Не, Фейсбук няма да направи всички снимки публични от утре
„ Не, Facebook няма да направи всички фотоси обществени от на следващия ден “ е разбор на Александрина Гинкова във вестник „ Дневник “ от 2017 година. Всяка дума в него звучи настоящо и през днешния ден на фона на новата лавина от известия в обществената мрежа, посредством които консуматори не дават позволение на Facebook за „ потребление на моите фотоси, информация, известия или изявления, както минали, по този начин и бъдещи “. Прочетете го!
Краен период на следващия ден!!!
Всичко, което сте разгласили, ще стане обществено от на следващия ден. Дори известията, които са били изтрити или непозволените фотоси. Нищо не коства да се направи просто копие и да се сложи, защото предварителната защита е постоянно за предпочитане. От канал 13 са говорили за смяната в политиката за дискретност на facebook.
Аз НЕ ДАВАМ на facebook или всевъзможни формирания, свързани с facebook, позволение за потребление на моите фотоси, информация, известия или изявления, както минали, по този начин и бъдещи. С това изказване давам уведомление на facebook, че е строго неразрешено да разкрива, копира, популяризира или да подхваща всякакво друго деяние против мен въз основа на този профил и/или наличието му. Съдържанието на този профил е персонално и информацията е поверителна. Нарушаването на неприкосновеността на персоналното пространство може да бъде осъдено от закона (UCC 1-308-1 1 308-103 и Римския статут). Бележка: Facebook в този момент е обществен индивид. Всички членове би трябвало да разгласяват една записка като тази. Ако предпочиташ, можеш да копираш и поставиш тази версия. Ако не публикуваш сходно изказване най-малко един път, ще бъде механически разрешено потреблението на твоите фотоси, както и съдържащите се информации в причините на положението на профила. Не споделяй, а копирай и сложи, с цел да си в сигурност.
Това известие се популяризира още веднъж във „ Facebook “ (Facebook) през последните дни – и въпреки да са минали доста повече от 24 часа от първичната му обява, към момента нито една фотография не е станала обществена без единодушието на потребителя, който я е качил.
Подобни текстове циркулират из обществената мрежа от години и понякога разпространяването им получава нов подтик. Конкретният, представен нагоре, съществува най-малко от 2012 година
Кой е „ канал 13 “ към момента е мистерия. От „ Facebook “ не са разгласявали никакви планове за смяна в политиката си за дискретност и са опровергавали сходни известия преди.
UCC 1-308-1 1 308-103 евентуално значи Uniform Commercial Code – алманах закони на другите щати, основан за да хармонизира законодателството за продажбите и други комерсиални транзакции в Съединени американски щати. И няма нищо общо със отбраната на персоналните данни.
Римският статут е договорът, с който на 17 юли 1998 година се учредява Международният углавен съд – орган, който преглежда каузи за геноцид, закононарушения против човечеството и военни закононарушения. Той също няма никаква връзка с взаимоотношенията сред потребителите и фейсбук.
Самото публикуване на текст, в който се декларира какво може или не може компанията да прави с персоналните данни на потребителя, също е безсмислено. При регистрирането в обществената мрежа той е приел изискванията и политиките ѝ и няма право да трансформира елементи от тях по лично убеждение, още по-малко базирайки се на неправилен юридически диалект.
Какво гласи политиката за дискретност
Бърза информация в политиката за дискретност демонстрира, че тя гласи: „ Вие притежавате цялото наличие и информация, която публикувате във „ Facebook “, и можете да контролирате шерването ѝ посредством настройките за дискретност и посредством приложенията. “
С публикуването на наличие, което е обект на авторско право, вие разрешавате на обществената мрежа да ги употребява, до момента в който не ги изтриете. Дори и по-късно те може да останат непокътнати за „ рационален интервал от време, само че няма да бъдат налични за други “ консуматори.
При смяна на политиката „ Facebook “ се ангажира да уведоми потребителите, преди измененията да влязат в действие, и да им даде опция да ги прегледат и разясняват.
ой получава информацията на потребителите
„ Facebook “ споделя информацията на потребителите с други елементи от компанията Фейсбук Inc. и Фейсбук Ireland Ltd – като да вземем за пример:
– Фейсбук Payments Inc. (https://www.facebook.com/payments_terms/privacy)
– Atlas (http://atlassolutions.com/privacy-policy)
– Instagram LLC (http://instagram.com/about/legal/privacy/)
– Onavo (http://www.onavo.com/privacy_policy)
– Parse (https://parse.com/about/privacy)
– Moves (http://moves-app.com/privacy)
– Oculus (http://www.oculus.com/privacy/)
– LiveRail (http://www.liverail.com/privacy-policy/)
– WhatsApp Inc. (http://www.whatsapp.com/legal/#Privacy)
– Masquerade (https://www.facebook.com/msqrd/privacy)
Компанията дава данни на компании за реклама и разбор, само че изключва от тях информацията, която може да докара до идентифициране на потребителите.
Търговци и снабдители на услуги също получават данни, откакто се ангажират със строга конфиденциалност в сходство с политиките на „ Facebook “ и споразуменията, подписани с компанията.
Какви са същинските проблеми
Проблеми с неприкосновеността в обществената мрежа обаче в действителност има – и точно поради тях Европейският съд в Люксембург подреди през 2015 година прекратяването на съглашението Safe Harbour за трансфер на персонални данни сред Европейски Съюз и Съединени американски щати.
Делото, заведено от австрийския докторант по право Макс Шремс, се основаваше на обстоятелството, че обществената мрежа трансферира данни от Европейски Съюз в Съединени американски щати, където равнището на отбрана на неприкосновеността е по-ниско, в сравнение с в Европа.
До основното решение се стигне след единствено една от редицата тъжби на Шремс против „ Facebook “ и скандалните дейности на уеб страницата. Сред тях са обвинявания, че мрежата:
– пази информация даже за изтритите другари, постове, известия, тагове и сръчквания;
– съгласно Шремс функционалността за „ различаване на лица “ нарушава правата на потребителите;
– качените фотоси са налични за всекиго посредством url-адреса си, без значение от това какъв брой е прикрит профилът на качилия ги потребител;
– посредством бутона „ одобрявам “, прикачен в редица уеб сайтове, Фейсбук следи активността на интернет консуматори, даже да не са регистрирани в обществената мрежа.
По последния проблем белгийската Агенция за отбрана на персоналните данни опита да заведе дело против „ Facebook “, само че апелативен съд в Брюксел реши, че регулаторът няма пълномощия върху компанията, записана в Ирландия.
Още от Технологии
