Изкривеното огледало на евросубсидиите
"Не виждам животните поради дотациите. Гледам ги по този начин, както съм ги гледал преди европарите - 26 години без почивен ден. " Това споделя 47-годишният Захарин Колев, който се занимава с отглеждане на животни от началото на 90-те години. Първо е отглеждал крави, в този момент се грижи за 200 овце.
Заетите през днешния ден в бранша Захарин дели на животновъди и предприемачи. Новите предприемачи вършат някакъв обор. На тях им е пределно ясно, че от това няма да печелят. Внасят животни единствено да получат дотации. Чух, че за елитните животни, които идват от Германия, от Дания, дават по 600 лева на крава. Нашите, елементарните, са по 200-250 лева, споделя той.
Съпругата на Захарин - Дарина, преди години кандидатствала по европрограми, получила банков заем и вложила в кравеферма. След този опит Захарин Колев пресмята пред БНР изгодите и загубите. Ако има планове за милиони, нещо може да остане, само че такива дребни 100-200 хиляди лева - всичко си плащаш. Дарина кандидатства по три стратегии: за 60 хиляди инвестиция получи 48 000, лишиха я от майчинство, страната не е дала един лев за детето ми. Кел изгода, че е кандидатствала по тези стратегии. Като си заплати два пъти по 9 хиляди лихвите на банките, по 7 хиляди на консултанта, застраховките и най-после, като дръпнеш чертата, единствено нерви и кахъри. Като видях защо става въпрос, нито европейски пари ми трябват, нито нищо, споделя животновъдът.
Инжекция
Уникалната финансова инжекция в актуалната история на България, каквато са евросубсидиите, типично по нашенски бе опорочена. Най-лошото е, че в бъдеще тези пари може да излязат солено на нацията и по-конкретно на онази част от нея, която не се докосна до "усвояването ". А то направи много хора милионери - комисионери, само че не и съзидателни предприемачи.
За втория програмен интервал 2014-2020 година, заплащането на който ще продължи до 2022 година, общият бюджет на европейските фондове за България възлиза на 16,4 милиарда евро. От тях 14 милиарда са европейско финансиране, а 2,4 милиарда се дават от националния бюджет. За страдание селското стопанство стана образец за нецелесъобразно и неефективно систематизиране на евросредствата. Тук най-добре се вижда резултатът на кривото огледало, създаван от европарите.
До първата година от участието на страната в Европейски Съюз дотациите за производството са относително малко, след което внезапно нарастват. През 2006 година са били 69,4 млн. евро, което съставлява 2,12% от общата продукция на бранша. През 2011 година дотациите за земеделие са към този момент 567 млн. евро, което е 13,13% от цената на селскостопанската продукция и 37% от брутната добавена стойност.
Днес 1,5% от всички регистрирани стопанства у нас обработват 82% от земеделската земя в страната. От близо 18 000 компании в бранша 10 имат оборот от 2,89 милиарда лева при общ размер на бранша в Брутният вътрешен продукт от 4 милиарда годишно. Това са така наречен агроолигарси - зърнопроизводители. Те за интервала 2007-2013 година са усвоили по първи (директните плащания) и по втори дирек (развитие на селските райони) към 14 милиарда лева За предходния програмен интервал 75% от директните заплащания са получени от 3700 физически и юридически лица, които на процедура съставляват 100 свързани лица. За развиване на селските региони са усвоени 2,6 мрд. евро, като 67% от тях са получени от тези 100 свързани лица, се твърди в отчет на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Деформации
Именно те доведоха до нездравословна централизация на капитала в земеделието и оформяне на монопол при арендуването на земеделската земя. Прекъсната бе връзката сред земеделските производители и потребителите. Очертава се трайна наклонност за замиране на отглеждането на животни, овощарството и зеленчукопроизводството, настояват учените от Българска академия на науките.
Оказва се, че у нас се създава най-вече продукция с ниска добавена стойност - главно зърно и други селскостопански първични материали. Почти изцяло е спряло производството на обичайни български храни. Опростеният отговор може да бъде, че това е резултат от общата селскостопанска политика на Брюксел. Това в действителност е разумният отговор, тъй като, в случай че за зърнопроизводството 20 лева на дка (средният размер на дотацията на 1 дка земеделска земя) съставляват към 30% от индустриалните разноски, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 1-2% от разноските за произвеждане. Да не приказваме за отглеждането на животни. Практиката демонстрира, че във всички страни на Европейски Съюз, където се ползва системата на непосредствено заплащане на повърхност, като се изключи България и Чехия, се ползва модулация на размера на дотацията. Това е механизъм, при който след избрани площи на земеделската земя дотацията на единица повърхност се понижава, а над избран размер изобщо не се изплаща.
В България става тъкмо противоположното. Политиката е ориентирана към стимулиране на едрите арендни стопанства или на процедура към монополистични структури в земеползването. В множеството от старите членки на Европейски Съюз схемата за единно заплащане на повърхност не се ползва, а земеделието се субсидира на база стопанство според от съществуване на отглеждане на животни и други аграрни производства с по-голям дял на добавената стойност. Опитът от последните години демонстрира, че в България е определен модел на използване на общата селскостопанска политика на Брюксел, в следствие от който бе нарушена обичайна за страната конструкция на земеделското произвеждане. Оказва се, че България не можа да формулира национална цел и съответната политика за реализиране на напредък в този значим за стопанската система и общественото развиване бранш.
Приоритети
В последна сметка проблемите в бранша не са свързани толкоз с механизмите за асимилиране на средствата от европейските фондове, колкото с формулиране на националните цели за развиване на земеделието, както и с развиването на селските региони у нас. Географското разположение на България допуска, че сме подобаваща територия за произвеждане на артикули от така наречен Средиземноморска зона. Това значи да предлагаме грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, малък рогат добитък за месо, овче мляко и артикули от него, етеричномаслени артикули или да произвеждаме обичайните български храни с огромна добавена стойност. Интеграцията в Европейски Съюз допуска производството на артикули с висока добавена стойност.
Практиката от последните 20 години демонстрира тъкмо противоположното. Развиват се области от земеделието, които не вършат страната конкурентоспособна. Съществуват благоприятни условия за подобен вид земеделие в Добруджа и в някои други региони на Северна България. Интензивният вид земеделско произвеждане е концентриран в страни с големи територии като Съединени американски щати, Русия, Украйна, Германия, Франция. Там могат да си разрешат да изнасят непреработено зърно. Страните от нашата географска група също отглеждат зърнени култури, само че като причина за развиване на отглеждането на животни. Зърното се трансформира в мляко и месо, а тези първични материали се преработват във висококачествени и скъпи млечни и месни артикули. И тъкмо с тези артикули са известни на пазара.
Добавена стойност
Когато зърното се преработи в брашно, добавената стойност е съвсем два пъти по-висока, в сравнение с в създаденото и изнесено като суровина зърно. За страдание страната съвсем не изнася брашно и по този начин губи добавена стойност. Ако това брашно бъде модифицирано в самун, хлебни и други тестени произведения, добавената стойност нараства доста. Ако се създаде фураж, над 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животни, ще се създаде мляко и месо, чиято добавена стойност е съвсем 9 пъти по-голяма от тази на зърното, което се изнася. Ако се преработи създаденото мляко и месо в млечни и месни артикули, добавената стойност нараства близо 13 пъти. Ако тази продукция или най-малко част от нея се сервира в чинията на екскурзианта, добавената стойност ще е 20 пъти повече от цената на суровината при започване на веригата на зърното, настояват учените.
Разбира се, всичко това е доста теоретично, доста условно, макар че е изчислено по методика на ФАО към Организация на обединените нации и Евростат. Влияние върху добавената стойност на крайната продукция оказва освен зърното. Факторите са доста - технологиите, другите браншове. Точно поради тях резултатът би бил още по-голям, в случай че се извърши до дъно математическият модел за пресмятане на добавената стойност. Този резултат е почти 1,5-2,5 милиарда лева добавена стойност всяка година.
За страдание резултатът не се състои единствено в добавената стойност. Освен нея българите губят и към 200 000 работни места. Така за времето, в което България е член на Европейски Съюз, теоретично с модела на свръхедро, монокултурно латифундистки вид земеделие спрямо модела на обичайното българско произвеждане страната губи към 10 милиарда лева добавена стойност и 500 хиляди работни места.
Заетите през днешния ден в бранша Захарин дели на животновъди и предприемачи. Новите предприемачи вършат някакъв обор. На тях им е пределно ясно, че от това няма да печелят. Внасят животни единствено да получат дотации. Чух, че за елитните животни, които идват от Германия, от Дания, дават по 600 лева на крава. Нашите, елементарните, са по 200-250 лева, споделя той.
Съпругата на Захарин - Дарина, преди години кандидатствала по европрограми, получила банков заем и вложила в кравеферма. След този опит Захарин Колев пресмята пред БНР изгодите и загубите. Ако има планове за милиони, нещо може да остане, само че такива дребни 100-200 хиляди лева - всичко си плащаш. Дарина кандидатства по три стратегии: за 60 хиляди инвестиция получи 48 000, лишиха я от майчинство, страната не е дала един лев за детето ми. Кел изгода, че е кандидатствала по тези стратегии. Като си заплати два пъти по 9 хиляди лихвите на банките, по 7 хиляди на консултанта, застраховките и най-после, като дръпнеш чертата, единствено нерви и кахъри. Като видях защо става въпрос, нито европейски пари ми трябват, нито нищо, споделя животновъдът.
Инжекция
Уникалната финансова инжекция в актуалната история на България, каквато са евросубсидиите, типично по нашенски бе опорочена. Най-лошото е, че в бъдеще тези пари може да излязат солено на нацията и по-конкретно на онази част от нея, която не се докосна до "усвояването ". А то направи много хора милионери - комисионери, само че не и съзидателни предприемачи.
За втория програмен интервал 2014-2020 година, заплащането на който ще продължи до 2022 година, общият бюджет на европейските фондове за България възлиза на 16,4 милиарда евро. От тях 14 милиарда са европейско финансиране, а 2,4 милиарда се дават от националния бюджет. За страдание селското стопанство стана образец за нецелесъобразно и неефективно систематизиране на евросредствата. Тук най-добре се вижда резултатът на кривото огледало, създаван от европарите.
До първата година от участието на страната в Европейски Съюз дотациите за производството са относително малко, след което внезапно нарастват. През 2006 година са били 69,4 млн. евро, което съставлява 2,12% от общата продукция на бранша. През 2011 година дотациите за земеделие са към този момент 567 млн. евро, което е 13,13% от цената на селскостопанската продукция и 37% от брутната добавена стойност.
Днес 1,5% от всички регистрирани стопанства у нас обработват 82% от земеделската земя в страната. От близо 18 000 компании в бранша 10 имат оборот от 2,89 милиарда лева при общ размер на бранша в Брутният вътрешен продукт от 4 милиарда годишно. Това са така наречен агроолигарси - зърнопроизводители. Те за интервала 2007-2013 година са усвоили по първи (директните плащания) и по втори дирек (развитие на селските райони) към 14 милиарда лева За предходния програмен интервал 75% от директните заплащания са получени от 3700 физически и юридически лица, които на процедура съставляват 100 свързани лица. За развиване на селските региони са усвоени 2,6 мрд. евро, като 67% от тях са получени от тези 100 свързани лица, се твърди в отчет на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Деформации
Именно те доведоха до нездравословна централизация на капитала в земеделието и оформяне на монопол при арендуването на земеделската земя. Прекъсната бе връзката сред земеделските производители и потребителите. Очертава се трайна наклонност за замиране на отглеждането на животни, овощарството и зеленчукопроизводството, настояват учените от Българска академия на науките.
Оказва се, че у нас се създава най-вече продукция с ниска добавена стойност - главно зърно и други селскостопански първични материали. Почти изцяло е спряло производството на обичайни български храни. Опростеният отговор може да бъде, че това е резултат от общата селскостопанска политика на Брюксел. Това в действителност е разумният отговор, тъй като, в случай че за зърнопроизводството 20 лева на дка (средният размер на дотацията на 1 дка земеделска земя) съставляват към 30% от индустриалните разноски, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 1-2% от разноските за произвеждане. Да не приказваме за отглеждането на животни. Практиката демонстрира, че във всички страни на Европейски Съюз, където се ползва системата на непосредствено заплащане на повърхност, като се изключи България и Чехия, се ползва модулация на размера на дотацията. Това е механизъм, при който след избрани площи на земеделската земя дотацията на единица повърхност се понижава, а над избран размер изобщо не се изплаща.
В България става тъкмо противоположното. Политиката е ориентирана към стимулиране на едрите арендни стопанства или на процедура към монополистични структури в земеползването. В множеството от старите членки на Европейски Съюз схемата за единно заплащане на повърхност не се ползва, а земеделието се субсидира на база стопанство според от съществуване на отглеждане на животни и други аграрни производства с по-голям дял на добавената стойност. Опитът от последните години демонстрира, че в България е определен модел на използване на общата селскостопанска политика на Брюксел, в следствие от който бе нарушена обичайна за страната конструкция на земеделското произвеждане. Оказва се, че България не можа да формулира национална цел и съответната политика за реализиране на напредък в този значим за стопанската система и общественото развиване бранш.
Приоритети
В последна сметка проблемите в бранша не са свързани толкоз с механизмите за асимилиране на средствата от европейските фондове, колкото с формулиране на националните цели за развиване на земеделието, както и с развиването на селските региони у нас. Географското разположение на България допуска, че сме подобаваща територия за произвеждане на артикули от така наречен Средиземноморска зона. Това значи да предлагаме грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, малък рогат добитък за месо, овче мляко и артикули от него, етеричномаслени артикули или да произвеждаме обичайните български храни с огромна добавена стойност. Интеграцията в Европейски Съюз допуска производството на артикули с висока добавена стойност.
Практиката от последните 20 години демонстрира тъкмо противоположното. Развиват се области от земеделието, които не вършат страната конкурентоспособна. Съществуват благоприятни условия за подобен вид земеделие в Добруджа и в някои други региони на Северна България. Интензивният вид земеделско произвеждане е концентриран в страни с големи територии като Съединени американски щати, Русия, Украйна, Германия, Франция. Там могат да си разрешат да изнасят непреработено зърно. Страните от нашата географска група също отглеждат зърнени култури, само че като причина за развиване на отглеждането на животни. Зърното се трансформира в мляко и месо, а тези първични материали се преработват във висококачествени и скъпи млечни и месни артикули. И тъкмо с тези артикули са известни на пазара.
Добавена стойност
Когато зърното се преработи в брашно, добавената стойност е съвсем два пъти по-висока, в сравнение с в създаденото и изнесено като суровина зърно. За страдание страната съвсем не изнася брашно и по този начин губи добавена стойност. Ако това брашно бъде модифицирано в самун, хлебни и други тестени произведения, добавената стойност нараства доста. Ако се създаде фураж, над 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животни, ще се създаде мляко и месо, чиято добавена стойност е съвсем 9 пъти по-голяма от тази на зърното, което се изнася. Ако се преработи създаденото мляко и месо в млечни и месни артикули, добавената стойност нараства близо 13 пъти. Ако тази продукция или най-малко част от нея се сервира в чинията на екскурзианта, добавената стойност ще е 20 пъти повече от цената на суровината при започване на веригата на зърното, настояват учените.
Разбира се, всичко това е доста теоретично, доста условно, макар че е изчислено по методика на ФАО към Организация на обединените нации и Евростат. Влияние върху добавената стойност на крайната продукция оказва освен зърното. Факторите са доста - технологиите, другите браншове. Точно поради тях резултатът би бил още по-голям, в случай че се извърши до дъно математическият модел за пресмятане на добавената стойност. Този резултат е почти 1,5-2,5 милиарда лева добавена стойност всяка година.
За страдание резултатът не се състои единствено в добавената стойност. Освен нея българите губят и към 200 000 работни места. Така за времето, в което България е член на Европейски Съюз, теоретично с модела на свръхедро, монокултурно латифундистки вид земеделие спрямо модела на обичайното българско произвеждане страната губи към 10 милиарда лева добавена стойност и 500 хиляди работни места.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ