Бяла лястовица на КОЦ-Бургас вдъхва кураж на онкоболните да не се страхуват, а да се изправят срещу рака
Не губете религия, не бягайте от заболяването, а поговорете с нея, попитайте я за какво е пристигнала
Радослав Гизгинджиев е един от най-провокативните и четени модерни български писатели. " Камъкът, който прекатурва кантара " или " Бандитът на българската литература " - създател, който не остави нито един апатичен четец. Автор е на 14 книги. Психолог, EMDR терапевт /под супервизия/, специализира като фасилитатор към метода Системни фамилни констелации. Тази година Гизгинджиев е лицето на най-значимите акции, които се организират в Бургас, а и в България – „ “ на Комплексния онкологичен център. Инициативата, трансформирала се в знак на вярата, ще се организира на 22 октомври от 18:30 ч. в Созопол. Какви са тазгодишните цели на „ Бяла лястовица “ – дава отговор Гизгинджиев:
- Г-н Гизгинджиев, за първи път вие ще сте лицето на една от най-позитивните и значими акции в Бургаска област – „ Бяла лястовица “, проведена от КОЦ-Бургас. Какви ще са акцентите и задачите на акцията тази година?
- Основната цел на самодейността е да увеличи вниманието на дамите към казуса с рака на гърдата, вследствие на което да се реализиран ранно диагностициране и лекуване на заболяването. Смятам, че е от огромно значение известните хора в България да поддържат начинания, които покачват качеството ни на живот.
- Как пристигна концепцията вие да сте дипломат на тази акция, трансформирала се в задача за екипа на КОЦ-Бургас?
- За мен е чест да бъда дипломат на сходна акция. Екипът, който стои зад нея, ме предложения. Радвам се, че тази година са избрали публицист и психолог и това съм аз. Винаги съм заставал зад начинания и акции, които работят за хората и тяхното физическо и ментално здраве.
- Тази година самодейността ще се организира в Созопол. Защо е определен морският град и по какъв начин ще протече събитието?
- Събитието " Бяла лястовица " ще се организира на 22.10.2024 година в 18:30 часа, в Созопол във видео клуба на НЧ „ Отец Паисий “. Тази локация е избрана от уредниците. Освен представянето на лекцията, шефът на„ Комплексен онкологичен Център-Бургас проф. доктор Бозов, доктор Биволарски, доктор Кенолов и доктор Антонов, ще вземат участие в полемика за значими тематики и наболели проблеми на пациентите с онкологични заболявания.
- Вие сте публицист и психолог. Вероятно през години сте имали и имате клиенти с онкологични болести. Впечатленията ми са, че самата диагноза плаши, стресира и травмира хората. Как може най-лесно и безболезнено пациент да премине през този сложен и дълъг път на лекуване? Какви са вашите препоръки към тях?
- Всяка животозастрашаваща диагноза травмира освен пациента, само че и всички хора, които го обичат и се усещат свързани с него. Този път съвсем в никакъв случай не е елементарен и неусетен, тъй като е трансформиращ. Защото се изправяме пред доста значими екзистенциални въпроси. Никога не се колебайте да потърсите експерт, който да ви помогне да извървите пътя на лекуването. Близките на диагностицирания пациент също минават през рецесия и доста рядко имат ресурса да бъдат подкрепящи по верния метод. Симптомите и заболяванията не идват при нас инцидентно – те идват, с цел да ни кажат нещо. Много е значимо да се премине деликатно през процеса на приемане – да забележим в очите това, пред което сме изправени и да го попитаме: Защо пристигна при мен и какво искаш да ми кажеш? С заболяването не се води война, не се бяга от нея – тя подсказва, че нещо би трябвало да променим в себе си или към себе си. Психотерапевтичните способи дружно с напредналата медицина могат да създадат чудеса. Никога не губете вярата си и любовта към живота – те са най-ценният запас, който би трябвало да бъде отключен, с цел да оздравеем.
- За страдание българите всеобщо не си вършим профилактични прегледи, а може би това е най-важната стъпка за ранното диагностициране и надлежно възможностите за лекуване са доста по-големи. Какво е нужно съгласно вас да се направи, с цел да може хората да се изследват профилактично?
- Забелязвам от ден на ден, че ние не обичаме телата си, не се грижим за тях, пренебрегваме техните послания. Храним се бързо, живеем бързо, желаеме да отслабваме бързо. Твърдим, че нямаме време да отидем на психолог или доктор – а истината е, че просто не желаеме. Страх ни е, от това че сме тленни и нежни. Имаме потребност да се валидизираме в облиците от скъпите телевизионни реклами, които ни споделят, с какво да се тъпчем. Желанието ни да изкарваме пари и да консумираме света е по-голямо от вниманието ни към самите себе си. Замислете се за последствията от признаците, които пренебрегваме. А в случай че след това е прекомерно късно? Какво ще стане с децата ни, със сестрите и братята ни, с родителите ни? Може да бъде самоубийствено, когато пренебрегваме сигналите на тялото – всички ние заслужаваме да живеем, щом сме тук.
- Какво е вашето обръщение към пациентите с онкологични болести, околните им и към хората като цяло?
- Не се опасявайте и не губете религия. Не бягайте от заболяването, а поговорете с нея, попитайте я за какво е пристигнала. Какво желае от вас и кое желае да измененията? Опитайте се да си спомните по кое време тъкмо забравихте себе си, задайте си въпроса – не носите ли непознат товар, от който е време да се освободите? Науката от дълго време потвърди директната връзка сред душевното положение и заболяването като цяло. Болестта постоянно е единствено резултат от непроявени усеща или дълъг ериод на дистрес. Погрижете се за себе си, потърсете помощта на експертите, които са посветили целия си живот, с цел да оказват помощ на другите. Не се чувствайте сами – тъй като не сте.
Радослав Гизгинджиев е един от най-провокативните и четени модерни български писатели. " Камъкът, който прекатурва кантара " или " Бандитът на българската литература " - създател, който не остави нито един апатичен четец. Автор е на 14 книги. Психолог, EMDR терапевт /под супервизия/, специализира като фасилитатор към метода Системни фамилни констелации. Тази година Гизгинджиев е лицето на най-значимите акции, които се организират в Бургас, а и в България – „ “ на Комплексния онкологичен център. Инициативата, трансформирала се в знак на вярата, ще се организира на 22 октомври от 18:30 ч. в Созопол. Какви са тазгодишните цели на „ Бяла лястовица “ – дава отговор Гизгинджиев:
- Г-н Гизгинджиев, за първи път вие ще сте лицето на една от най-позитивните и значими акции в Бургаска област – „ Бяла лястовица “, проведена от КОЦ-Бургас. Какви ще са акцентите и задачите на акцията тази година?
- Основната цел на самодейността е да увеличи вниманието на дамите към казуса с рака на гърдата, вследствие на което да се реализиран ранно диагностициране и лекуване на заболяването. Смятам, че е от огромно значение известните хора в България да поддържат начинания, които покачват качеството ни на живот.
- Как пристигна концепцията вие да сте дипломат на тази акция, трансформирала се в задача за екипа на КОЦ-Бургас?
- За мен е чест да бъда дипломат на сходна акция. Екипът, който стои зад нея, ме предложения. Радвам се, че тази година са избрали публицист и психолог и това съм аз. Винаги съм заставал зад начинания и акции, които работят за хората и тяхното физическо и ментално здраве.
- Тази година самодейността ще се организира в Созопол. Защо е определен морският град и по какъв начин ще протече събитието?
- Събитието " Бяла лястовица " ще се организира на 22.10.2024 година в 18:30 часа, в Созопол във видео клуба на НЧ „ Отец Паисий “. Тази локация е избрана от уредниците. Освен представянето на лекцията, шефът на„ Комплексен онкологичен Център-Бургас проф. доктор Бозов, доктор Биволарски, доктор Кенолов и доктор Антонов, ще вземат участие в полемика за значими тематики и наболели проблеми на пациентите с онкологични заболявания.
- Вие сте публицист и психолог. Вероятно през години сте имали и имате клиенти с онкологични болести. Впечатленията ми са, че самата диагноза плаши, стресира и травмира хората. Как може най-лесно и безболезнено пациент да премине през този сложен и дълъг път на лекуване? Какви са вашите препоръки към тях?
- Всяка животозастрашаваща диагноза травмира освен пациента, само че и всички хора, които го обичат и се усещат свързани с него. Този път съвсем в никакъв случай не е елементарен и неусетен, тъй като е трансформиращ. Защото се изправяме пред доста значими екзистенциални въпроси. Никога не се колебайте да потърсите експерт, който да ви помогне да извървите пътя на лекуването. Близките на диагностицирания пациент също минават през рецесия и доста рядко имат ресурса да бъдат подкрепящи по верния метод. Симптомите и заболяванията не идват при нас инцидентно – те идват, с цел да ни кажат нещо. Много е значимо да се премине деликатно през процеса на приемане – да забележим в очите това, пред което сме изправени и да го попитаме: Защо пристигна при мен и какво искаш да ми кажеш? С заболяването не се води война, не се бяга от нея – тя подсказва, че нещо би трябвало да променим в себе си или към себе си. Психотерапевтичните способи дружно с напредналата медицина могат да създадат чудеса. Никога не губете вярата си и любовта към живота – те са най-ценният запас, който би трябвало да бъде отключен, с цел да оздравеем.
- За страдание българите всеобщо не си вършим профилактични прегледи, а може би това е най-важната стъпка за ранното диагностициране и надлежно възможностите за лекуване са доста по-големи. Какво е нужно съгласно вас да се направи, с цел да може хората да се изследват профилактично?
- Забелязвам от ден на ден, че ние не обичаме телата си, не се грижим за тях, пренебрегваме техните послания. Храним се бързо, живеем бързо, желаеме да отслабваме бързо. Твърдим, че нямаме време да отидем на психолог или доктор – а истината е, че просто не желаеме. Страх ни е, от това че сме тленни и нежни. Имаме потребност да се валидизираме в облиците от скъпите телевизионни реклами, които ни споделят, с какво да се тъпчем. Желанието ни да изкарваме пари и да консумираме света е по-голямо от вниманието ни към самите себе си. Замислете се за последствията от признаците, които пренебрегваме. А в случай че след това е прекомерно късно? Какво ще стане с децата ни, със сестрите и братята ни, с родителите ни? Може да бъде самоубийствено, когато пренебрегваме сигналите на тялото – всички ние заслужаваме да живеем, щом сме тук.
- Какво е вашето обръщение към пациентите с онкологични болести, околните им и към хората като цяло?
- Не се опасявайте и не губете религия. Не бягайте от заболяването, а поговорете с нея, попитайте я за какво е пристигнала. Какво желае от вас и кое желае да измененията? Опитайте се да си спомните по кое време тъкмо забравихте себе си, задайте си въпроса – не носите ли непознат товар, от който е време да се освободите? Науката от дълго време потвърди директната връзка сред душевното положение и заболяването като цяло. Болестта постоянно е единствено резултат от непроявени усеща или дълъг ериод на дистрес. Погрижете се за себе си, потърсете помощта на експертите, които са посветили целия си живот, с цел да оказват помощ на другите. Не се чувствайте сами – тъй като не сте.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ