Не е толкова важно дали Владимир Путин е поръчал елиминирането

Не е толкоз значимо дали Владимир Путин е поръчал елиминирането на притежателя на частната военна компания „ Вагнер “ Евгений Пригожин, чийто аероплан падна от небето преди седмица - тъкмо два месеца след краткотрайния му протест и поход към Москва, считат някои анализатори, представени от Българска телеграфна агенция, а по-скоро демонстрирането на спомагателната мощност, която съветският президент получи с това слизане от сцената на негов противник.

Частният аероплан на Пригожин, в който той пътуваше с доближени и охранители, се разруши на 23 август покрай село Куженкино в съветската Тверска област. Веднага откакто самоличността на починалия беше доказана, съветският самостоятелен новинарски уебсайт „ Медуза “ заприказва за „ специфична погребална интервенция “, готова за Пригожин, визирайки тайнствеността към организацията на траурния ритуал и неяснотите за времето и мястото на полагането му в земята.

Местни медии описаха по какъв начин публицисти и искащи да се простят с Пригожин са били разигравани и са се лутали къде в действителност ще бъде прощаването с известния водач на наемниците. Освен това, погребението съвсем не беше отразено от съветската държавна телевизия и единствено един канал – „ Россия 1 “, му отдели съвсем минута като уточни, че Пригожин е бил заровен в стеснен кръг по избор на фамилията.

Според съветската изследователка Татяна Становая - анализаторка на Център “Карнеги Русия-Евразия ”, представена от сп. „ Нюзуик “, тайното заравяне на Пригожин „ стана последната фаза от специфичната интервенция по елиминирането му “. Прогнозата на Становая е, че няма да има нов човек отпред на „ Вагнер “, нито обединено командване на частната войска. ЧВК ще бъде погълната от разнообразни структури, не наложително от съветското министерство на обраната.

Пригожин е бил заровен за не повече от 40 минути на частна гала с не повече от 30 присъстващи, заяви същия ден пресслужбата му.

Седмичното английско издание „ Спектейтър “ разяснява, че странното държание към погребението и маневрите за отклонение на опечалени, допускат, че съветските управляващи, а затова и Кремъл, не са желали да позволен национално недоволство на Пригожин. Вероятно причина за тази раздразнителност след несполучливия юнски бунт, е това, че всяка демонстрация на тъга и изблик на поддръжка може да бъде обсъждана като предизвикателство към президентската власт. Кремъл очевидно не е желал да даде опция на съидейници и фенове на Пригожин да се съберат на гроба му.

Броени дни преди злополуката „ ястреби “ в съветските сили за сигурност упорствали за същите промени, които Пригожин изискваше, призовавайки за ново военно управление и усилване на сраженията в Украйна, заяви „ Блумбърг нюз “, представена от Радио „ Свободна Европа “. Медията отбелязва, че през последните няколко месеца Пригожин е спечелил мозъците на мнозина съветски провоенни пропагандисти, блогъри и националисти – все хора, подкрепящи нашествието, които мятат, че Москва я организира непрофесионално.

Сега Кремъл е ангажиран с деликатната задача да ръководи евентуалния яд на последователите на починалия, показва в. „ Вашингтон пост “.

Липсата на каквато и да било етикеция на погребението, което Путин разреши за Пригожин, написа “Спектейтър “, е мощен знак по какъв начин президентът ще е опита да показа театрално наследството на този „ надарен предприемач “.

Снимки, направени през юли при полицейския обиск в дома на Прижожин след метежа, разкриха, че той има орден „ Герой на Русия “. Това значи, че теоретично на Пригожин се е полагало заравяне с военни почести, почетна рота и боен оркестър. Протоколът за погребения на Герои на Русия изисква също те да бъдат осъществени на федералното военно гробище Митишчи в покрайнините на Москва - нещо, което беше отказано на Пригожин, отбелязва изданието.

Любопитно е, че съгласно неназован източник, представен от съветски медии, погребението е било частно, в сходство с желанието на роднините. Фактът, че съветските държавни медии подчертават върху това, е сладкодумен. А и Пригожин бил заровен на Пороховското гробище в Санкт Петербург, с цел да бъде положен паралелно с татко си, който той обаче съвсем не познавал. Оттук комфортно се прави извод, че нищо към погребението няма общо с събитията към гибелта на притежателя на „ Вагнер “.

„ Спектейтър “ заключава, че тайното заравяне навежда на мисълта, че съветските управляващи и Кремъл са желали час по-скоро да го „ изчегъртат “, а с него и загатна за юнските събития, от паметта на Русия. Но наследството на индивида, трансформирал се в най-голямото предизвикателство за Путин през неговите десетилетия на власт, може да не бъде забравено толкоз бързо, предвижда изданието.

В разбор за „ Дойче веле “ Андрей Бренер предвижда, че каквото и да стане оттук насетне, едно е ясно: Пригожиншчината сигурно ще надживее Путин. Бренер написа, че епохата на късния Путин към този момент е неразривно обвързвана с създателя на наемническата войска. А гибелта на Пригожин в допълнение циментира тази връзка. И президентът няма да може да се отърси нито от сянката на Пригожин, нито от съмненията за присъединяване в гибелта на водача на наемниците, нито пък от виновността за техните закононарушения.

Бренер обобщава, че Пригожин е осъществил в геометрична градация това, към което сегашният държавен началник на Русия целеустремено вървеше в продължение на години: обезценяване на всички закони, брутално премахване на съперниците и определяне на чисто престъпни взаимоотношения.

Пригожин даже съумя да надмине президента в едно: в бруталното премахване на съперниците си. Точно за това опитът му за бунт накара Путин напряко да настръхне, счита коментаторът на Дъждовни води, въпреки че, в последна сметка всичко прави за един ден. Смъртта на Пригожин може да направи мечешка услуга на Путин, в случай че към създателя на „ Вагнер “ стартира да се гради фетиш като към някакъв страдалец. Но е по-вероятно Кремъл да не го допусне, предвижда А. Бренер.

Според английското министерство на защитата, представено от Асошиейтед прес, съвсем несъмнено е, че отстраняването на Пригожин ще има надълбоко дестабилизиращ резултат върху ЧВК „ Вагнер “. Неговите персонални атрибути: хиперактивност, изключителна храброст, хъс за резултати и последна грубост бяха проникнали във „ Вагнер “ и надали него правоприемник ще ги има.

Бившият консултант в Кремъл Сергей Марков обаче счита, представен от в. „ Крисчън сайънс монитър “, че външни врагове са били повече от стимулирани да убият Пригожин и никой в Русия не е желал да го направи. Наистина не виждам какво би спечелил Путин от убийството на Пригожин с изключение на огромна неприятна реклама. Никой в Русия не се нуждае от това, акцентира Марков.

Американски и европейски наблюдаващи, представени от изданието „ Политико “, са на мнение, че евентуално в кратковременен проект Путин ще стане по-силен, само че в дълготраен хватката му ще отслабне. Естонският министър на защитата Хано Певкур написа, че обществото на страха бързо пораства в Русия и хората са все по-уплашени да излизат на демонстрации или нещо сходно. Така че диктатурата в мафиотската страна пораства, акцентира Хавкур.

„ Политико “ отбелязва и появяването на онлайн спекулации, че Пригожин не е мъртъв, а злополуката е била режисура, с цел да му помогне да изчезне. Руският медиен уред обаче побърза да постави завършек на тези клюки. А администрацията на американския президент Джо Байдън уточни, че в края на краищата Пригожин е бил „ пасажер “ и е живял живот назаем.

Русият публицист Андрей Колесников от Фондация Карнеги за интернационален мир, който продължава да следи ставащото в Русия, написа в бележки за публикация, предоставена на „ Крисчън сайънс монитър “, че традициите на съветската и руската загадка полиция са отдавнашни и дълбоки и отстраняването на Пригожин след „ измяната му “ против Путин е било неизбежно.

Извънсъдебните убийства в Русия се трансфораха в новото обикновено, написа Колесников. Системата, построена от Путин, е основана по подобен метод, че не се нуждае от обществени изтезания (както в други автокрации) или от същински правосъдни процеси (както е в демокрациите). Безсмислено е да се спекулира дали Путин е засилил властта си вследствие на самолетната злополука. Автократът остана висш водач, а спечелилият взема всичко.

Бившият английски министър председател Борис Джонсън написа във в. „ Дейли мейл “, че „ наблюдавайки смразяващите фрагменти със самолета, който по серпантина пада към земята, ставаме очевидци на нещо историческо. Това е силовото очистване - по малкия екран - на враговете на президента. Не се сещам за различен образец на такава показна и безцеремонна дивотия, осъществявана от международен водач - не и наше време “.

В тази връзка „ Политико “ прави паралел с 1934 година, когато в Ленинград е погубен видният комунист Сергей Киров - руски държавен и политически деятел, секретар на градския комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и непосредствен другар на Йосиф Сталин. По неразбираеми аргументи Киров е убит в строго охранявания партиен щаб в Смолни от невменяем млад болшевик. Въпреки напъните на руски и съветски историци да търсят поръчителя надалеч от Сталин, съгласно американската историчка Ейми Найт, считана за най-хубавия западен експерт по Съюз на съветските социалистически републики и Русия, са налице много безапелационни условия, свързващи Сталин с убийството на известния негов евентуален противник.

Обстоятелствата към закононарушението водят към Народния комисариат по вътрешни работи Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (централен правоприлагащ орган на Съюз на съветските социалистически републики за битка с престъпността и поддържането на публичния ред, изпълняващ директно върховенството на властта на Всесъюзната комунистическа партия и тясно обвързван със руската загадка полиция) - предходник на ФСС, и Найт е уверена, че Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) няма по какъв начин да е работил без експлицитна заповед на Сталин.

Подобно на Путин, преди 90 години Сталин също демонстрира известна раздразнителност. Но в последна сметка употребява убийството на Киров като предлог за усилване на политическите репресии и започване на Голямата чистка, обобщава „ Политико “.

Още през юли тази година, в интервала на късния Пригожин, американският държавен секретар Антъни Блинкън сподели на конгрес по сигурността в Аспън, че Русия води политика „ на отворени прозорци “, визирайки това какъв брой доста видни руснаци наподобява починаха, падайки от прозорци на високи етажи. Двама съветски олигарси - Павел Антов и Равил Маганов, паднаха от прозорци предходната година, напомня „ Политико “. И двамата подлагаха на критика съветската инвазия в Украйна.