Не е изненада за никого, че днес Марс е интересна

Не е изненада за никого, че през днешния ден Марс е забавна тематика за диалог и че доста хора се вълнуват от това, което става на повърхността на Червената планета. Интересът се укрепва от обстоятелството, че през днешния ден на Марс работи мощна мобилна машина, тежаща един звук – това е марсоходът “Кюриозити ”. През идващите няколко години нови и все по-нови машини ще изхвърчат по посока към Марс. Няма по какъв начин новините от Червената планета да бъдат пропуснати.

Но на фона на забавните научни открития – за съществуването на антични марсиански водоеми или за перхлоратите, медиите напоследък стартират да бълват невероятни заглавия: “Марсоходът откри шлем на нацистки боец ”, “Марсоходът снима плъх на Марс ”, “Гущер на Червената планета ”. Материалът в медиите постоянно е съпроводен с фрапантен на пръв взор снимков материал – в действителност откритите обекти наподобяват на плъхове, каски и всевъзможни известни обекти със земен генезис! Съвсем естествено в общественото пространство плъзват нови тайни теории – че НАСА е изпратила скрито на Марс опит с живи организми (плъхове), който е скрила от публиката, че на Марс има живот, че преди време нацистите в действителност първи са покорили Космоса и през днешния ден на Луната и Марс фактически съществуват секретни военни бази, които към момента се употребяват! И колкото и да е необикновено, има хора, които имат вяра на сходни небивалици.

Какво в действителност става?

Тази фотография, направена на повърхността на Марс от актуалния марсоход “Кюриозити ”, демонстрира канара с форма на плъх. Photo credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS

Историята с невероятните обекти на Марс е много остаряла. На 25 юли 1976 година, когато орбиталният отсек на “Викинг 1 ” обикаля и снима Марс от високо, учените към плана се натъкват на забавна фотография. В региона Сидония е сниман обект, който ясно наподобява на човешко лице. Независимо от опроверженията на експерти, така наречен “марсианско лице ” добива непредсказуема известност. Коментатори като Ричард Хоугланд получават естрада даже от CNN, където развиват теории – че “лицето ” на Марс е една от многото структури в Сидония – а там още се намират и пирамиди. Всичко това, съгласно Хоугланд, е доказателство, че на Марс е имало античен град.

По-късни фотоси с висока разграничителна дарба, направени след 1996 година, изцяло потвърждават естествения генезис на групировката – “лицето ” съставлява елементарна планина, която се пресъздава на фотосите като човекоподобна форма единствено при избрана резолюция и осветление. Но създателите на екзотични теории не стопират. “Лицето ” на Марс става толкоз известно, че редица филми развиват сюжетни линии към него – да вземем за пример в “Мисия до Марс ” лицето е същинско, издигнато е от извънземна цивилизация, която изкуствено е заселила Земята и е основала нас, хората.

На фотографията – Хоугланд театралничи пред CNN дружно със фотографията на марсианското “лице ”. Photo: CNN/Enterprise mission

През последните години заглавия като “Марсоходът снима плъх на Марс ” стават по-скоро норма, в сравнение с изключение. Но във всички случаи, когато бъде сниман някакъв подобен обект, на идващия ден, когато “Кюриозити ” промени местоположението си, илюзията изчезва и доскоро изглеждащ безапелационен плъх, през днешния ден на негово място просто виждаме канара с най-обикновена форма.

Защо ние виждаме несъществуващи форми на Марс – освен това те наподобяват толкоз безапелационни, че е мъчно да повярваме, че са нереални?

Биологическата просвета от дълго време е обяснила този феномен.

Поведението на хората  в зрелост се дефинира от заученото по време на житейския път. Но на процедура, всеки един от нас се ражда с избрани вродени качества, които са жизненоважни за нашето оцеляване. Една от тях е способността да запомняме лица и други форми. Именно този начален стадий от живота на бебето е доста значим – то би трябвало да се научи да разпознава лицата на майка си, на татко си, да запомни играчката си, детското си креватче и да може да ги посочва.

Но колкото и да пораства човек, тези вродени качества в никакъв случай не се заличават от мозъчната функционалност. Вече поотрасналото дете с развита фикция вижда в тъмното невероятни форми – лица, само че този път страшни, на чудовища, които се крият в ъгъла на стаята. И от време на време успокоенията на майката, която идва от другата стая, с цел да успокоява детето си, не оказват помощ – за детето видяните облици са безусловно действителни.

Но даже и в зрелост това не изчезва. Вече зрял човек продължава да вижда познати форми там, където ги няма – да вземем за пример облаци с форма на зайчета… Същият биологичен принцип е повода за това някои хора да виждат облика на Дева Мария върху препечена филия самун. И когато такова нещо се случи и медиите поемат видяното, за доста от хората това е небесна прокоба – а в действителност става въпрос за гореописаното събитие, което носи названието “парейдолия ”.

Днес способността, която в бебешка възраст ни е била потребна, по-скоро ни пречи при по-късен стадий от нашето развиване. Днес ние виждаме даже на Марс неща, които не съществуват. “Плъхът ” на Марс наподобява толкоз действителен, че съвсем е невероятно да го пренебрегнем.

Такива са обстоятелствата. Така обяснени, доста ми е по-лесно да ги приема, в сравнение с че на Марс в действителност има плъхове или че в миналото там са се разхождали нацисти.