Не е лесно да се работи в жанра От умрял

Не е елементарно да се работи в жанра „ От починал писмо “: газ от Туркменистан, цех на Фолксваген, цех на Тойота и прочие
Днешните медии обаче се трудят старателно – и преди време като нищо щяха да ни убедят, че ще дочакаме и комунизма.
Тази вечер по една телевизия ни описаха, какъв подем на непознатите вложения претърпяваме.
Чак ще ни задавят проклетите вложители.
Обаче излъчваха репортажа си от един закрит неотдавна цех за автомобилна тапицерия – вложителят се изнизал нанякъде.
Фолксваген и японците идват, ще си счупят краката от бързане – а този бяга.

Не се сетиха обаче да ни кажат, за какво въпросният неблагодарник е избягал.
Добре, да решим, че не е с целия си – дано си бяга.
Важното е, че емигрантите ни се завръщат.
Медиите ни неотдавна надуват подправената гайда, съгласно която емигрантите ни се завръщат – 16 хиляди души се прибрали и Захариева незабавно зачурулика.
И така, както се връщат, 41 хиляди и 500 българи са оповестили – единствено за два месеца! – че желаят да останат в Англия и след Брекзит.
Представяте ли си, какво връщане пада.

Но медиите са се зазяпали в тъпи пропагандни номера и това им стига.
Върнали се някакви 16 хиляди души – и като че ли това към този момент дефинитивно е трансформирало визията за страната ни и за Живота в нея.
Това е неуместно и непочтено.
Тук Животът въобще няма да се промени от това, че някой е оставил заплата от три хиляди паунда и е пристигнал тук за три хиляди лв., тъй като там му било по-скъпо.
„ Какво е туй паунд, бре? “ – ще си кажат в Монтанско, примерно, и ще продължат да кретат из нащърбения си животец.
Какво ли щеше да напише великият Яворов за днешните изгнаници – подгонени от ятагана на некадърни и самодоволни Властници, които не изпитват капчица позор, даже дурашки се хвалят.

Срам сигурно изпитват самите Изгнаници – поради неуспеха на страната си.
Вече следим едно ново робство – милиони хора са закрепени като истински крепостни за мизерния си живот, заложени са пред него.
Нищо не може към този момент да се направи за тях.
Нищо, даже и Властниците да желаят – до там сме я докарали за годините на Прехода.
Но не се взират в тия хора, плебеи на една нелепа орис, натрапена им от некадърници, а зяпат ония, които са се върнали – 16 хиляди от два милиона.
Една красавица от ГЕРБ един път изтърси следната колосална нелепост, подготвена е напряко за началник на Парламента: двата милиона български емигранти/бегълци ни проправили пътя към Европейски Съюз!

Бягат от България – и ни приобщават към Европа.
Празните глави показват този срам като някакъв успех.
***Непрекъснато гърмят скрити бомби отвред.
Наскоро научихме, че стотици учебни заведения са без физкултурни салони или пък, доколкото ги има, те са в окаяно положение.
Обаче нали преди време Властта се похвали, че е отделила повече от 600/шестстотин милиона лв. за ремонт на учебните заведения.

Какво стана с тия пари?
Все оповестяват нещо розово, само че въобще не се сещат да се регистрират, обещанията са задоволителни – не си пъхайте носа зад тях, не ни разваляйте кефа.
Можеш да обещаеш всичко, даже можеш да обещаеш да кацнеш на Марс, да обереш страхопочитанието на шараните – и да не направиш нищо.
По малкия екран демонстрираха учебен физкултурен салон: там разполагат с дюшеци, от които даже бездомниците ще се погнусят – нареждали ги един до различен и ги употребявали като тепих за битка.
А бяхме първа международна мощ в този спорт.

С тия вонливи дюшеци ли ще си връщаме славата?
Точат се обаче да вършат стадион за международно състезание по футбол, нищо, че ще бъдем тъпаните там.
Но някои ще се напечелят от строителството на стадиона – какъв брой, към този момент и самият Дявол не може да пресметна.
Стига фасони на разкъсан дюшек, по-добре дайте парите за ремонта на учебните салони, тогава славата ще пристигна сама.
От починал писмо… и така нататък
Инфо: Petel