непроницаемо лице се разположи комфортно на дивана и кръстоса крайници. Преглътнах шумно и нервно попитах защо искаше да приказваме. Боян отвори чантата си, извади една фотография и я плъзна към мен. Взех я и с учудване се вгледах в нея – Венета! „ Това е майка ми. Помниш я, нали? “ – попита с мразовит глас. Кимнах. Почти не чувах какво продължава да приказва. Спомените непреклонно се завъртяха. Беше толкоз от дълго време.

Тъкмо се бях развел и самичък отглеждах щерка си. Бившата ми брачна половинка не искаше да знае, че има дете. Нито търсеше Кремена, нито се интересуваше от нея. Някъде по това време се срещнах с Венета – красива жена с дълги червени коси, капризна, прочувствена, първична. Имаше 7-годишен наследник, който беше родила без брачен партньор. За благополучие беше финансово обезпечена. Харесвах я, даже изпитвах усеща към нея, само че не бях подготвен да се грижа за сина й. Стигаха ми терзанията за моята щерка. Не желаех да се нагърбвам с отговорности за непознато дете. Исках да сме наясно по този въпрос, по тази причина споделих на Венета, че с цел да сме дружно, имам две условия: първо – да се откаже от момчето, второ – да не се надява на брак. Беше бясно влюбена и одобри условията ми.

С Венета бяхме дружно 9 година, през които синът й живееше с нейните родители. Без да увъртам, ще кажа, че израсна без майчина милувка. Аз го видях един път първоначално и не демонстрирах повече интерес към него. Имах доста по-важна работа – да направя бизнеса си печеливш и да осигуря добър стандарт на мен, щерка ми и Венета.
Тя сама пожела да се включи и скоро, откакто се събрахме под един покрив, ми даде всичките си пари, с цел да ги вложа във компанията. Изтегли и заем от банката, който обаче аз погасявах. Благодарение на нейните пари и моята деятелност през днешния ден съм притежател на два магазина за техника.
За страдание Венета се разболя и с времето положението й бързо се утежняваше. Не можех да я виждам, тя се нуждаеше непрестанно от човек до себе си, а аз трябваше да работя и да спечелвам. Затова се обадих на татко й и желаех да пристигна и да си я прибере. Все отново не бяхме съпрузи, просто живеехме дружно. Върнах я на фамилията й, без да отворя дума за парите, които ми беше дала.

Година по-късно тя умря и под претекст, че има наследник, който би трябвало да я наследи, татко й си изиска назад парите. Напомних му, че 9 година съм се грижел за Венета и че тя ми е дала парите непринудено, с цел да печели нашият бизнес, по тази причина на никого нищо не дължа. Така завърши историята.
И в този момент този Боян като фантом изскочи от предишното. Натякваше ми, че майка му е била моя жертва, че съм я употребявал и когато се е разболяла, съм я зарязал. Обвини ме, че аз съм повода да не я опознае и да порасне уединен. Накрая сподели: „ Взе пари, които не ти принадлежаха. Моите пари. Но е време да се разплатим. Ще се оженя за щерка ти и ще я направя нещастна – по този начин, както ти постъпи с мама. Кремена ще заплати твоите грехове. Нали виждаш какъв брой е влюбена в мен… Навремето си сложил на майка ми две условия. Сега аз ще ти слага единствено едно: или ми прехвърляш двата магазина, или се бракосъчетавам за щерка ти и трансформирам живота й в пъкъл. Ти решаваш. “ След тези думи Боян си потегли.

Дълго гледах вратата след него и мислих. От едната страна на везната беше Кремена, от другата – бизнесът, който толкоз мъчно построих. Седмица по-късно с завършени документи чаках Боян, с цел да отидем при нотариуса. Той не закъсня. И тогава се случи нещо ненадейно – взе документите и ги скъса. Думите, които изрече, ще помня, до момента в който съм жив: „ Толкова си презрян. Дори не повярва, че някой в действителност може да се влюби в щерка ти. Аз обаче доста я обичам и ще се оженя за нея. Задръж си магазините. “
Както възнамеряваха, те се ожениха. Днес обаче щерка ми не желае да има нищо общо с мен. По някаква причина има вяра, че съм бил подготвен да платя на годеника й, с цел да се разкара от живота й. Кремена ме намрази. С Боян се разплатихме и за жалост платих най-високата цена, която няма финансово изражение.
Жеков
Инфо: Лична драма