Един от първите владетели монотеисти и доста непослушен син
Не дълго след кончината на Аменхотеп III, през 1353 година прочие н. е., масони влизат в смъртния му храм и методично отстраняват всяко споменаване на Амун, богът, за който се твърди, че наставлява огромния фараон. Удивителното е, че заповедта за осъществяване на това осквернение идва от личния наследник на краля. Коронован като Аменхотеп IV, той сменя името си на Ехнатон през петата си година на трона и концентрира своята сила върху лансирането на един-единствен господ, Атен, слънчевия диск. Заедно с красивата си кралица Нефертити той построява нова столица Ахетатен (днес известна като Амарна), не разрешава изобразяванията на няколко божества и се заема да унищожи всички надписи и изображения на Амун – от делтата на Нил до днешния Судан.
Опитът на Ехнатон да потисне един господ и да стартира различен в просвета, която търпи комплициран мавзолей на непрестанно изменящите се божества, не съумява. И въпреки всичко никой различен фараон – с изключение на може би неговият наследник, момчето-цар Тутанкамон, който бързо стопира акцията на татко си – не е завладявал по този начин модерното въображение. Агата Кристи написа пиеса, а Филип Глас прави опера, наречена на Ехнатон, а носителят на Нобеловата премия Нагуиб Махфуз основава романа „ Dweller in Truth “ за еретическия цар, който се осмелява да преобърне религиозна система, по-стара в сравнение с е ислямът през днешния ден. Древноегипетският набор от вярвания, концентриран върху гибелта и отвъдния живот и към божества, които могат да трансформират типа си, остава непознат и мистериозен за множеството западняци.
Ранните египтолози виждат в метода на Ехнатон първото подмятане на идните огромни монотеизми на юдаизма, християнството и исляма. „ Не може да се открие и част поверие или престореност в това ново поклонение “, написа Флиндърс Петри, английски археолог, който копае в столицата на Ехнатон при започване на 90-те години на 19 век. Зигмунд Фройд даже твърди, че Мойсей е египетски духовник, който популяризира религията на Атен. Разбира се, няма доказателства, свързващи култа към Атен с днешните монотеични вярвания, и няма и никакви археологически доказателства за еврейските племена, които се появяват чак два века след гибелта на фараона. Учените също по този начин не са на едно мнение за това на какво изобщо са дължат вярванията на Ехнатон. „ В резултат – споделя египтологът Бетси Брайън от университета Джон Хопкинс – хората са склонни да разрешават на фантазиите им да се развихрят “.
Но вярата на Ехнатон може най-малко да се наблюдава до времето на Аменхотеп III, който кръщава царска лодка, както и тевански замък на Атен. (Името „ aten “ значи просто „ слънце “, до момента в който бащата на Аменхотеп III не покачва Атен до статута на провидение.) Основната лоялност на Аменхотеп III обаче е към Амон-Ра – композиция от божеството на Тива Амон и северният египетски господ на слънцето Ра. Според запис, който разказва замисъла на фараона, Амон се дегизира като Тутмос IV и влиза в спалнята на кралицата. Призрачният мирис на бога я разсънва, „ и тогава величието на този господ направи всичко, което желае с нея “. Като твърди Амун за собствен татко, Аменхотеп III „ се опита да се покаже като толкоз непосредствен с господ, колкото всеки фараон преди него “, споделя Брайън.
Докато Аменхотеп III приема обичайното разбиране, че всички богове са аспекти на една и съща божествена същина, има подмятания, че теологическото разединение към този момент е било първоначално си. Брайън отбелязва, че някои надписи в храма на фараона загатват единствено Атен.
Други египтолози показват, че Ехнатон толерира други богове и наподобява има това единствено за Амун. Някои считат, че при изтриването на Амон, Ехнатон може би е желал да внесе повече ред в един замайващ мавзолей. Други считат, че той се бори с политическата мощ на богатото свещеничество. Има и психоаналитични тълкования – че той или се е прекланял на татко си като Атен, или се е бунтувал против предаността на татко си към Амон. Рей Джонсън от Чикагския университет вижда връзка сред скулптурите от царуването на Аменхотеп III и изкуството от времето на Ехнатон, а той и други допускат, че татко и наследник са споделяли трона за няколко години преди гибелта на бащата на към 50-годишна възраст „ Не получаваме съответни сведения “ в оживелите текстове, споделя Джон Бейнс от Оксфордския университет. „ Много е безразсъдно да мислим, че знаем задоволително, с цел да сме сигурни. “
И въпреки всичко в изкореняването на името и облиците на Амон от Ахнатон в Египет „ има всички признаци на същински екстремизъм “, споделя Брайън. Във всеки случай визията му не остава след гибелта му – масоните още веднъж влизат в смъртния храм на Аменхотеп III. Те написват още веднъж името на Амун и до момента в който са вътре, изтриват всички споменавания на Ехнатон.
