Не е за вярване ли? Но книгата е вече факт.

Не е за поверие ли? Но книгата е към този момент факт. Поетът Христо Милчев и седмата му поетична книга с това заглавие. Тридесет и три стихотворения - кое от кое по-кратко, само че - хубаво, лиричен знак, светещ, а първото е дало заглавието на стихосбирката. То е от осем стиха. От него изхвърчат гларусите над София.

Те летят във утрото
под непознатото небе на тоя град
и писъците им са в действителност рев.
Те летят и търсят крайбрежия
с пейзажи сини и безкрайни.
Свят наобратно е тук, измежду дни,
където гларусите заживяват
без своето обичано море.

Следващото е озаглавено "Игра на гибел в морето ", в което създателят е измежду морските талази като удавник и морето го изхвърля на брега, с цел да заприказва на бургаските поети. "И отново съм печален в този град./ Морето и пристанището отново са същите,/ останали без Христо Фотев,/ останали без Петя, останали без другите поети./ И улиците тук, и гларусите отново са същите,/ останали без Христо Фотев,/ останали без Петя, останали без другите поети... " За да ни каже и в този лиричен пай, че "Със стиховете свои, със живота собствен,/ със туй, че ще ви има отново,/ е вярното, което мисля през днешния ден. "
Браво, Христо! Как не ми се ще да подмина нито един от тези 33 поетични бисера, изкристализирали в поетичната ти душа. След "Гларуси над София " и "Игра на гибел в морето ", и "Към бургаските поети " следват "Гларусът ", "Дървото ", "Бургас ", "Птицата ", "Вечността ", "Старото и опустяло лозе ", "Ямболски залез ", "Софийски залез ", "Обагрените къщи на Копривщица ", "Панагюрище " и по този начин нататък... до Христовата възраст - 33. Май и в това е закодиран лиричен смисъл, само че ще разберем на самото показване на новата книга на Христо Милчев, което ще бъде на 15 октомври от 18 ч. в "Старинният файтон ".