Водка за закуска, варена кокошка в мляко и още нещо ~ Да хапваш като ДОСТОЕВСКИ
Не е мъчно да се забележи, че основните персонажи в романите на Достоевски доста спорят и претърпяват, само че малко ядат. Впрочем, по мемоари на негови другари и родственици, съветската кухня е заемала изключително място в всекидневието на писателя. В дома на Достоевски консумирането на някои блюда се превръщало в специфична гала.
(Белая ночь, О.Ф.Литвинова. Портрет Ф.М.Достоевского)
Руска кухня и странни навици
По мемоари на Анна Григориевна Достоевска, втората брачна половинка на писателя, мъжът ѝ „ обичал съветската кухня “. Писателят постоянно молел да му сготвят ястия, известни по това време в Петербург, като да вземем за пример: московска солянка (супа с месен бульон, нарязан салам, зеле и кисели краставички), шницел от телешко месо, разтегаи (пирожки с различни плънки), печени пирожки (постни пайове с грах, ряпа, мариновани гъби и пр.).
Освен това, Достоевски имал и значително истински гастрономически привички. Пак по мемоари на жена му, писателят доста обичал варена кокошка в топло мляко, а преди сладкишите изпивал половин чашка коняк. При потиснатост Достоевски молел за чаша бульон, телешки шницел, чай и вино. Когато писателят бил в положително въодушевление, предпочитал сирене, орехи, ядки, портокали, лимон, гъби, хайвер и френска горчица.
Водка на закуска
Списъкът със странни кулинарни навици на Достоевски може да бъде запълнен с използването на ръжена водка за закуска (популярна водка през XIX век, която се правела с пшеничени дрожди).
Така разказва утринния обред на писателя неговият съвременник Михаил Александрович Александров в своя дневник: „ Отивам един път у Фьодор Достоевски по време на закуска и виждам по какъв начин си пийва елементарна ръжена водка, отчупва си от черния самун и си отпива по малко от водката, и всичко това го дъвчи дружно. “ Достоевски казвал по този мотив, че това е най-здравословната приложимост на водката.
Кутии със сладкиши
Достоевски обожавал сладкишите и ги съхранявал в специфични кутии на рафта в работния си кабинет. По мемоари на щерка му Любов Фьодоровна Достоевска татко ѝ „ драговолно си хапвал от тях денем, а от време на време и нощем. “
Съдържанието на специфичните кутии на рафта в кабинета му било следното: кутия с винени плодове, палмови плодове, орехи, стафиди и плодови пастили (руският пастил през XIX век се приготвял от разрушено ябълково пюре, захар и други плодове), сушени сини сливи, мармалад, царски сливи и даже прясно грозде!
Чаеният обред
Като множеството надарени неврастеници, Достоевски довел някои свои привички до прекаленост. Една такава привичка била пиенето на чай. Писателят обичал мощен черен чай и го пиел в огромни количества, седнал на работната си маса. Достоевски бил доста взискателен към приготвянето на тази напитка и по тази причина си я правел самичък.
Ето по какъв начин разказва тази процедура щерка му: „ В началото изплаква чайника с гореща вода, поставя три лъжички чай и напълва към 1/3 от чайника с вода, покрива със салфетка. След 1-3 минути добавя чайника и отново го покрива. Наливайки чай за себе си, баща постоянно следеше за цвета му и се случваше доста постоянно да прибавя още чай, след това още веднъж не му харесваше резултатът и се постановяваше да добави още вряща вода. Често се случваше да занесе чашата в кабинета си и отново да се върне, с цел да долива или прибавя чай. Казваше „ налееш си чай, наподобява с прекрасен цвят, а като го занесеш в кабинета си, цветът не е същият “.
Достоевски имал за чая си специфична чаена лъжичка, с която слагал в напитката си две бучки захар.
* Спомените на фамилията и приятелите на Достоевски за гастрономичните му навици са оповестени в книгата на Павел Фокин „ Достоевски без емайл “, 2008 година, изд. „ Амфора “.
Споделено от " Руски дневник ",
