Перфекционистите са потенциални самоубийци
Не е наложително, несъмнено, само че при този вид хора е доста по-често срещано сходно държание спрямо останалите. Това евентуално се дължи на обстоятелството, че перфекционистите в никакъв случай не са изцяло удовлетворени от себе си. Нито един триумф не е задоволителен за тях. Нито едно достижение не носи задоволителна задоволеност. Постоянно изискват повече и повече от себе си, свръхсамокритични са, в никакъв случай не се задоволяват с посредственото. И в случай че по принцип е хубаво да бъдеш самокритичен и да предизвикваш себе си, то при перфекционистите става дума за едно рисково равнище, което надминава границата на естественото държание и граничи със самобичуване.
Всичко това води до заключението на учените, че перфекционистите са доста по-склонни да имат самоубийствени мисли спрямо останалите хора. Чувства като възходяща безизходност могат напряко да раздрусат този вид хора, тъй като си слагат свръхвисоки цели, от време на време напряко неизпълними.
Освен това перфекционистите не обичат да споделят. Дори да осъзнават, че изпадат в депресивни мисли, няма да го признаят пред никого и няма да споделят с никого, в случай че им минават мисли за самонараняване. Също по този начин са склонни да основат идеалния проект за самоубийство, в случай че нещата са стигнали толкоз надалече, че това е техният безапелационен избор.
Перфекционизмът е душевен проблем, на който би трябвало да се обърне внимание. Никой не е и не може да бъде идеален. Човешко е да се бърка. Не позволявайте клопката на личните ви мисли да ви сътвори възприятие на непълноценност и незадоволство, граничещо с чувство за изтощение и безсмислие на съществуването. Вие сте стойностен човек и заслужавате повече.
Цветелина Велчева
