Защо някои хора обичат тъжни песни, а други – не
Не е необичайност тъжни песни като Someone Like You на Адел да оглавяват класациите в поп музиката, само че това не е оригиналност. Мрачните композиции като Реквиема на Моцарт са трогвали феновете на музиката в продължение на епохи, написа проф. Туомас Еерола, учител по музикална когниция от Университета Дърам.
Но насладата от тъмната музика е нещо парадоксално – вършим всичко допустимо, с цел да избегнем тъгата във всекидневния си живот. Защо тогава в изкуството можем безвредно да претърпяваме тематики като скръбта и загубата, да им се любуваме и възхищаваме?
Това от дълго време озадачава учените и едвам напоследък започнахме да добиваме визия за аргументите да се любуваме на музиката. Съвсем неотдавна мои сътрудници и аз организирахме проучване, оповестено в Frontiers in Psychology, което откри за какво някои хора обичат тъжната музика повече от други. И това има общо с възприятието на емпатия.
На базата на обширни по-ранни проучвания знаем, че възприятията, които хората изпитват, когато слушат тъжна музика, попадат в разнообразни категории.
За едни тъжната музика задълбочава и ускорява възприятията на тъга и загуба – страсти, свързани с персонални събития и мемоари. Тези прекарвания са надалеч от приятни и затова не изясняват парадокса.
За други тъжната музика носи възприятие на потиснатост – възприятие, което бихте имали в дъждовен ден, откакто обичаният ви тим е изгубил.
Най-любопитният вид прекарване обаче е при хората, които се трогват и считаме, че това е в основата на очарованието, което крие тъжната музика. Това прекарване е мъчно да се опише с думи, само че постоянно е мощно и обвързвано с приятност. Не всички обаче са способни да го изпитат. Кои са тези хора?
Интуицията ни споделя, че хората, които елементарно изпитват емпатия, се трогват най-силно от тъжната музика. За да проверим тази догадка, събрахме национално представителна извадка от 102-ма души за опит със слушане. Пуснахме им парче с тъжна инструментална музика Discovey of the Camp на Майкъл Кемен, което беше непознато за множеството участници.
Причината да изберем инструментал, и то подобен, който е малко евентуално участниците да са чували по-рано, беше с цел да избегнем всевъзможни външни източници на страсти, като мемоари, свързани с дадена мелодия или пояснение на текста. С други думи, искахме да сме сигурни, че прочувствената реакция на участниците ще бъде към самата музика.
Слушателите е трябвало да разкрият и друга информация, в това число и какъв брой са склонни са да потъват в носталгия, какво е понастоящем тяхното въодушевление, здраве и качество на живот.
Преживяванията, които хората споделиха, свързани с чутата музика варираха от възприятие за успокоение и затрогване до раздразнителност и безпокойствие. Участниците, които са били трогнати, рапортуват за интензивни, приятни, само че в същото време тъжни страсти.
От огромно значение беше, че открихме, че хората, които са трогнати от композицията, са същото по този начин с високо ниво на емпатия. И в противен случай, хората с ниско равнище на емпатия съвсем не рапортуваха да бъдат разчувствани от музиката.
