Музикални хроники: Наркотици, безредици и тежък махмурлук – историята на най-великия албум на Megadeth
Не е необичайност един музикант да покаже най-хубавото от себе си не когато всичко е наред в кариерата и живота му, а когато е изправен до стената и когато грижите и спънките вършат обстановката му видимо отчайваща. Случвало се е и на огромните банди, за които компликациите могат да бъдат просто причина за неизмеримо огромно ентусиазъм.
Такъв е и образецът на Megadeth, американските хеви метъл колоси, които основават своя най-обичан албум в извънредно комплициран и тъмен интервал.
“Върнете Ирландия на ирландците! ”, провиква се Дейв Мъстейн от сцената на 11 май 1988 година в Антрим, Северна Ирландия.
Така фронтменът афишира, че групата му ще изсвири кавър на Anarchy In The UK на Sex Pistols, само че естествено, провокира цялостен протест измежду публиката и се постанова да бъде превозен назад в хотела с брониран бус.
И това надалеч не е краят на проблемите.
Шест месеца по-късно, след триумфално шоу на британска земя, басистът Дейвид Елефсън е заставен да изиска спиране – и да признае, че казусът му с опиатите е прекомерно сериозен и просто не му разрешава да действа обикновено.
Следващата фаза от турнето е анулирана, а Елефсън влиза в рехабилитационна клиника.
Всъщност това са типични проблеми за Megadeth в тези години. Тогава бандата към този момент е построено име в хеви метъла, само че непрекъснатата корист с алкохол и опиати оказва все по-пагубно влияние.
Дългогодишният китарист Крис Поланд бива изхвърлен, защото е задържан, до момента в който си купува хероин тъкмо преди началото на турнето.
Оттам нататък се сменят двама други китаристи, а по време на следващото търсене на непрекъснат човек за позицията, – откакто блъска паркирала кола, оказала се благосъстоятелност на служител на реда.
Разбира се, останалите банди от огромната четворка на траш метъла също минават през безчет компликации по пътя си, само че не и през чак толкоз мъчително и безнадеждно затъване в пороците, поставящо бъдещето на групата на кантар.
“Ужасно е да си помисля какъв брой нездрави бяха нещата тогава ”, спомня си Мъстейн. „ Смятам, че даже не осъзнавах, че това в действителност може да е краят ни “.
Може да звучи изненадващо, че Rust In Peace въобще бива основан посред всички проблеми, само че те в действителност се оказват от изгода, най-малко ненапълно.
Инцидентът в Антрим въодушевява опустошителната откриваща ария Holy Wars… The Punishment Due, до момента в който всичките неуредици към Megadeth като че ли са вложени във френетичната Tornado Of Souls.
Мъстейн и останалите започват записите през 1989 година в Лос Анджелис, само че се постанова самият фронтмен също да се подложи на рехабилитация – просто с цел да бъде в положение да свърши всичките си задания по албума.
Когато идва време за главната част от работата, новият китарист Марти Фридман към този момент е на линия и с новия барабанист Ник Менза се оформя класическия състав на Megadeth, който си остава обичан за множеството почитатели.
И четиримата музиканти разполагат с феноменална класа на инструменталисти и повече от всеки път преди бандата се трансформира в мощна и прецизна метъл машина.
Мъстейн споделя, че тяхната звукозаписна компания по това време, Capitol, сменя „ към седем президенти за късия интервал, в който бяхме там “, само че това не оказва въздействие върху Megadeth.
Певецът на Guns N’ Roses се набърква по средата на записите и афишира на музикалния продуцент Майк Клинк, че бандата му е подготвена да запише новия си албум Use Your Illusion. “Много безсрамно от негова страна ”, е оценката на Мъстейн.
Клинк изчезва, с цел да записва с Guns N’ Roses, само че Дейв още преди този момент му е вдигнал мерника заради… едно куче.
“Той донесе едно кученце в студиото, което ми бутна китарата. Казах си „ По дяволите, Майк, с това куче е свършено “. А след това той пристигна и сподели „ Хей, Аксел се обади, би трябвало да потеглям “ и аз си помислих „ Добре, значи си тръгваш и ти, и проклетото куче ”.
Така или другояче, Megadeth не просто приключват албума, само че и го трансформират в същински шедьовър. В него се усеща едно характерно напрежение от началото до края, евентуално разследване от проблемите и променливите настроения, върлуващи в групата тогава.
Според Дейв Мъстейн, това напрежение е „ артикул на това време, на ставащото по света, на Студената война “, само че няма по какъв начин да не се е отразило и протичащото се към групата.
Съществува един характерен яд в Rust In Piece, като че ли яд след тежък махмурлук, само че и несъразмерна увереност да надскочиш самия себе си напук, на инат на всичко в близост. Вероятно по тази причина албумът е толкоз трогателен, по тази причина се радва на милиони продажби и остава в историята като едно от най-значимите издания в метъла.
“Успехът му несъмнено беше изненада. Но съм горделив с албума и съм признателен, че имахме опцията да го създадем дружно ”, отбелязва години по-късно Дейв Мъстейн.
„ Понякога е мъчно, само че като се върна обратно, това си бяха едни страхотни времена. И е едно от най-невероятните ни достижения в Megadeth “.
