Не голямата скръб, големите спънки и лишения, нито големите нещастия,

...
Не голямата скръб, големите спънки и лишения, нито големите нещастия,
Коментари Харесай

Нашата истинска сила се измерва с най-голямата наша слабост ~ Петър ДИМКОВ

Не огромната тъга, огромните пречки и ограничения, нито огромните несгоди, а дребните неприятности, незначителните безпокойства и страхове затъмняват, помрачават живота ни. Всекидневните умирания, така да се рече, вършат живота ни трагичен.

Твърде мъчително е да се откри цветущ паралия – благосъстоянието не може да донесе благополучие. То отстранява тласъка на потребността, който е популярен фактор за човешкото развиване. То убива всичко, което може да ни подбуди към умереност, пречи ни да се сдобием с власт над себе си и отваря път на всякакви други съблазни. То лишава устрема да се трудим, тъй като други правят черната работа даже и в бита, а знайно е, че трудът контролира умствените ни сили, поддържа здравето и отстранява досадата, бича на богатите. Богатият човек има лъжливо самочувствие, което се гради не на личните му достолепия, а на съмнителни спекулативни качества. Недоволството е най-големият грях на богатите.

„ За живите приказва или положително, или нищо ”. От какъв брой премеждия биха се избавили хората, в случай че съблюдават това предписание!

Хиляди хора зле са платили, когато са се опитвали да вземат мед от кошера на живота, без да бъдат ужилени.

Най-великата мощ е мисълта. Каквото и когато да мислим, ние съграждаме от невидимата материя нещо, което притегля към себе си сили, да ни оказват помощ или да ни вредят съгласно характера на нашите мисли. Затова първата крачка е да управляваме мислите си посредством своя разум. А втората крачка изисква от нас да развием у себе си табиет за оптимистична мисъл. Няма доктор, който да отстрани заболяванията на тялото и душата по този начин, като ги отстранява радостната мисъл.

Ние сме склонни да се гордеем със мощните си страни, а към нашите недостатъци сме снизходителни и забравяме, че нашата същинска мощ се мери с най-голямата наша уязвимост.

Хората притеглят в своя живот два типа събития – тези, в които имат вяра, и тези, от които се опасяват – и то доста постоянно неосъзнато.

Човекът е като една къща. За да е чиста и спретната, се поддържа освен извън, а и вътре. Почистват се и се подреждат стаите, с цел да е чисто, прелестно и уютно като си там. А какво вършат хората? Сменят дрешките с нови, подстригват си косите и трансформират прически, поставят герданче и считат, че всичко е наред. Те не поглеждат безпорядъка в стаичката вътре в тях, изпълнена с обиди, огорчения, недоумение и боязън. Трябва да се почиства тази стая, с цел да има здраве и наслада.

За хората би трябвало да съдим по размера на щастието, което основават към себе си.

Великите хора постоянно са отивали към триумфа си не по необятен път. Техният път е постоянно все същият остарял път – пътят на прилежанието и настойчивостта.

Решителният човек постоянно съумява. Сложете на пътя му камъни, с цел да го спънете, той и тях ще преобърне на стъпала, по които ще възлиза. Вземете му парите – от самата беднотия, той ще си сътвори повод към работа.

Да можеше да се убеди днешният юноша, че всичко велико и благородно в историята на света е резултат на безпределно усърдие, неуморно самообладание, просто и ежедневно усърдие!

„ Бързай бавно ” споделя пословицата. Навикнете да работите умерено, обличайте се, хранете се, пишете, работете без да бързате. Ако следвате и формулата „ всяко нещо с времето си ”, ще видите че без да се уморявате, ще достигнете до задачата, стига единствено да постоянствате.

Амбицията е добра, когато преследва благородна цел. Амбицията е неоправдателна, единствено когато е учредена на нарцисизъм и се показва в прекомерно влечение към почести и популярност. Такава упоритост е в положение да увлече индивида в огромни крайности, да заглуши в него до неправдоподобност гласа на съвестта.

Човекът е и духовно създание. Какъв смисъл има атлетическата мощ, в случай че духът е джудже, а душата – сляпа? Телесното здраве добива смисъл единствено посредством духа. А здрав дух има, единствено когато той е осветлен от най-висше схващане за живота. А то е: индивидът като дух е схващане, чиято изясненост се усилва непрекъснато, чието прояснение става все по-високо; и в това прояснение той би трябвало да съзнае себе си като парченце от едно мирово цяло – космоса, и да почувства роднинство с всички живи твари и с всичко проявено.

Силните хора в никакъв случай не излизат вън от границите на своята компетентност, те не пръскат своята характерност.

Човек, който обладава един гений и който се стопира единствено на една цел, ще извърши доста повече, в сравнение с оня, който има 10 гения и пръска на всякакви страни силата си и в никакъв случай не знае добре, какво би трябвало да прави.

Един от най-важните уроци на живота е: да се научим да преценяме правилно нещата. Успехът на един юноша ще зависи от това, дали той знае правилно да преценя същинската цена на всичко, което му оферират в живота. Който желае да сполучи, не трябва да се подлъгва от външността – формите ни съблазняват.

Едно от първите неща, които би трябвало да правим през живота си, е да учим естествените благосъстояния, вместо да проклинаме ориста си, тъй като където и да се намираме, към нас постоянно има доста повече хубост и смисъл, в сравнение с можем да си представим.

Има съкровища, вложени в сърцето – съкровища от състрадание, обич към близък, самоограничение, сдържаност. Човек отнася тези съкровища със себе си зад рамките на гибелта, когато напуща този свят.

Из „ Лекуване и хигиена на човешката душа “

Снимки: Петър Димков

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР