Тайният и опасен ремонт на един път
Не е належащо да сте гражданин на Айтос, с цел да знаете, че българските пътища са пъклен рискови. Хората от черноморския град стачкуват против тежкотоварния трафик и цялостното игнориране от страна на Агенция " Пътна инфраструктура " на всичките им дългогодишни претенции, само че евентуални такива кавги дебнат на доста други места по чудото, наречено българска пътна мрежа.
Ако имате път през прохода Маказа да вземем за пример, когато се връщате от Гърция, и имате малшанса да решите да завиете по пътя Кърджали-Асеновград, внимавайте. Защото това, което се случва там, е добра илюстрация на всичко, което е сбъркано в пътните поправки, поддръжка и обмисляне в България. От метода, по който е даден този ремонт, през цената му, до метода, по който се извършва.
Този текст първо беше умислен като предизвестие. После се трансформира по-скоро във отвращение. А най-после, в учудване.
По мрачните завои на Родопите
Пътят от Кърджали до Асеновград, или както е прочут на АПИ - път II-58, е вторичен, дълъг е 76 километра и съгласно Google, ще го вземете за към 50 минути. Когато завиете по него, излизайки от Кърджали, нищо не подсказва, че това не е по този начин. Няма табели, няма сигнализация, нито някаква друга форма на обявяване, че този път може би не наподобява тъкмо по метода, по който е на картата.
Ако, както създателят на този текст направи, карате по него след залез слънце, първите проблеми ще ви връхлетят напълно ненадейно. Те стартират малко след село Комунига, при влизането в най-усойната част на пътя и някъде преди излизането от област Кърджали. И стартират с ровове край пътя.
Това са съществени, дълбоки ровове, които не са маркирани по никакъв метод. Постепенно самият път също стартира да се накъсва - от време на време асфалтът стопира за лента трошляк. Накрая идва и разумното - елементи от самия път са затворени. Тук към този момент стартира да се появява някаква сигнализация.
Ако имате път през прохода Маказа да вземем за пример, когато се връщате от Гърция, и имате малшанса да решите да завиете по пътя Кърджали-Асеновград, внимавайте. Защото това, което се случва там, е добра илюстрация на всичко, което е сбъркано в пътните поправки, поддръжка и обмисляне в България. От метода, по който е даден този ремонт, през цената му, до метода, по който се извършва.
Този текст първо беше умислен като предизвестие. После се трансформира по-скоро във отвращение. А най-после, в учудване.
По мрачните завои на Родопите
Пътят от Кърджали до Асеновград, или както е прочут на АПИ - път II-58, е вторичен, дълъг е 76 километра и съгласно Google, ще го вземете за към 50 минути. Когато завиете по него, излизайки от Кърджали, нищо не подсказва, че това не е по този начин. Няма табели, няма сигнализация, нито някаква друга форма на обявяване, че този път може би не наподобява тъкмо по метода, по който е на картата.
Ако, както създателят на този текст направи, карате по него след залез слънце, първите проблеми ще ви връхлетят напълно ненадейно. Те стартират малко след село Комунига, при влизането в най-усойната част на пътя и някъде преди излизането от област Кърджали. И стартират с ровове край пътя.
Това са съществени, дълбоки ровове, които не са маркирани по никакъв метод. Постепенно самият път също стартира да се накъсва - от време на време асфалтът стопира за лента трошляк. Накрая идва и разумното - елементи от самия път са затворени. Тук към този момент стартира да се появява някаква сигнализация.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ