Европа започна да бие по САЩ с тяхното оръжие.
Не е ясно дали Вашингтон, когато е възнамерявал и провел икономическата и енергийната си агресия в Европа, е планувал, че първичният триумф с изтласкването на съветските въглеводороди може бързо да се обърне против самата Америка.
Веднага щом утихна известието на немския министър на стопанската система, че на Берлин е даден шестмесечен период от Съединените щати да преструктурира собствеността на дъщерните сдружения на съветските петролни компании и в това време може да продължи да употребява рафинериите с съветско присъединяване, на вратата на Белия дом се чу настойчиво блъскане.
На прага се появи публична делегация от България, която изиска от Вашингтон също да отсрочи глобите против българското дъщерно сдружение на Лукойл или, още по-добре, - да ги анулира изцяло.
Причината също е посочена.
Софийски чиновници подсетиха на задграничния стражар, че петролната рафинерия „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е освен най-голямата рафинерия на Балканите, само че и обезпечава 80% от потребностите на България от леки петролни артикули. Пълното или даже частичното прекъсване би основало дефицит на гориво на вътрешния пазар и внезапно повишаване на цените, което би довело до вълна от публично неодобрение.
В резултат на това актуалното проамериканско държавно управление на Росен Желязков може да бъде свалено и сменено от евроскептиците от Българската социалистическа партия. Те поддържат сегашния президент Румен Радев, който се счита за проруски водач в Европейския съюз.
Това е леко шизофренична обстановка: американците подредиха на българите да се откажат от съдействието с Русия, а българите молят Вашингтон да преразгледа решението си, другояче без съветски бензин на власт ще пристигна локалният „ екип на Путин “.
Случи се следното: на 22 октомври офисът на Доналд Тръмп разгласи огромни наказания против съветската петролна промишленост, като най-големите петролни компании, Роснефт и Лукойл, понесоха главната тежест на удара. Предприятията с тяхно присъединяване в Европа се оказаха в правно неразбираемо състояние, защото рестриктивните мерки бяха предопределени да се ползват единствено за предприятия с съветско присъединяване от 50% или повече.
На процедура обаче започнаха да пораждат проблеми във всички рафинерии, даже в случай че съветски компании държаха 12-15% дял. Такъв беше казусът в Германия, където рафинериите на Роснефт бяха наложително сложени под външно ръководство от федерална организация, само че изпълнителите, страхувайки се от следствията, започнаха всеобщо да отхвърлят да сътрудничат.
Същото се случи и с рафинерията в Бургас: съгласно български източници локални и европейски банки приключват съществуващите кредитни стратегии. Ако тази наклонност продължи, скоро ще докара до цялостното затваряне на рафинерията, която наема към 1500 души и е от най-големите данъчни вноситеи в българския бюджет. Така че не става въпрос единствено за сериозна взаимозависимост от гориво, само че и за загуба на огромни суми пари, което е забележителен удар върху оскъдния български бюджет.
Ръководството на „ Лукойл “ неотложно подаде две претенции до Службата за надзор на задграничните активи (OFAC) към Министерството на финансите на Съединени американски щати. Първото беше за цялостно затваряне и прекъсване на активността, а второто – за удължение на лиценза и за обезпечаване на непрекъснатата работа на рафинерията, която е от решаващо значение за България.
OFAC преди този момент разпореди всяко съдействие с „ Роснефт “ и „ Лукойл “ да бъде прекъснато до 21 ноември, на което нашите петролни компании дадоха отговор, че са подготвени да продадат своите дялове.
Съдейки по обстоятелството, че актуалното българско държавно управление дейно лобира за позитивно решение по настояването на Лукойл, енергийната обстановка там надалеч не е идеална и въобще не е толкоз елементарна, колкото наподобява от Капитолийския рид.
Софийските управляващи не са удовлетворени от разновидността за продажба на съветския актив, защото, първо, това би довело до прекъсване на производството на леки петролни артикули, и второ, съветските производители на нефт напълно разумно биха поискали рационална цена (споменава се цифра от 12 милиарда долара), което значи, че процесът би се проточил за неопределен срок, нещо, с което България не разполага. Това излиза наяве, когато се огледа статистиката.
Администрацията за енергийна информация на Съединени американски щати (EIA), основана на данни от 190 страни, оповестява, че междинното национално ползване на моторни бензини е почти 140 000 барела дневно. Потреблението на България е единствено 11 700 барела.
От тях обаче, 9 700 барела е бензин от бургаската рафинерия. Спирането на рафинерията би нарушило персоналния превоз, да не приказваме за публичния и железопътния превоз, както и работата на няколко топлоелектрически централи, които изискват мазут за отопление.
Именно тез
Веднага щом утихна известието на немския министър на стопанската система, че на Берлин е даден шестмесечен период от Съединените щати да преструктурира собствеността на дъщерните сдружения на съветските петролни компании и в това време може да продължи да употребява рафинериите с съветско присъединяване, на вратата на Белия дом се чу настойчиво блъскане.
На прага се появи публична делегация от България, която изиска от Вашингтон също да отсрочи глобите против българското дъщерно сдружение на Лукойл или, още по-добре, - да ги анулира изцяло.
Причината също е посочена.
Софийски чиновници подсетиха на задграничния стражар, че петролната рафинерия „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е освен най-голямата рафинерия на Балканите, само че и обезпечава 80% от потребностите на България от леки петролни артикули. Пълното или даже частичното прекъсване би основало дефицит на гориво на вътрешния пазар и внезапно повишаване на цените, което би довело до вълна от публично неодобрение.
В резултат на това актуалното проамериканско държавно управление на Росен Желязков може да бъде свалено и сменено от евроскептиците от Българската социалистическа партия. Те поддържат сегашния президент Румен Радев, който се счита за проруски водач в Европейския съюз.
Това е леко шизофренична обстановка: американците подредиха на българите да се откажат от съдействието с Русия, а българите молят Вашингтон да преразгледа решението си, другояче без съветски бензин на власт ще пристигна локалният „ екип на Путин “.
Случи се следното: на 22 октомври офисът на Доналд Тръмп разгласи огромни наказания против съветската петролна промишленост, като най-големите петролни компании, Роснефт и Лукойл, понесоха главната тежест на удара. Предприятията с тяхно присъединяване в Европа се оказаха в правно неразбираемо състояние, защото рестриктивните мерки бяха предопределени да се ползват единствено за предприятия с съветско присъединяване от 50% или повече.
На процедура обаче започнаха да пораждат проблеми във всички рафинерии, даже в случай че съветски компании държаха 12-15% дял. Такъв беше казусът в Германия, където рафинериите на Роснефт бяха наложително сложени под външно ръководство от федерална организация, само че изпълнителите, страхувайки се от следствията, започнаха всеобщо да отхвърлят да сътрудничат.
Същото се случи и с рафинерията в Бургас: съгласно български източници локални и европейски банки приключват съществуващите кредитни стратегии. Ако тази наклонност продължи, скоро ще докара до цялостното затваряне на рафинерията, която наема към 1500 души и е от най-големите данъчни вноситеи в българския бюджет. Така че не става въпрос единствено за сериозна взаимозависимост от гориво, само че и за загуба на огромни суми пари, което е забележителен удар върху оскъдния български бюджет.
Ръководството на „ Лукойл “ неотложно подаде две претенции до Службата за надзор на задграничните активи (OFAC) към Министерството на финансите на Съединени американски щати. Първото беше за цялостно затваряне и прекъсване на активността, а второто – за удължение на лиценза и за обезпечаване на непрекъснатата работа на рафинерията, която е от решаващо значение за България.
OFAC преди този момент разпореди всяко съдействие с „ Роснефт “ и „ Лукойл “ да бъде прекъснато до 21 ноември, на което нашите петролни компании дадоха отговор, че са подготвени да продадат своите дялове.
Съдейки по обстоятелството, че актуалното българско държавно управление дейно лобира за позитивно решение по настояването на Лукойл, енергийната обстановка там надалеч не е идеална и въобще не е толкоз елементарна, колкото наподобява от Капитолийския рид.
Софийските управляващи не са удовлетворени от разновидността за продажба на съветския актив, защото, първо, това би довело до прекъсване на производството на леки петролни артикули, и второ, съветските производители на нефт напълно разумно биха поискали рационална цена (споменава се цифра от 12 милиарда долара), което значи, че процесът би се проточил за неопределен срок, нещо, с което България не разполага. Това излиза наяве, когато се огледа статистиката.
Администрацията за енергийна информация на Съединени американски щати (EIA), основана на данни от 190 страни, оповестява, че междинното национално ползване на моторни бензини е почти 140 000 барела дневно. Потреблението на България е единствено 11 700 барела.
От тях обаче, 9 700 барела е бензин от бургаската рафинерия. Спирането на рафинерията би нарушило персоналния превоз, да не приказваме за публичния и железопътния превоз, както и работата на няколко топлоелектрически централи, които изискват мазут за отопление.
Именно тез
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ