Бил ли е Георги Марков сътрудник на ДС и как службите ни спасяват живота на Кадафи
Не е изключена опцията писателят Георги Марков да е бил помощник на Държавна сигурност. Това считат някогашните разузнавачи Атанас Кременлиев и Горан Симеонов, които дефинират гибелта на Марков като едно от най-хубавите дейни мероприятия на британски специфични служби. В изявление за Дарик те разкриват по какъв начин нашите служби избавят живота на Муамар Кадафи и в символ на признателност той желае да одобри в Либия Тодор Живков след рухването му от власт.
По това време отпред на разузнаването е ген. Владимир Тодоров, на който е отдадена книгата „ Генералът шпионин ” със съавтори Атанас Кременлиев и Бончо Асенов. Генералът, който след 10 ноември е наказан дейно поради заличаване на материали по делото за Георги Марков, управлява интервенция „ Маратон ” за придобиване на Паисиевата история от Зографския манастир, има главно присъединяване и в акцията за разкритие на „ българската диря ” в атентата против Папа Йоан Павел II. Втората част на изявлението, която може да прочетете на следващия ден, е отдадена точно на случая „ Сергей Антонов ”.
Владимир Тодоров ли е последният български военачалник, лежал в пандиза?
Атанас Кременлиев: Може би е и единственият. Той е и единственият лежал, както споделяше, във фашистки и в либерален затвор. Когато го питахме каква е разликата, споделяше, че няма разлика - пандизът си е затвор.
Тези документи, поради чието заличаване той беше наказан, какви отговори биха могли да дадат за случая Георги Марков?
Атанас Кременлиев: В интервала, когато Георги Марков отпътува на Запад и стартира предаванията си в радиостанциите, бях в звеното в Центъра, което се занимаваше с проблемите на идеологическа измама и миграция. Разузнаването съществено не се занимаваше с Георги Марков. При нас имаше струпване на материали на негови излъчвания. В Българска телеграфна агенция имаше работа, която събираше всички излъчвания на български език по света и ги издаваше в конфиденциален бюлетин. В разузнаването го четяха от шеф на отдел нагоре. С течение на времето в разузнаването се натрупват няколко тома от тези бюлетини и това са главните неща, които Владо Тодоров е унищожил. Паралелно е имало информации, получавани от други ръководства, имало е копия на негови писма и изложби до всякакви инстанции в България. Когато писах книгата, разговарях доста в детайли с хората, работили в службата „ Картотека и списък ”. Разказаха, че не се е съобразил с инструкцията за заличаване на подобен жанр материали. Ако е бил разпоредил на тях да създадат предложение за заличаване на тези материали и това предложение е било одобрено – нямало е да има проблеми.
Горан Симеонов: До този миг няма британска работа и публично британско заявление, в което да се твърди, че има ликвидиране. Говори се за гибел на Георги Марков, което е нещо безусловно друго. Ако върнем лентата обратно, ще забележим, че не намерихме и не виждаме кой знае какви доводи той да бъде погубен от българските служби. За Асоциацията на разузнавачи от запаса казусът е завършен.
Каква е била в тези години версията на разузнаването за гибелта на Георги Марков?
Горан Симеонов: Активно мероприятие на непознати служби. Той умира в болница, по-късно се намира сачма, по-късно посредством френските служби се потвърждава, че тази сачма никога не може да съдържа задоволително количество рицин, с цел да бъде той убит. До ден сегашен казусът не е завършен и това е най-хубавото нещо, което може да се случи на интензивно мероприятие. Според мен това е едно от най-хубавите мероприятия на британските служби – те просто яхват случая и го развиват.
Атанас Кременлиев: През 2006 година тук беше Майкъл Сулик, един от ръководителите на Централно разузнавателно управление на САЩ по интервенциите. В диалог с наши сътрудници сподели „ в никакъв случай не признавайте българско присъединяване в атентата против папата и в гибелта на Георги Марков, никоя работа по света няма доказателства за ваше присъединяване ”.
Вашият съавтор на книгата „ Генералът шпионин ” Бончо Асенов развива в предходна книга много в детайли тезата, че Марков е работил за нашите служби и постъпването му на работа в „ Свободна Европа ” в действителност е внедряване.
Атанас Кременлиев: Бончо написа доста огромна книга за Георги Марков и дава доста версии за неговата орис, неговото положение и неговата кончина. Не изключва и версията за разследване от болестта му от туберколоза в младежките му години, за сепсиса, който получава, не изключва и опцията британските секрети служби да имат пръст в тази работа. Ако сте следили биографията на Марков, той дава публичност на едно писмо до Димитър Бочев. В него споделя, че няма разлика сред „ Таймс ” и „ Работническо дело ” – който дава парите, дефинира и политиката на вестниците. Фактически, той влиза в борба с работодателите си и се е оплаквал пред обкръжението си, че напоследък британските специфични служби са му дишали във врата.
Като се има поради, че „ Свободна Европа ” е финансирана в началото от Централно разузнавателно управление на САЩ, а след това от Американския конгрес, какви са били критериите за асортимент на публицисти? Случаен човек можел ли е да стартира работа в радиостанцията?
Атанас Кременлиев: В началото на 50-те години разузнаването стартира да обръща по-голямо внимание на предаванията на „ Свободна Европа ”. Създава се едно звено от трима души, които вземат на доклад всички български жители, привлечени като публицисти в радиостанцията. Всички имаха каузи, в които имаше доста данни – за биографиите им, за развиването им. Първоначално екипът е бил главно от българи, които след 9 септември са отказали да се върнат в България и са останали на Запад. Сред тях е имало сътрудници на Хитлеровите секрети служби, дипломати и научни служащи. Дълго време те дефинират структурата на предаванията. На по-късен стадий радиото се ориентира към привличането на професионални публицисти. Като се получи информация за признаците, по които ги назначават, разузнаването изведе свои сътрудници и сътрудници, които започнаха работа там и даваха доста точна информация за „ кухнята ” на предаванията.
Тази процедура индиректно поддържа тезата, че Георги Марков е внедрен.
Горан Симеонов: Ще ви кажа какво се приказва в средите на някогашните сътрудници. Имаме самодейност за слагането на паметна плоча на Сергей Антонов и тъй като срещаме съществени компликации при реализирането на тази концепция, сътрудници от друго ръководство ни споделиха – вие избрахте най-сложния път и към този момент три години не можете да извършите монумент, до момента в който ние по този начин си организирахме работата, че наш човек към този момент има монумент на „ колелото на двойката ” (на площад „ Журналист ” в София – б. ред.).
Атанас Кременлиев: Имат поради паметника на Георги Марков.
Горан Симеонов: Това, несъмнено, е в порядъка на професионалната клевета.
Атанас Кременлиев: И аз не изключвам опцията той да е пратен със задача там. Натъквал съм се на случаи, когато висшето управление на Министерство на вътрешните работи е употребило хора, без да ги записва.
Казвате, че още тогава Държавна сигурност дефинира гибелта на Георги Марков като интензивно мероприятие…
Горан Симеонов: Аз пазя тезата, че неговата гибел е употребена за интензивно мероприятие.
Не е породена съзнателно?
Горан Симеонов: Едва ли е породена съзнателно, това нещо мъчно може да се потвърди. Но това, което последва, то става постоянно с „ българския чадър ”. Аз съм бил на работа в Лондон шест години и не съм употребил чадър.
Атанас Кременлиев: Петър Увалиев е индивидът, който е настойник и подтиква Георги Марков да отиде на Запад, с цел да получи по-високо самопризнание отвън България. Тия неща не се получават – нито книгите му се филмират, нито пиесите му се играят, нито творбите му се издават. Между двамата се получава спор, като е намесен и персонален детайл - Марков става другар с приятелката на Увалиев. При едно от идванията си България Увалиев сподели „ Марков го умъртви емиграцията ” – методът му на живота, средата, в която попада, постъпките му. Жалко, че един надарен публицист по подобен метод прекъсва живота си. Сегашните му издатели и настойници му издават единствено задочните репортажи. Увалиев ги назовава „ софийски злословия, които всички ги знаят в София, само че никой не приказва за тях ”.
Ген. Владимир Тодоров управлява интервенция „ Маратон ” за подмяната на оригинала на Паисиевата история, намираща се в Зографския манастир. Президентът Петър Стоянов, в чийто мандат оригиналът беше върнат назад в манастира, съпостави интервенцията с кражба от супермаркет. Обективно видяно, комплицирана ли е била реализацията на тази интервенция, като се има поради, че оригиналът се съхранява в манастир, за чиято библиотека дава отговор трансферирал 60-те години духовник?
Атанас Кременлиев: Двамата сътрудници, които са взели участие, са наши другари и са живи и здрави, дори е взели и един посланик за камуфлаж. Всичко е било неведнъж репетирано и се е получило тъкмо по този начин, както е било замислено. Отклонява се вниманието на библиотекаря и единият от сътрудниците подменя оригинала с копие. Никой не усеща, копието е било много професионално направено и не е будило никакво подозрение. Чак когато тук се подвигна звук към придобиването на Историята, тогава се заприказва на метода на придобиването й.
Горан Симеонов: Във въпросния манастир казусът е влизането. Другият значителен детайл е заплахата от разваляне на книгата – изискванията там са били под всякаква рецензия.
Как генералът одобри решението да бъде върнат оригиналът?
Горан Симеонов: Цялата наша общественост беше разочарована.
Защо оригиналът остава заключена в касата на генерала и няколко началници на разузнаването си го препредават един на различен?
Атанас Кременлиев: Чел съм доста в детайли цялата информация към приемането на Историята и на никое място не открих решение на въпроса какво ще вършим тази История, като пристигна в България.
Горан Симеонов: Няма решение. Ако Людмила Живкова беше жива, решение щеше да се откри.
Атанас Кременлиев: Тя можеше да си разреши всичко.
Нашето разузнаване предизвестява Муамар Кадафи за готвен атентат, когато ген. Тодоров е отпред на разузнаването.
Атанас Кременлиев: Източникът, който даде тази информация, не беше завършен като действен източник в класическата форма. Договорката с него беше, когато има нещо съществено, да ни го каже. Когато се добира до информацията по какъв начин се възнамерява унищожаването на Кадафи, отива на един банкет и намира нашия действен служащ. Казва му на коя дата се чака атентатът против Кадафи, споделя му броя на самолетите, от кое място ще минат, къде ще бъдат заредени. След приемане на тази информация Владо Тодоров я заяви на висшето държавно управление. Намерен е метод Кадафи да бъде осведомен за готвеното нападение и той се изнася в пустинята. При обектите, които са бомбардирани, е ликвидирана единствено една от дъщерите му. Той желае да се отблагодари и праща един аероплан с цитрусови плодове, които да бъдат раздадени на хората, помогнали да бъде избавен. Обаче тези плодове не стигат до разузнаването, а от Централен комитет на Българска комунистическа партия си разпределят за една Нова година. Когато Тодор Живков падна от власт и беше следствен, Кадафи прави няколко опита посредством българския дипломат в Либия да му окаже финансова помощ и морална поддръжка. Предлагал е да преведе по сметка 500 хиляди $, с които Живков да се пази и да се лекува. Ако това е невероятно, да му се даде виза и да отиде Либия, където да се грижи за него до края на живота му. Тогавашното държавно управление в тия бурни времена на промени не реагира на тия оферти и не дава никакъв отговор. Познавайки Кадафи, някогашните разузнавачи правехме заключения, че е допустимо той, тъй като е злопаметен и мъчно контролируем човек, да е спретнал процеса против българските медици като възмездие против България. /dariknews.bg
По това време отпред на разузнаването е ген. Владимир Тодоров, на който е отдадена книгата „ Генералът шпионин ” със съавтори Атанас Кременлиев и Бончо Асенов. Генералът, който след 10 ноември е наказан дейно поради заличаване на материали по делото за Георги Марков, управлява интервенция „ Маратон ” за придобиване на Паисиевата история от Зографския манастир, има главно присъединяване и в акцията за разкритие на „ българската диря ” в атентата против Папа Йоан Павел II. Втората част на изявлението, която може да прочетете на следващия ден, е отдадена точно на случая „ Сергей Антонов ”.
Владимир Тодоров ли е последният български военачалник, лежал в пандиза?
Атанас Кременлиев: Може би е и единственият. Той е и единственият лежал, както споделяше, във фашистки и в либерален затвор. Когато го питахме каква е разликата, споделяше, че няма разлика - пандизът си е затвор.
Тези документи, поради чието заличаване той беше наказан, какви отговори биха могли да дадат за случая Георги Марков?
Атанас Кременлиев: В интервала, когато Георги Марков отпътува на Запад и стартира предаванията си в радиостанциите, бях в звеното в Центъра, което се занимаваше с проблемите на идеологическа измама и миграция. Разузнаването съществено не се занимаваше с Георги Марков. При нас имаше струпване на материали на негови излъчвания. В Българска телеграфна агенция имаше работа, която събираше всички излъчвания на български език по света и ги издаваше в конфиденциален бюлетин. В разузнаването го четяха от шеф на отдел нагоре. С течение на времето в разузнаването се натрупват няколко тома от тези бюлетини и това са главните неща, които Владо Тодоров е унищожил. Паралелно е имало информации, получавани от други ръководства, имало е копия на негови писма и изложби до всякакви инстанции в България. Когато писах книгата, разговарях доста в детайли с хората, работили в службата „ Картотека и списък ”. Разказаха, че не се е съобразил с инструкцията за заличаване на подобен жанр материали. Ако е бил разпоредил на тях да създадат предложение за заличаване на тези материали и това предложение е било одобрено – нямало е да има проблеми.
Горан Симеонов: До този миг няма британска работа и публично британско заявление, в което да се твърди, че има ликвидиране. Говори се за гибел на Георги Марков, което е нещо безусловно друго. Ако върнем лентата обратно, ще забележим, че не намерихме и не виждаме кой знае какви доводи той да бъде погубен от българските служби. За Асоциацията на разузнавачи от запаса казусът е завършен.
Каква е била в тези години версията на разузнаването за гибелта на Георги Марков?
Горан Симеонов: Активно мероприятие на непознати служби. Той умира в болница, по-късно се намира сачма, по-късно посредством френските служби се потвърждава, че тази сачма никога не може да съдържа задоволително количество рицин, с цел да бъде той убит. До ден сегашен казусът не е завършен и това е най-хубавото нещо, което може да се случи на интензивно мероприятие. Според мен това е едно от най-хубавите мероприятия на британските служби – те просто яхват случая и го развиват.
Атанас Кременлиев: През 2006 година тук беше Майкъл Сулик, един от ръководителите на Централно разузнавателно управление на САЩ по интервенциите. В диалог с наши сътрудници сподели „ в никакъв случай не признавайте българско присъединяване в атентата против папата и в гибелта на Георги Марков, никоя работа по света няма доказателства за ваше присъединяване ”.
Вашият съавтор на книгата „ Генералът шпионин ” Бончо Асенов развива в предходна книга много в детайли тезата, че Марков е работил за нашите служби и постъпването му на работа в „ Свободна Европа ” в действителност е внедряване.
Атанас Кременлиев: Бончо написа доста огромна книга за Георги Марков и дава доста версии за неговата орис, неговото положение и неговата кончина. Не изключва и версията за разследване от болестта му от туберколоза в младежките му години, за сепсиса, който получава, не изключва и опцията британските секрети служби да имат пръст в тази работа. Ако сте следили биографията на Марков, той дава публичност на едно писмо до Димитър Бочев. В него споделя, че няма разлика сред „ Таймс ” и „ Работническо дело ” – който дава парите, дефинира и политиката на вестниците. Фактически, той влиза в борба с работодателите си и се е оплаквал пред обкръжението си, че напоследък британските специфични служби са му дишали във врата.
Като се има поради, че „ Свободна Европа ” е финансирана в началото от Централно разузнавателно управление на САЩ, а след това от Американския конгрес, какви са били критериите за асортимент на публицисти? Случаен човек можел ли е да стартира работа в радиостанцията?
Атанас Кременлиев: В началото на 50-те години разузнаването стартира да обръща по-голямо внимание на предаванията на „ Свободна Европа ”. Създава се едно звено от трима души, които вземат на доклад всички български жители, привлечени като публицисти в радиостанцията. Всички имаха каузи, в които имаше доста данни – за биографиите им, за развиването им. Първоначално екипът е бил главно от българи, които след 9 септември са отказали да се върнат в България и са останали на Запад. Сред тях е имало сътрудници на Хитлеровите секрети служби, дипломати и научни служащи. Дълго време те дефинират структурата на предаванията. На по-късен стадий радиото се ориентира към привличането на професионални публицисти. Като се получи информация за признаците, по които ги назначават, разузнаването изведе свои сътрудници и сътрудници, които започнаха работа там и даваха доста точна информация за „ кухнята ” на предаванията.
Тази процедура индиректно поддържа тезата, че Георги Марков е внедрен.
Горан Симеонов: Ще ви кажа какво се приказва в средите на някогашните сътрудници. Имаме самодейност за слагането на паметна плоча на Сергей Антонов и тъй като срещаме съществени компликации при реализирането на тази концепция, сътрудници от друго ръководство ни споделиха – вие избрахте най-сложния път и към този момент три години не можете да извършите монумент, до момента в който ние по този начин си организирахме работата, че наш човек към този момент има монумент на „ колелото на двойката ” (на площад „ Журналист ” в София – б. ред.).
Атанас Кременлиев: Имат поради паметника на Георги Марков.
Горан Симеонов: Това, несъмнено, е в порядъка на професионалната клевета.
Атанас Кременлиев: И аз не изключвам опцията той да е пратен със задача там. Натъквал съм се на случаи, когато висшето управление на Министерство на вътрешните работи е употребило хора, без да ги записва.
Казвате, че още тогава Държавна сигурност дефинира гибелта на Георги Марков като интензивно мероприятие…
Горан Симеонов: Аз пазя тезата, че неговата гибел е употребена за интензивно мероприятие.
Не е породена съзнателно?
Горан Симеонов: Едва ли е породена съзнателно, това нещо мъчно може да се потвърди. Но това, което последва, то става постоянно с „ българския чадър ”. Аз съм бил на работа в Лондон шест години и не съм употребил чадър.
Атанас Кременлиев: Петър Увалиев е индивидът, който е настойник и подтиква Георги Марков да отиде на Запад, с цел да получи по-високо самопризнание отвън България. Тия неща не се получават – нито книгите му се филмират, нито пиесите му се играят, нито творбите му се издават. Между двамата се получава спор, като е намесен и персонален детайл - Марков става другар с приятелката на Увалиев. При едно от идванията си България Увалиев сподели „ Марков го умъртви емиграцията ” – методът му на живота, средата, в която попада, постъпките му. Жалко, че един надарен публицист по подобен метод прекъсва живота си. Сегашните му издатели и настойници му издават единствено задочните репортажи. Увалиев ги назовава „ софийски злословия, които всички ги знаят в София, само че никой не приказва за тях ”.
Ген. Владимир Тодоров управлява интервенция „ Маратон ” за подмяната на оригинала на Паисиевата история, намираща се в Зографския манастир. Президентът Петър Стоянов, в чийто мандат оригиналът беше върнат назад в манастира, съпостави интервенцията с кражба от супермаркет. Обективно видяно, комплицирана ли е била реализацията на тази интервенция, като се има поради, че оригиналът се съхранява в манастир, за чиято библиотека дава отговор трансферирал 60-те години духовник?
Атанас Кременлиев: Двамата сътрудници, които са взели участие, са наши другари и са живи и здрави, дори е взели и един посланик за камуфлаж. Всичко е било неведнъж репетирано и се е получило тъкмо по този начин, както е било замислено. Отклонява се вниманието на библиотекаря и единият от сътрудниците подменя оригинала с копие. Никой не усеща, копието е било много професионално направено и не е будило никакво подозрение. Чак когато тук се подвигна звук към придобиването на Историята, тогава се заприказва на метода на придобиването й.
Горан Симеонов: Във въпросния манастир казусът е влизането. Другият значителен детайл е заплахата от разваляне на книгата – изискванията там са били под всякаква рецензия.
Как генералът одобри решението да бъде върнат оригиналът?
Горан Симеонов: Цялата наша общественост беше разочарована.
Защо оригиналът остава заключена в касата на генерала и няколко началници на разузнаването си го препредават един на различен?
Атанас Кременлиев: Чел съм доста в детайли цялата информация към приемането на Историята и на никое място не открих решение на въпроса какво ще вършим тази История, като пристигна в България.
Горан Симеонов: Няма решение. Ако Людмила Живкова беше жива, решение щеше да се откри.
Атанас Кременлиев: Тя можеше да си разреши всичко.
Нашето разузнаване предизвестява Муамар Кадафи за готвен атентат, когато ген. Тодоров е отпред на разузнаването.
Атанас Кременлиев: Източникът, който даде тази информация, не беше завършен като действен източник в класическата форма. Договорката с него беше, когато има нещо съществено, да ни го каже. Когато се добира до информацията по какъв начин се възнамерява унищожаването на Кадафи, отива на един банкет и намира нашия действен служащ. Казва му на коя дата се чака атентатът против Кадафи, споделя му броя на самолетите, от кое място ще минат, къде ще бъдат заредени. След приемане на тази информация Владо Тодоров я заяви на висшето държавно управление. Намерен е метод Кадафи да бъде осведомен за готвеното нападение и той се изнася в пустинята. При обектите, които са бомбардирани, е ликвидирана единствено една от дъщерите му. Той желае да се отблагодари и праща един аероплан с цитрусови плодове, които да бъдат раздадени на хората, помогнали да бъде избавен. Обаче тези плодове не стигат до разузнаването, а от Централен комитет на Българска комунистическа партия си разпределят за една Нова година. Когато Тодор Живков падна от власт и беше следствен, Кадафи прави няколко опита посредством българския дипломат в Либия да му окаже финансова помощ и морална поддръжка. Предлагал е да преведе по сметка 500 хиляди $, с които Живков да се пази и да се лекува. Ако това е невероятно, да му се даде виза и да отиде Либия, където да се грижи за него до края на живота му. Тогавашното държавно управление в тия бурни времена на промени не реагира на тия оферти и не дава никакъв отговор. Познавайки Кадафи, някогашните разузнавачи правехме заключения, че е допустимо той, тъй като е злопаметен и мъчно контролируем човек, да е спретнал процеса против българските медици като възмездие против България. /dariknews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ