Има места в България, за които страховитите легендите се предават

Има места в България, за които страховитите легендите се предават от потомство на потомство. Тези места се славят като най-призрачните и прокълнати в страната ни. Неведнъж са били обект на проучвания, а жителите им и до през днешния ден са преследвани от публицисти и авантюристи, с цел да опишат за страшните си прекарвания. Ето петте най-интересни от тях: Дяволът се оглежда в Арда Една оптична заблуда кара всеки да замръзне от смут, заставайки пред Дяволския мост над река Арда. Вгледайте се в централния свод на моста - камъкът под него и отражението му във водата. Завъртете въображаемо картината отвесно и ще видите облика на Дявола в основата моста. Как той е бил издигнат по този начин, че да се вижда тъкмо това изображение, остава мистерия. Единственото й пояснение са легендите. Според една от тях дълго време никой не можел да построи мост над буйната река Арда на мястото, където се намира Дяволският мост през днешния ден. Амбициозен млад занаятчия обаче се нагърбил със задачата. Тайната по какъв начин да построи брод над реката му разкрил самият Дявол, само че му сложил изискване. За да бъде мостът здрав и безконечен, младият занаятчия трябвало да изобрази лика на Сатаната тъй че той да остане по едно и също време забележим и незабележим. Майсторът извършил задачата - обликът на дявола при оптическата заблуда се вижда единствено през несъмнено време от деня, когато слънцето е високо в небето. Друга алегория споделя, че турци гонели българска госпожица, само че когато тя предходна по моста, на тях им се сторило, че виждат Дявола под него, по тази причина се отказали да я гонят и тя се избавила. Трето поверие гласи, че в един от камъните проличава отпечатък от стъпката на Дявола, останал там след една от неговите разходки по моста. Ако се има вяра на този мит, Дяволският мост и мястото към него носи злощастие и гибел на всеки, дръзнал да се приближи. Гробницата на богинята Бастет в Странджа Една от най-мистериозните истории, свързани със Странджа планина, е тази за египетската богиня Бастет, която съгласно последната си воля е заровена в подножието на най-високия връх на планината. Това е станало преди повече от 2000 години по време, когато Странджа е била свещена планина на траките. Според преданията Бастет е била божествена принцеса с човешко тяло и глава на котка. Иманяр твърдял, че има карта с мястото на гробницата на Бастет в Странджа и дори показал точната канара в местността Седлото - сред върховете Голямо и Малко Градище, покрай границата с Турция. Местните хора описват, че галактически светлини и холограмни облици се явяват на скалата в нощта против Гергьовден. Най-голямата загадка на Странджа е обвързвана със секретното изследване, проведено от Людмила Живкова при започване на май 1981 година Информацията за него и до през днешния ден е нищожна и звучи като поредна серия на историите с Индиана Джоунс. Още повече, че подбраният от Людмила " проучвателен екип ", дошъл в Малко Търново под прикритието, че снима филм за границата. Събрал очите на локалните хора като слязъл тържествено от " Алфа ромео " с австрийски номер. Екипът включвал племенницата на Ванга Красимира Стоянова, зам.-директора на " Културно завещание " Кръстю Мутафчиев, доближен до Людмила и трима правилни комунисти от Малко Търново - партийния началник Илия Петков, зам.-председателя на Граничния отряд на заставата, разузнавача Стоян Балкански и механика на мина Странджа, геодезиста Георги Пантов. И тримата от дълго време са покойници. Балкански обаче разказвал приживе, че откривателите носели чертежи на небесни тела и няколко дни чакали пълнолуние на несъмнено място в землището на Градището, с цел да следят мистериозно събитие. Самият той видял зарево, наподобяващо на човек с брада и дълга коса. С неочакваната гибел на Людмила Живкова обаче експедицията била прекъсната. А резултатите й оповестени за държавна загадка. Първото създание спи в дупката до Царичина Рано сутринта на 6 декември 1990 година в центъра на село Царичина, което се намира на 30 километра северозападно от София, стопират военни коли и екскаватор. За няколко часа на мястото е изкопана дупка с дължина 15 метра и дълбочина 2 метра и половина. Селяните даже не подозират, че по заповед на Генералния щаб на Българската войска военните търсят в Царичина гробницата на първото творение на земята. И... извънземен разсъдък. Според друга версия - съкровището на цар Самуил. Разкопките са предизвикани от екстрасенса Елисавета Логинова. Тя получила странни сигнали от извънземна цивилизация, че точно в село Царичина е закопано първото човешко създание, живяло в миналото на земята. Дупката в Царичина става конфиденциален боен обект, на който работят единствено екстрасенси и висши офицери. Те виждат странни летящи обекти, загадъчни светлини и поддържат контакт с извънземните. Не след дълго обаче разкопките са прекъснати, а дупката - зарината и капсулована. Какво са разкрили военните там и до през днешния ден остава тайнственост. 30 години по-късно едни имат вяра, че военните са намерили чуждоземния разсъдък, други са безапелационни: Царичина е най-голямата машинация в новата ни история. Призраци на сватбари дебнат в Шишенци Село Шишенци се намира във Видинско и наброява 120 поданици. Но кой знае за какво 80% от тях са със сини очи. Това село е може би най-страховитото в цяла България. Никой не смее да излезе след 21 ч. вечерта. Всички се заключват и не подават носа си на открито до зазоряване. Твърди се, че повода за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват крясъци от гласовете на мъже, дами и деца и пердашене на тъпани. Скептици споделят, че това са чакали, само че жителите в селото настояват, че в никакъв случай не са виждали животните. И споделят легенда, съгласно която в миналото сватбари от прилежащото село тръгнали към Шишенци. По пътя ги нападнали татари и избили всички. Останали единствено гласовете им, които бродят и до през днешния ден. Духове бродят в село без черква Село Цонево се намира на към 40 км от град Варна. Историята споделя, че при основаването му жителите по този начин и не успявали да построят черква върху парцела, който им дали. През 1967 година този парцел е преотстъпен на младо семейство. Една заран на прелеза при село Султанци фамилията било премазано от преминаващ трен. Следващото семейство, което станало притежател на парцела, също умряло по тайнствен метод. Докато жънели, се извила лятна стихия, след която никой не ги видял живи. Третият притежател на парцела бил преподавател, който считал, че може да победи черната поличба, тегнеща над парцела. Той заклал черна кокошка и с кръвта й поръсил цялата земя. Няколко години по-късно обаче умрял. Местните имат вяра, че духовете на умрелите към момента бродят из селото. И с цел да ги успокоят, най-сетне построили храм - на цар Борис Михаил Покръстител. Източник: " Стандарт "