Не е тайна, че обичам т.нар. “тайм фантастика – т.е.

Не е загадка, че обичам така наречен “тайм фантастика ” – т.е. книги, свързани с пътешестване във времето. На страниците на уеб страницата към този момент ревюирах превъзходната повест на Север Гансовски “Винсент Ван Гог ”, както и “Машината на времето ” от Хърбърт Уелс. Сега още веднъж се насочваме на странствуване във времето с помощта на немския публицист Волфганг Йешке, а неговият разказ “Последният ден на сътворението ” ще ни разкрие вълнуваща история за НАСА и военноморските сили на Съединени американски щати, които изпращат в предишното екип от учени и инженери, с цел да изпомпат петрола на арабските шейхове и да обезпечат благоденствието на западния свят. 

Романът е публикуван през 1981-ва година, което значи, че е писан по време на или директно след  огромните петролни рецесии през 1973-та и 1979-та. Идеята в действителност е гениална (): американците желаят да поправят несправедливостта, която Бог позволил, когато сътворил света – петролът да не е в Америка, а в арабския свят, където шейховете се къпят в злато. И по този начин, американските учени изобретяват хронотрона, който генерира мощно гравитационно поле, изкривяващо времепространството и позволяващо на предмети и хора да се изпращат в предишното. 

Началото на романа стартира тромаво, със затормозяващи инфодъмпове – споделя се за случаи, в които са открити предмети от актуалната ера в далечни геологични пластове. Тези находки свидетелстват, че пътуването във времето е освен допустимо, само че и се е осъществило. Стига да не се отегчите и да преодолеете тази скучновата първа част, ще разберете, че романът си коства. 

Във втората част към този момент се споделя за подготовката за пътуването във времето. НАСА и Военноморските сили сортират някогашни военни водачи и астронавти за присъединяване в експедиция до средиземноморския басейн преди пет милиона години, когато той към момента е изсъхнал. Водят се забавни диспути дали въобще планът си коства и дали неговите недостатъци не са прекомерно огромни. Идеята е петролът от предишното да се изпомпва в бъдещето – само че водещи учени се противят, тъй като съгласно сметките им реакцията на хронотронната капсула не може да се обърне – т.е. пътуването е допустимо единствено по посока на предишното, само че не и назад към бъдещето. Повдигнат е и  въпросът по какъв начин участниците ще се завърнат назад в съвремието след петгодишния период на работа по петролопровода. Не на последно място – мнозина се тормозят, че американците не са единствените, които са разкрили по какъв начин да се пътува в предишното, а че шейховете също биха могли да го създадат и да изпратят военните си един ден преди интервенцията по изпомпването на нефта да стартира. Всички тези опасения са отхвърлени с лека ръка със следните причини – даже и учените към момента да не знаят по какъв начин да извърнат процеса за пътешестване във времето, това все някой ден ще се случи и експедицията ще бъде прибрана назад. Пък в случай че шейховете изпратят военните си един ден по-рано, американците ще го направят още един ден авансово. 

Както сами можете да се досетите, планът търпи злополука. Американските екипи, измежду които и основният воин Стив Стенли, са изпратени 5 милиона години в предишното. И да, шейховете към този момент са пристигнали преди тях. Но се появяват и спомагателни затруднения – става известно, че хронотроните дават доста по-голямо разпръскване, в сравнение с е пресмятано в началото, и вместо екипите от експедицията да бъдат разпратени почти на времево разстояние от петгодишен период, разсейването е от порядъка на десетилетия. И по този начин, когато едните кацат в средиземноморския басейн, те откриват, че техните другари са от дълго време остарели и заседнали в предишното вечно. За завръщане в бъдещето и дума не може да става. Но това, което е най-шокиращо е, че обособените участници в задачата откриват, че са пристигнали от разнообразни бъдещета. В едно от тях, т.е. бъдещето на Стив Стенли, НАСА и галактическите полети са действителност. В друго бъдеще няма никаква НАСА и за галактически полети не се приказва, защото Щатите са бедна страна. Дори е налице бъдеще, при което хронотроните са измислени от съвременни кръстоносци и евангелизатори! 

Направи ми доста мощно усещане майсторската отпратка към митовете за изчезналия континент Атлантида. В книгата това е страна наоколо до Бермудския триъгълник, основана от заседналата в предишното експедиция. Йешке е извънреден ценител на човешката логика на психиката и той вярно допуска, че в такава обстановка хората биха се разделили на две – едните ще чакат своето чудотворно завръщане в бъдещето, до момента в който другите ще се примирят и ще се опитат да основат още веднъж цивилизация съгласно времето, където се намират. Очевидна е връзката с конспирациите за странните явления в Бермудския триъгълник.

Финалът на книгата, за жалост, е попрецакан – такава история, която възбужда любознанието ми, би следвало да се увенчае с задоволителен и безапелационен край. В случая заключението е отворено и оставено на интерпретациите на читателите. При мен това в никакъв случай не работи – постоянно ме оставя с въпроса “и в този момент какво? ”

Оценка: 3/5 – две звезди по-малко поради скучното начало и слабия край. Като цяло обаче предлагам. 

Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга “Аз, виртуалният астронавт ” в книжен вид от книжарница “Български книжици ” на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вид от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да извършите поръчка и за хартиена численост, която ще дойде непосредствено на Вашия адрес. 

По предпочитание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.