Имате ли чувството за хумор?
Не го виждаш, не го чуваш, а може да ти потекат сълзи поради него. Що е то? Не, не е Батман с шапка невидимка. За възприятието за комизъм приказвам (пиша). Онова нещо, което не се купува от магазина, нито се полива, с цел да порасне. И все пак има толкоз осезаемо влияние, че може да ти докара усмивка до ушите, бръчици към очите, спазми в стомаха и по този начин чак до сълзите.
От позиция на еволюцията възприятието за комизъм е допълнение към съзнанието. Отбелязва го още Дарвин през 1872 година в книгата „ Изразяване на страстите при индивида и животните ”. В текста се загатва за възприятие за комизъм и при маймуните. Често котките, кучетата и свраките също вършат неща за смешка или игра. В предишното хората са общували в границите на групата си и чрез смеха. С него те са изразявали утвърждението и позитивните си страсти.
Чувството за комизъм е способността на човек да вижда смешното във всяка една обстановка, предмет, събитие и така нататък Проявява се под формата на хумористични мнения, смешки, поведение, което провокира смях у близките. От биологична позиция възприятието за комизъм е предпазен механизъм, сходен на амнезията. Щеше да е доста прелестно, в случай че учените бяха измислили тест, който да дефинира съществуването на възприятие за комизъм. Тогава това качество умерено можеше да се записва освен в обявите за запознанства, само че и в мотивационните писма при кандидатстване за работа. За страдание, подобен лакмус няма. Причината е, че никой не знае какво да търси – хормони, бели и червени кръвни телца, инсулин, и други странни нещица из човешкото тяло, които дефинират да има ли този субект възприятие за комизъм или не.
По принцип възприятието за комизъм е вродено. Но възпитаването му не е невероятно. В ранна детска възраст то може да се развива под въздействието на околната среда. Окуражаването на децата да измислят смехории и да ги описват по занимателен метод може да им помогне да развият още от дребни възприятието си за комизъм. То зависи и има разнообразни проявления съгласно равнището на обучение, културата, религията, ползи и други Детските смешки постоянно наподобяват безсмислени на възрастните, само че пък самите деца се заливат от смях. Възрастните също могат да освежат възприятието си за комизъм, като следят и попиват другите прояви на такова към тях самите. Понякога то просто си дреме, надълбоко завито под дебелия юрган от боязън или комплекси. Всъщност е нужно единствено малко окуражаване, с цел да разцъфне в цялостната си мощ.
Четене на нови вицове. Има такива моменти, в които с тъга успявате да изсмучете от пръстите си някоя хумореска или анекдот, а на други хора е задоволителна една подхвърлена в пространството дума, с цел да се сетят за поредност от супер занимателни истории. Вероятността и вие да си спомните такава е по-голяма, в случай че сте я прочели или чули неотдавна. Още по-полезно е, в случай че четете и се пробвате да помните афоризми и мъдри мисли. Тях може да вмъкнете във всеки диалог. Чувството за комизъм е най-вече асоциативно мислене и като всяко мислене може да се тренира.
Опитайте да вземете някакъв предмет и да го асоциирате с нещо смешно – в рима, стихче, с име на другар или негово качество. С възприятието за комизъм се живее непрекъснато и се открива във всяка заобикаляща ни обстановка, предмет и връзки. За да съумеете да се пошегувате с другите, би трябвало първо да можете да се шегувате със себе си. Затова автоиронията е доста значима. Чувството за комизъм би трябвало да има ежедневни проявяване. Не може вкъщи, уединено, да сте тъжни, обезверени и депресирани, а на открито, с другари си да очаквате да сте душата на компанията. Тренирайте скоростта на реакцията си. Ние, българите, имаме една доста хубава сентенция – „ Малко ум, само че в точния момент ”. С възприятието за комизъм е същото. Изстрелването на точната фраза в точното време подсигурява доста положително въодушевление. И да се сетите какъв брой мъдро сте могли да отговорите на някого, откакто към този момент сте се разделили – няма смисъл. Добавяйте страст в гласа си, когато разказвате. И най-хубавата смешка може да бъде опропастена, в случай че е разказана монотонно или с многократни спирания „ Как беше в този момент?! ”. Разширете речника си. Измисляйте си нови думи. Като дребни се кискахме безкрай всякога, когато някой кажеше „ звездотъркаляща се бахарибадуба ”. Все още не знам кое й беше смешното на бахарибадубата - по този начин и не я срещнах. Но самото комбиниране на звуците е някак радостно. Смейте се на непознатите смешки. Дори да не ви е смешно, най-малко се усмихнете леко. Хората без възприятие за комизъм постоянно са считани за особени и глупави, в случай че не съумяват да схванат смешно в преживелица, която се споделя и разсмива всички на масата.
Отсъствието на възприятие за комизъм води до оформянето на по-праволинеен и отегчителен темперамент. Често такива хората имат проблеми със обществената акомодация. У хората с аутизъм, синдром на Аспергер или разнообразни умствени увреждания се следят крайности във връзка с възприятието за комизъм – или цялостна липса, или странна форма на демонстрация. Някои аутисти, да вземем за пример, имат доста добре развито персонално възприятие за комизъм, само че не могат да схванат необятно употребявани в обществото смешки.
Основното доказателствата, че в действителност сме живи, не е нито сексът, нито божественият усет на шоколада, а точно страстта. Един от най-приятните способи за нейното изложение е смехът. Благодарение на възприятието за комизъм можем да се оправим по-лесно с физическата болежка, с компликациите от всекидневието, да намерим повече другари, да развеселим някого и постоянно да сме в положително въодушевление.
От позиция на еволюцията възприятието за комизъм е допълнение към съзнанието. Отбелязва го още Дарвин през 1872 година в книгата „ Изразяване на страстите при индивида и животните ”. В текста се загатва за възприятие за комизъм и при маймуните. Често котките, кучетата и свраките също вършат неща за смешка или игра. В предишното хората са общували в границите на групата си и чрез смеха. С него те са изразявали утвърждението и позитивните си страсти.
Чувството за комизъм е способността на човек да вижда смешното във всяка една обстановка, предмет, събитие и така нататък Проявява се под формата на хумористични мнения, смешки, поведение, което провокира смях у близките. От биологична позиция възприятието за комизъм е предпазен механизъм, сходен на амнезията. Щеше да е доста прелестно, в случай че учените бяха измислили тест, който да дефинира съществуването на възприятие за комизъм. Тогава това качество умерено можеше да се записва освен в обявите за запознанства, само че и в мотивационните писма при кандидатстване за работа. За страдание, подобен лакмус няма. Причината е, че никой не знае какво да търси – хормони, бели и червени кръвни телца, инсулин, и други странни нещица из човешкото тяло, които дефинират да има ли този субект възприятие за комизъм или не.
По принцип възприятието за комизъм е вродено. Но възпитаването му не е невероятно. В ранна детска възраст то може да се развива под въздействието на околната среда. Окуражаването на децата да измислят смехории и да ги описват по занимателен метод може да им помогне да развият още от дребни възприятието си за комизъм. То зависи и има разнообразни проявления съгласно равнището на обучение, културата, религията, ползи и други Детските смешки постоянно наподобяват безсмислени на възрастните, само че пък самите деца се заливат от смях. Възрастните също могат да освежат възприятието си за комизъм, като следят и попиват другите прояви на такова към тях самите. Понякога то просто си дреме, надълбоко завито под дебелия юрган от боязън или комплекси. Всъщност е нужно единствено малко окуражаване, с цел да разцъфне в цялостната си мощ.
Четене на нови вицове. Има такива моменти, в които с тъга успявате да изсмучете от пръстите си някоя хумореска или анекдот, а на други хора е задоволителна една подхвърлена в пространството дума, с цел да се сетят за поредност от супер занимателни истории. Вероятността и вие да си спомните такава е по-голяма, в случай че сте я прочели или чули неотдавна. Още по-полезно е, в случай че четете и се пробвате да помните афоризми и мъдри мисли. Тях може да вмъкнете във всеки диалог. Чувството за комизъм е най-вече асоциативно мислене и като всяко мислене може да се тренира.
Опитайте да вземете някакъв предмет и да го асоциирате с нещо смешно – в рима, стихче, с име на другар или негово качество. С възприятието за комизъм се живее непрекъснато и се открива във всяка заобикаляща ни обстановка, предмет и връзки. За да съумеете да се пошегувате с другите, би трябвало първо да можете да се шегувате със себе си. Затова автоиронията е доста значима. Чувството за комизъм би трябвало да има ежедневни проявяване. Не може вкъщи, уединено, да сте тъжни, обезверени и депресирани, а на открито, с другари си да очаквате да сте душата на компанията. Тренирайте скоростта на реакцията си. Ние, българите, имаме една доста хубава сентенция – „ Малко ум, само че в точния момент ”. С възприятието за комизъм е същото. Изстрелването на точната фраза в точното време подсигурява доста положително въодушевление. И да се сетите какъв брой мъдро сте могли да отговорите на някого, откакто към този момент сте се разделили – няма смисъл. Добавяйте страст в гласа си, когато разказвате. И най-хубавата смешка може да бъде опропастена, в случай че е разказана монотонно или с многократни спирания „ Как беше в този момент?! ”. Разширете речника си. Измисляйте си нови думи. Като дребни се кискахме безкрай всякога, когато някой кажеше „ звездотъркаляща се бахарибадуба ”. Все още не знам кое й беше смешното на бахарибадубата - по този начин и не я срещнах. Но самото комбиниране на звуците е някак радостно. Смейте се на непознатите смешки. Дори да не ви е смешно, най-малко се усмихнете леко. Хората без възприятие за комизъм постоянно са считани за особени и глупави, в случай че не съумяват да схванат смешно в преживелица, която се споделя и разсмива всички на масата.
Отсъствието на възприятие за комизъм води до оформянето на по-праволинеен и отегчителен темперамент. Често такива хората имат проблеми със обществената акомодация. У хората с аутизъм, синдром на Аспергер или разнообразни умствени увреждания се следят крайности във връзка с възприятието за комизъм – или цялостна липса, или странна форма на демонстрация. Някои аутисти, да вземем за пример, имат доста добре развито персонално възприятие за комизъм, само че не могат да схванат необятно употребявани в обществото смешки.
Основното доказателствата, че в действителност сме живи, не е нито сексът, нито божественият усет на шоколада, а точно страстта. Един от най-приятните способи за нейното изложение е смехът. Благодарение на възприятието за комизъм можем да се оправим по-лесно с физическата болежка, с компликациите от всекидневието, да намерим повече другари, да развеселим някого и постоянно да сме в положително въодушевление.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ