2 август и Петата колона на Москва и Белград
Не е по никакъв начин необичайно, че Москва и Белград задействаха до най-много своите пети колони в София и в Скопие в навечерието на 2 август - датата на контрактуваното от министър председателите Борисов и Заев взаимно честване на Илинден и плануваното сключване на контракт за добросъседство сред двете страни. Изолацията на Македония от нейните съседи е съществена районна политическа цел на Белград за да не се допусне интеграция на Скопие в НАТО и Европейски Съюз преди приемането на Сърбия за член на Европейски Съюз (Белград към този момент отхвърля участие в НАТО).
Това написа в профила си във Facebook проф. Огнян Минчев.
В продължение на четвърт век
поддържането на изолацията на Скопие
бе елементарно поради няколко условия. Първо, твърдият протест на Атина за признание на македонската държавност заради казуса с името на републиката и - в по-широк проект - заради разногласието за античното културно завещание, който Скопие при ръководството на Груевски докара до основен проблем на македонската еднаквост. Бойкотът на името и оттова - на участието на Македония в НАТО и Европейски Съюз не пречат на Атина да поддържа оптимално дейни стопански връзки със Скопие и да управлява лъвски дялове от стопанството на дребната република. Но този протест поддържа македонската накърнимост в районен и интернационален проект, което е в полза на остарелия тандем Атина - Белград.
На второ място, районната и интернационална изолираност на Скопие се обезпечава от външно спокойните, само че вътрешно напрегнати връзки на Македония с двете прилежащи албански страни, които по всякакъв начин поддържат ескалацията на етническите искания на албанската общественост в северозападна Македония и провокират разнообразни по мощ и темперамент спешни процеси в нежната македонска държавност. Кризата от 2001 година, която докара до Охридския контракт и практическата кантонизация на Македония бе провокирана от метежа на локалното - македонско крило на Армията за избавление на Косово: военна конструкция с искания за националноосвободително придвижване, само че функционираща като криминално-мафиотска мрежа.
Всяко разлюляване на политическото статукво в Скопие
се употребява от албанския фактор в Тирана и Прищина за по-нататъшно автономизиране в посока отделяне на албанците в Македония. Последният казус на сходна открита надменност бе лансирането от албанския министър председател Еди Рама на така наречен "Тиранска платформа " на македонските албански партии за възходяща албанска надмощие върху македонската страна. С това свое държание албанският фактор на Балканите директно подкрепя тактиката на Белград - и както ще забележим, на Москва - за рецесия и изолираност на Македония на Балканите.
Трето, хроничната неустойчивост и изолираност на Скопие се поддържат от хегемонното наличие на сръбските разследващи, политически и икономически фактори на територията на самата република Македония. Сръбската известна просвета има надмощие в македонския обществен живот, а поредност от македонски политици - в това число досегашния министър председател Груевски - имат дълга персонална история на работа в интерес на Белград. Всички тези принадлежности на въздействие върху вътрешнополитическия живот на Македония съхраняват нейния прото-колониален статут във връзка с Сърбия. Един от основните принадлежности на сръбската политика в Македония е систематичната и непрекъсната анти-българска акция, която се води от медии, учени, политици и още дълъг лист хранени хора на Удба.
Тук е време да споменем четвъртото събитие за систематичната изолираност на Македония
в подтекста на балканския район. Комбинацията сред слабоумен "национализъм " и сполучлива агентурна активност на съветската пета колона в България поддържа избухлив огъня на враждебността към "сърбоманите и македонистите " оттакък Гюешево. Липсата на умел и образован български народен хайлайф докара до дълготрайното пропиляване на голям брой благоприятни условия за необратимо доближаване и стабилизиране на връзките сред София и Скопие. Ако някой полуидиот в Скопие рече, че Самуил, Братя Миладинови и Гоце Делчев са македонци, най-малко трима малоумници в София се смятат за длъжни да го наругаят и да потвърдят очевидното - че въпросните исторически фигури са българи. Много постоянно е значимо не толкоз какво казваш, а по какъв начин го казваш. Тези престрелки на мутри с интелектуални искания от двете страни на границата на процедура дават задоволително храна на пропагандни източници - в Атина, Белград и самата Македония - които съществуват с цел да поддържат мита за българската заплаха по отношение на Македония. Днес към дежурните по македонска тематика в София се причислиха и мощни подкрепления - цялата агентура на съветската пета колона в България.
Русия в продължение на много време пазеше внимателна отдалеченост
по отношение на районния ребус към Македония. Днес Кремъл смени много внезапно своите позиции. Като стартираме от писмеността, пристигнала от "македонските земи ", като минем през директната поддръжка за властта на клана Груевски и като стигнем до изказванията в българския парламент за това, че Македония е българо-сръбски проблем и никакъв контракт сред София и Скопие не трябва да се подписва. Защо Путин изкара цялата артилерия? Просто тъй като Македония е основен късмет на Москва да дестабилизира Балканите и да осуети развиването на евро-атлантическата интеграция на района. Кремъл разчиташе на Черна гора, известна с въодушевеното си русофилство от 19 век насам. Но Подгорица обърна тил на Москва и влезе в НАТО - може би тъй като през последните 15 години черногорците видяха за пръв път онлайн много руснаци - което повлия смущаващо на русофилството им... Ако Македония реши казуса с името и влезе в НАТО - сходно на своите съседи - единствената вяра на Путин остава република Сръбска в БиХ. Самата Сърбия към този момент съобщи посредством своя министър председател, че евроинтеграцията има приоритет пред връзките с Русия.
През идващите дни и седмици ще следим все по-пряката и явна връзка сред анти-македонски изявления в София и съветските пари и пропагандни мрежи, функциониращи с възходяща непримиримост в България. Играта, както се споделя, е ва банк. Същото ще се случва и в Скопие - антибългаризмът ще стигне до кресчсндо и руско-удбашките кръгове ще се постараят мощно за това.
На България е нужна тактика на вероятност и разсъдък
в подобряването на връзките с Македония. Преди всичко, ние нямаме трагичен залог с цел да бързаме в тези връзки. Необходимо ни е да осигурим спокойна среда за двустранно съдействие - в началото в "негорещи " посоки - железница, автомагистрала, стопанско съдействие, вложения. Политиката на еднаквост може да изчака и да бъде придвижвана с разсъдък, успокоение и изясненост по един главен въпрос - Македония е друга страна, която носи отговорността за своето държание и еднаквост, само че нашата история няма кой да я вземе. Тя към този момент се е случила. Това не значи, че би трябвало да премълчаваме безобразия, протичащи се в Скопие. Но би трябвало да ги посрещаме умерено - със самочувствието на нация, която има време да позволи своите наследени проблеми, в случай че бъде сполучлива в главните направления на своето развиване. Най-малкото - да не разрешаваме на кремълските хибридчици да ни водят за носа и да режисират поредна балканска кавга с великодържавни задни мисли. Македония към този момент не трябва да бъде страст за нас, българите. Македония е част от нашето рационално и прагматично издигнато бъдеще в района на Балканите.
* Заглавието е на редакцията
Това написа в профила си във Facebook проф. Огнян Минчев.
В продължение на четвърт век
поддържането на изолацията на Скопие
бе елементарно поради няколко условия. Първо, твърдият протест на Атина за признание на македонската държавност заради казуса с името на републиката и - в по-широк проект - заради разногласието за античното културно завещание, който Скопие при ръководството на Груевски докара до основен проблем на македонската еднаквост. Бойкотът на името и оттова - на участието на Македония в НАТО и Европейски Съюз не пречат на Атина да поддържа оптимално дейни стопански връзки със Скопие и да управлява лъвски дялове от стопанството на дребната република. Но този протест поддържа македонската накърнимост в районен и интернационален проект, което е в полза на остарелия тандем Атина - Белград.
На второ място, районната и интернационална изолираност на Скопие се обезпечава от външно спокойните, само че вътрешно напрегнати връзки на Македония с двете прилежащи албански страни, които по всякакъв начин поддържат ескалацията на етническите искания на албанската общественост в северозападна Македония и провокират разнообразни по мощ и темперамент спешни процеси в нежната македонска държавност. Кризата от 2001 година, която докара до Охридския контракт и практическата кантонизация на Македония бе провокирана от метежа на локалното - македонско крило на Армията за избавление на Косово: военна конструкция с искания за националноосвободително придвижване, само че функционираща като криминално-мафиотска мрежа.
Всяко разлюляване на политическото статукво в Скопие
се употребява от албанския фактор в Тирана и Прищина за по-нататъшно автономизиране в посока отделяне на албанците в Македония. Последният казус на сходна открита надменност бе лансирането от албанския министър председател Еди Рама на така наречен "Тиранска платформа " на македонските албански партии за възходяща албанска надмощие върху македонската страна. С това свое държание албанският фактор на Балканите директно подкрепя тактиката на Белград - и както ще забележим, на Москва - за рецесия и изолираност на Македония на Балканите.
Трето, хроничната неустойчивост и изолираност на Скопие се поддържат от хегемонното наличие на сръбските разследващи, политически и икономически фактори на територията на самата република Македония. Сръбската известна просвета има надмощие в македонския обществен живот, а поредност от македонски политици - в това число досегашния министър председател Груевски - имат дълга персонална история на работа в интерес на Белград. Всички тези принадлежности на въздействие върху вътрешнополитическия живот на Македония съхраняват нейния прото-колониален статут във връзка с Сърбия. Един от основните принадлежности на сръбската политика в Македония е систематичната и непрекъсната анти-българска акция, която се води от медии, учени, политици и още дълъг лист хранени хора на Удба.
Тук е време да споменем четвъртото събитие за систематичната изолираност на Македония
в подтекста на балканския район. Комбинацията сред слабоумен "национализъм " и сполучлива агентурна активност на съветската пета колона в България поддържа избухлив огъня на враждебността към "сърбоманите и македонистите " оттакък Гюешево. Липсата на умел и образован български народен хайлайф докара до дълготрайното пропиляване на голям брой благоприятни условия за необратимо доближаване и стабилизиране на връзките сред София и Скопие. Ако някой полуидиот в Скопие рече, че Самуил, Братя Миладинови и Гоце Делчев са македонци, най-малко трима малоумници в София се смятат за длъжни да го наругаят и да потвърдят очевидното - че въпросните исторически фигури са българи. Много постоянно е значимо не толкоз какво казваш, а по какъв начин го казваш. Тези престрелки на мутри с интелектуални искания от двете страни на границата на процедура дават задоволително храна на пропагандни източници - в Атина, Белград и самата Македония - които съществуват с цел да поддържат мита за българската заплаха по отношение на Македония. Днес към дежурните по македонска тематика в София се причислиха и мощни подкрепления - цялата агентура на съветската пета колона в България.
Русия в продължение на много време пазеше внимателна отдалеченост
по отношение на районния ребус към Македония. Днес Кремъл смени много внезапно своите позиции. Като стартираме от писмеността, пристигнала от "македонските земи ", като минем през директната поддръжка за властта на клана Груевски и като стигнем до изказванията в българския парламент за това, че Македония е българо-сръбски проблем и никакъв контракт сред София и Скопие не трябва да се подписва. Защо Путин изкара цялата артилерия? Просто тъй като Македония е основен късмет на Москва да дестабилизира Балканите и да осуети развиването на евро-атлантическата интеграция на района. Кремъл разчиташе на Черна гора, известна с въодушевеното си русофилство от 19 век насам. Но Подгорица обърна тил на Москва и влезе в НАТО - може би тъй като през последните 15 години черногорците видяха за пръв път онлайн много руснаци - което повлия смущаващо на русофилството им... Ако Македония реши казуса с името и влезе в НАТО - сходно на своите съседи - единствената вяра на Путин остава република Сръбска в БиХ. Самата Сърбия към този момент съобщи посредством своя министър председател, че евроинтеграцията има приоритет пред връзките с Русия.
През идващите дни и седмици ще следим все по-пряката и явна връзка сред анти-македонски изявления в София и съветските пари и пропагандни мрежи, функциониращи с възходяща непримиримост в България. Играта, както се споделя, е ва банк. Същото ще се случва и в Скопие - антибългаризмът ще стигне до кресчсндо и руско-удбашките кръгове ще се постараят мощно за това.
На България е нужна тактика на вероятност и разсъдък
в подобряването на връзките с Македония. Преди всичко, ние нямаме трагичен залог с цел да бързаме в тези връзки. Необходимо ни е да осигурим спокойна среда за двустранно съдействие - в началото в "негорещи " посоки - железница, автомагистрала, стопанско съдействие, вложения. Политиката на еднаквост може да изчака и да бъде придвижвана с разсъдък, успокоение и изясненост по един главен въпрос - Македония е друга страна, която носи отговорността за своето държание и еднаквост, само че нашата история няма кой да я вземе. Тя към този момент се е случила. Това не значи, че би трябвало да премълчаваме безобразия, протичащи се в Скопие. Но би трябвало да ги посрещаме умерено - със самочувствието на нация, която има време да позволи своите наследени проблеми, в случай че бъде сполучлива в главните направления на своето развиване. Най-малкото - да не разрешаваме на кремълските хибридчици да ни водят за носа и да режисират поредна балканска кавга с великодържавни задни мисли. Македония към този момент не трябва да бъде страст за нас, българите. Македония е част от нашето рационално и прагматично издигнато бъдеще в района на Балканите.
* Заглавието е на редакцията
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ