Трябва да овладеем майсторлъка да вълнуваме сърцата на хората ~ Никола ВАПЦАРОВ
„ Не бива да плачеш, скъпа майко кралице, ти си родила герой, а краят на бореца е или независимост, или гибел. Житното зърно, до момента в който не се зарие в земята, не дава плод. Ти сама ще видиш по какъв начин от моята гибел ще се родят хиляди борци за независимост... ”
За творчеството на най-младите
Правилното отношение към действителността, към силите, които движат нашето време, несъмнено би трябвало да лежи в основата на днешното изкуство. Това е аксиомата. Същата аксиома важи и за творчеството на най-младите. Дори най-вече за тях важи. Онези, които имат към този момент изминат път зад тила си – за тях е мъчно. Трудно е да се върнат обратно. Не единствено поради авторитет, въпреки че и за това. Времето, през което те оформяваха своите креативен физиономии, не носеше белезите на една безусловна яснота. Нахлуха извън непознати ветрове с школите, с екстравагантността и с мирогледите, които в множеството случаи нямаха нищо общо с нашия обичай. И в този момент е мъчно за тях да смъкнат товара си. Не е елементарно изведнъж да смениш целия боеприпас от изразни средства, от форми и похвати и да организираш нов метод на произвеждане, с нови средства, с нова същина. За това е необходим освен дълъг, непосилен път, само че и духовен кураж.
За младите работата стои по-иначе. Те не носят този товар сраснал като гърбица на плещите си. У тях всичко това в множеството случаи е механичен прикрепено. Те не са имали време да се вживеят буйно, надълбоко, да почувствуват като витална нужда този прирастък. Те не могат да се оплачат и от липса на мостри. А това е най-същественото във всяка човешка предприемчивост - да използуваш опита на тези, които са минали преди тебе.
Често пъти младите вземат една театрална поза на отричане по отношение на този опит. Те пренебрежително махат ръка, сякаш всичко обратно е някакъв куп от дрипа. „ Ние ще сътворяваме ново изкуство! ” – казват те. Но дано погледнем по-човешки на това ново изкуство. В множеството случаи ние караме елементарния селяндур да приказва по този начин, както ние приказваме, на инат на бита му, на инат на неговата среда. В множеството случаи нашите герои по еднакъв метод проумяват човешки истини, по еднакъв метод избират своя път. В множеството случаи нашите герои са или напълно бели, или напълно черни. Мургавите герои у нас напълно рядко се срещат. В стиховете сме сухи и декларативни. В стиховете сме небрежни към римата, ритъма, съзвучията, облиците и изобщо към всичко, което изисква повече труд и умеене. И хората малко ни имат вяра. Малко, тъй като ние забравяме, че в своята същина изкуството е надълбоко прочувствено. Произведенията ни може да гъмжат от прелестни хрумвания, от трогателна човещина, само че те ще бъдат единствено потребна журналистика, в случай че не овладеем майсторлъка да вълнуваме сърцата на хората.
Разбира се, и противоположното е в действие: можеш да владееш до виртуозност занаята в изкуството, само че празно ли е то, тъпо за похабения материал.
* Статия, оповестена в редактирания от Вапцаров вестник " Литературен критик "
