Не е ясно колко вагона са се обърнали, но гледката

Не е ясно какъв брой вагона са се обърнали, само че гледката е потресаваща

Някои от вагоните са останали на жп линията отвън релсите, само че има и такива, които са се търколили надолу по ската в близкото дере. Хубавото в тази картина е, че се е случило преди повече от 30 години, само че парадоксалното е, че вагоните към момента са там. Опитахме се да научим малко повече по тематиката, само че с течение на времето нещата са се не запомнили, а хората, които могат да опишат, към този момент са пенсионери, написа.

Свързахме се с някогашния началник придвижване Димитър Паунов, които показа следното: “ЖП гара Русе Разпределителна е била гробището на вагоните, които са претърпели произшествия. По него време, през 80-те години, имаше доста произшествия и произшествия с влакови композиции, тъй като тогава имаше доста повече товари и придвижване “. Димитър Паунов добавя, че през Русе тогава за денонощие са минавали близо 27 000-28 000 тона товари, а в този момент цялата ЖП система на страната не може да доближи тези параметри. Не е ясно кой и по какъв начин е дерайлирал влака, само че това са вагони от разнообразни страни, с разнообразни модификации и предопределение.

Обяснението е, че по него време при случай се е влизало в преписка със притежателя на вагона. Съответната администрация е трябвало да вземе решението дали вагонът да се ремонтира и придвижи към страната притежател или за предпочитане е да се бракува. Докато се води връзката и се взема съответното решение, тези вагони от претърпени произшествия, са изчаквали на индустриалния коловоз зад Ледозавода. Да! Оказва се, че в Русе е имало и е функционирал подобен цех, които е правел лед за плодовете и зеленчуците, които е трябвало да отпътуват към страна от Съвет за икономическа взаимопомощ.

Голямото многообразие от дерайлирали вагони идва точно от този факт и сега могат да се видят и разпознаят вагони от Унгария, Румъния, Германия, естествено има и руски. Българските вагони е трябвало да се режат по специфични правилници и разпореждания. Димитър Паунов си спомня, че тогава единствено страната е правила това бракуване и едвам след 1990г. се е дало опция и на частни компании да вземат участие.

„ Тогава се режеха от вагоните единствено това, което е в горната част на структурата. Колелата, талигите, колоосите се запазваха и се предаваха за аварийни елементи за останалия ЖП състав. Материалът е доста здрав и постоянен. Мисля, че беше „ Стомана 3 “ и едвам след време, когато влязоха частниците, режеха шасито към този момент на две през средата и ги изнасяха за Гърция “.

Според някогашния началник придвижване, най-вероятно до случая с дерайлиралите вагони се е стигнало по следния метод: „ Необходимо е било да се извади даден вагон от композицията, с цел да се бракува или за елементи, и при връщането на останалите вагони на коловоза те са дерайлирали, тъй като някои от тях нямат настоящи спирачни механизми. Били са засилени и в последна сметка са се блъснали в насипа в края на линията и са се преобърнали. “

Оказва се, че към днешна дата, те са годни само за скрап и по всяка възможност са забравени от всички. Според хора от сектора, доста скъпо излиза провеждането на интервенция по възобновяване и връщането на влаковата комбинация на жп релсите и по тази причина и никой не се е заел с тази задача.

Така се оказва, че в Русе си имаме „ замръзнало във времето “ гробище на приятелски ЖП вагони от предишния век. Естествено, че по някои от тях има следи от нападения и някой е съумял да вземе част от скрапа, само че въпреки всичко с времето гъстата растителност и дърветата са скрили и запазили част от едно славно минало.