Не е възможно да прекосиш тесния мост на изкуството, нарамил

„ Не е допустимо да прекосиш тесния мост на изкуството, нарамил всички негови сечива. С някои би трябвало да се разделиш, с цел да не се наложи след това да ги захвърлиш по средата на пътя или, което е още по-лошо, да изгубиш равновесие и самичък да се удавиш. ” 

Това споделя британската писателка Вирджиния Улф, а сложното балансиране в живота, сред изкуството и политиката, разпростира своя двубой в фамозното й есе „ Защо изкуството следва политиката ”. Възможно ли е създателите и тяхното изкуство да оцелеят отвън публичния живот и каква е цената на контракта сред политиците и творящите хора?

(Virginia Woolf, Bett Norris)

Защо изкуството през днешния ден следва политиката

Помолиха ме от Международната асоциация на хората на изкуството да обясня колкото е допустимо по-кратко за какво понастоящем индивидът на изкуството се интересува живо и интензивно от политика. Тъй като по всяка възможност има хора, у които този интерес наподобява недоверчив.

За това, че писателят се интересува от политика, няма две отзиви. Всеки издателски лист, съвсем всяка издадена книга през днешния ден потвърждава този факт.

Днес историкът не написа за Древна Гърция или за Древния Рим, а за Германия и Испания в настоящето; биографът разказва живота на Хитлер и Мусолини, а не на Хенри VIII или Чарлс Лам; в лириката си поетът приказва за комунизъм и фашизъм; романистът не пресъздава персоналния живот на героите си, а обръща взор към тяхната обществена среда и политически убеждения.

Очевидно писателят е в толкоз директен допир с човешкия живот, че всяко обществено разтърсване трансформира гледната му точка. Или се концентрира върху непосредствения проблем, или със сюжета си загатва за съществуването му, или в други случаи е толкоз неподвижен от паниките на деня, че напряко замлъква.

Нормално е обаче да се запитаме за какво обществените безредици би трябвало да засягат художника или скулптора. Той не се интересува от възприятията на своя модел, а единствено от формата му.

Розата и ябълката нямат политически убеждения. Защо не остане да ги съзерцава на мира, както постоянно е правил, под студената северна светлина, която се процежда през прозореца на студиото му?

Не е елементарно да се отговори на този въпрос, защото с цел да разберем - в тази ситуация става дума за пластичните изкуства - за какво положението на обществото въздейства на създателя, би трябвало да се опитаме да дефинираме отношението създател - общество, а това е мъчно частично и тъй като такава формулировка в никакъв случай преди този момент не е правена.

Но множеството хора ще се съгласят, че сред тях съществува някакво споразумение; в спокойно време може да се каже, че най-общо то се заключава в следното.

От една страна, създателят счита, че защото цената на неговия труд зависи от свободомислието, персоналната сигурност и незаетостта с на практика каузи - тъй като да смесваш изкуството с политиката, значи да го оскверниш, - той е освободен от политически задължения; в действителност той жертва доста от своите привилегии, на които се радва интензивният жител, като в подмяна основава това, което се назовава произведение на изкуството.

От друга страна, обществото се задължава да ръководи страната по този начин, че на създателя да се изплаща един екзистенц най-малко, от него да не се изисква никаква дейна помощ, а страната да се счита възнаградена, получавайки в подмяна тези творби на изкуството, на които тя постоянно се базира при претенциите си за напредък и възходящо развиване.
С доста неточности, пропуски и нарушавания и от двете страни съглашението се спазва; обществото приема работата на създателя вместо други услуги, а създателят, преживявайки през множеството време ден за ден с оскъдния си приход, написа или рисува, без да се занимава с политическите безредици на деня.

Така че би било невероятно, като четем Кийтс или гледаме картините на Тициан и Веласкес, или слушаме музиката на Моцарт и Бах, да кажем каква тъкмо е била политическата конюнктура по това време, нито коя е страната, в която са основани тези творби.

Защото, в случай че не е по този начин... в случай че " Ода на славея " е била въодушевена от ненавист към Германия; в случай че " Бакхус и Ариадна " символизира окупирането на Абисиния; в случай че " Фигаро " проповядва доктрината на Хитлер, ние ще се почувстваме грубо излъгани и заблудени, като че ли вместо самун, забъркан с брашно, са ни поднесли самун, забъркан с хоросан.

Но в случай че е правилно, че сходно съглашение може да съществува сред създателя и обществото в спокойно време, от това следва, че създателят е самостоятелен от обществото. Разбира се, в чисто веществен проект той зависи от обществото за насъщния си. Изкуството обаче е първият разкош, от който обществото се отхвърля в тежки времена, и създателят е първият рискуван. Но той зависи от обществото и в чисто нравствен проект.

Обществото е освен неговият длъжник, само че и неговият настойник. Ако обаче настане време, когато настойникът е прекомерно ангажиран с други каузи или вниманието му е захласнато да подлага на критика, тогава художникът ще би трябвало да работи във вакуум и изкуството му ще залинее, даже може да загине от липса на схващане.

И още веднъж, в случай че настойникът не е нито безпаричен, нито апатичен, а е просто деспот - в случай че купува единствено картини, които го ласкаят и гъделичкат суетата му или служат на политическите му ползи, тогава още веднъж художникът е възпрепятстван в работата си и творбите му губят стойност.

Дори да съществуват такива създатели, които могат да си разрешат да загърбят своя настойник било тъй като имат личен източник на приходи, било тъй като с течение на времето са си построили личен жанр и са се научили да разчитат на традицията, това са в по-голямата си част по-възрастни създатели, чието дело е към края си. Но даже и те не са недосегаеми.
Може да повтаряме тезата си до безспир, само че неоспорим факт е, че заниманието с изкуство освен че не отдалечава създателя от допир с останалите хора, само че даже усилва неговата сензитивност.

Поражда у него чувство за пристрастеностите и неволите на човешкия жанр като цяло, за което жителят, чието обвързване е да работи за съответна идея или по съответна задача, няма време, а може би и не усеща нужда да прозре или да култивира у себе си този нюх.

Така че, даже и да не взе участие директно, художникът никога не остава равнодушен. Може да се каже, че страда повече от дейния жител, защото няма задължението да извършва нещо съответно.

Поради това излиза наяве, че във времена на безпорядък художникът е обиден тъкмо толкоз, колкото и останалите хора, единствено че това разтърсване му въздейства по различен, по-различен метод. Студиото му към този момент не е място за усамотение, където може да съзерцава на мира своя модел или своята ябълка. То е обсадено от гласове, всичките тревожни по една или друга причина.

Първо е гласът, който вика: не мога да те защитя, не мога да ти заплащам. Толкова съм притеснен и смутен, че към този момент не съм в положение да се любувам на твоите произведения.

После идва гласът, който моли за помощ: ела тук долу, излез от кулата си от слонова кост, излез от студиото си, вика гласът, използвай качествата си като лекар, като преподавател, а не като художник.

И още веднъж глас, който в този момент към този момент предизвестява художника, че в случай че не показа най-малко едно доказателство в поддръжка на това, че страната има изгода от творбите му, той ще бъде заставен да работи за нея интензивно, т.е. да строи самолети или да стреля с оръжие в ръка.

Накрая има и един различен глас, който доста създатели в други страни към този момент са чули и на който е трябвало да се подчинят - гласа, който афишира, че създателят е прислужник на политика.

Ще се занимаваш с изкуството си, споделя този глас, единствено по наше разпореждане. Рисувай ни картини, извайвай скулптури, които популяризират нашата теория. Възпявай фашизма, възпявай комунизма. Пропагандирай това, което ти заповядваме да пропагандираш. Това са нашите условия, с цел да просъществуваш. Други няма.

С всички тези гласове, които се надвикват един през различен и отекват в мозъка му, по какъв начин може художникът да остане на мира в студиото си и да съзерцава своя модел или своята ябълка под студената светлина, която се процежда през капандурата?
Принуден е да се намеси в политиката, т.е. би трябвало да се сплоти в съдружия, сходни на вашата интернационална асоциация.
Защото две дела от най-голямо значение за създателя са в заплаха. Първата е персоналното му оцеляване, втората - оцеляването на неговото изкуство.

От " Литературни есета ", Вирджиния Улф, превод Иглика Василева, изд. Колибри, 2015
Илюстрация: risenmags.com
Снимка: independent.co.uk