Не е възможно да не сте гледали филма Интервю с

...
Не е възможно да не сте гледали филма Интервю с
Коментари Харесай

Алчността е източник на всички злини ~ Ан РАЙС

Не е допустимо да не сте гледали кино лентата „ Интервю с върколак “, в който през 1994 година Том Круз, Брад Пит и Антонио Бандерас в цялост и поотделно плашеха и запленяваха мозъците и сърцата на феновете. Лентата е снимана по романа на американската писателка Ан Райс, създател на бестселъри, специализирал се в хорър романите, в които изследва най-дълбоките кътчета на човешката сетивност.

Всяко създание се бори със лични ангели и дяволи, и всяко създание рано или късно прави избор и става последовател на избрана система от житейски полезности, без които е немислимо да живее същински.

Никога не бъди пешка в непозната игра. Във всяка обстановка би трябвало да намериш в себе си сили да действаш по този начин, че да съхраниш оптимално от достолепието и самоуважението си.

Бъдещето е тъкан от преплитащи се благоприятни условия. Някои от тях последователно стават евентуални, безусловно единици се трансформират в наложителност, само че дружно в тях в основата на тъканта попадат непредвидени изненади, способни да я раздерат.

Най-страшното на света са подозренията и съмненията, които не си в положение нито да отхвърлиш, нито да потвърдиш, - с други думи, неопределеност.

Даже най-блестящият, най-съвършен разсъдък е нищо, в случай че притежателят му няма сърце.

Ако на разсъдъкът не е по силите му да извлече смисъл, то ще го намерят възприятията.

Не осъзнаваме възприятията си към някой, който обичаме, до момента в който не ни напусне.

Яростно да обичаш и също по този начин гневно да мразиш - това значи да живееш пълноценно.

Истината се състои в това, че съвсем всички дами са слаби. Но когато са мощни, са безусловно непредсказуеми.

Понякога любовта и омразата служат за едни и същи цели.

Проклятието на паметта се заключава в следното: в никакъв случай да не забравиш нещо.

Безумие - на вятъра губене на сили и време.

Сега не имат вяра в чудесата дори тези, на които се случват.

Алчността е източник на всички несгоди.

Злото е постоянно допустимо. А добротата е постоянно сложна.

Не върви в пъкъла без пердах! Посмей се над Бог!

Няма на този свят кошмари без извънредно възмездие...

Дръж се колкото е допустимо по-близко до истината, и тогава лъжата ще прозвучи по-правдоподобно.

На всички е известно, че прелестният принц няма да се появи в никакъв случай, а спящата хубавица, е допустимо от дълго време да е мъртва.

Не разчитай да срещнеш състрадание при хората. Те са простаци.

Твърде малко създания на този свят фактически дирят познание. Малцина питат в реалност. Напротив – те се пробват да изтръгнат от незнайното отговорите, които към този момент са оформили в личните си мозъци. Потвърждения, оправдания, форми на разтуха, без които те не могат да продължат да съществуват. Да попиташ в действителност значи да отвориш вратата на бурята. Отговорът може да унищожи въпроса и оня, който го задава.

Обожавам да прелиствам книги. Това е все едно още веднъж и още веднъж да слушаш обичана ария...

Където и да погледнете, на всички места има песни: в дъжда, във вятъра и в стенанието на страдащите... Навсякъде песни.

Винаги сама съм си била преподавател. И би трябвало да призная, постоянно съм била най-любимият си възпитаник.

Покажи ми най-малко един човек, прочел хиляда книги, и ще сме разкрили забавен събеседник. Но покажи ми подобен, прочел евентуално три книги, и ще сме разкрили в действителност рисков зложелател.

Можеш ли да знаеш всичко на света? В подобен случай на Господ би му станало скучно.

Светът се трансформира, ние- не, там лежи иронията, която ни убива.

Духовен и величествен може да бъде единствено цветът на виното в бокала.

На някои хора не им харесва да живеят. Не е ли необичайно? Те просто не могат да понасят живота и го възприемат като някаква ужасна болест.

Никоя гибел не може да бъде толкоз голяма, колкото живота.

Ти си основан, с цел да победиш времето, а не с цел да бягаш от него.

Ние всички умираме... Смъртта е единственото, което сплотява хората.

Само мъртвите схващат, какъв брой извънредно е да си жив.

Интересно е, дали дяволите се обичат едни други? Ходят ли те в пъкъла ръка за ръка, казвайки си: " О, приятелю, обичам те ", и тем сходни?

Ако съм ангел, нарисувай ме с черни криле!

Снимки: NewsLocker, The Women's Eye

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР