Названието на тази книга не е моя находка. То е

„ Названието на тази книга не е моя находка. То е заето от един капитален труд, оповестен преди 100 години, за който по-натам ще стане дума. Не са мои открития и главните положения, изложени в книгата. Накъсо казано, не изисквам за авторство. Нещо повече - пазил съм се от изкушението да демонстрирам нюанси на авторство в излагането на правила, оповестени от същества, които извънредно ме превъзхождат. Единствената ми цел е била да изложа допустимо най-точно, най-ясно и най-кратко тези правила, съдържащи се в голям брой томове на една прекомерно специфична литература, налична единствено за малко на брой.
И в случай че въпреки всичко си разрешавам да слага своето име върху корицата, то е заради едно напълно прозаично основание. В наши дни, когато книгите най-често се издават, с цел да популяризират създателя си, анонимното произведение постоянно провокира съмнение. Щом избягваш да го подпишеш, значи избягваш да поемеш отговорност за него. А знае се, че отговорността се заобикаля най-много когато творбата е неприятно.
Прочее поемам отговорността с ясното схващане, че в случай че съм вложил в книгата и нещо свое, най-вероятно е това да бъдат обособени грешки или непълноти при излагане на едно обучение, което бих могъл да нарека „ мое “, единствено в смисъл че съм го възприел надълбоко в съзнанието си. И не от през вчерашния ден. ”.

~ Богомил Райнов

„ Щастието в света е изгубено, тъй като щастието е в духа. Отвърналите се от духа би трябвало да изпитат злощастие, тъй като другояче по какъв начин ще се върнат. “

Ако се постараем да разберем простата истина, че при действителните условия, основани от човечеството, страданията и сложните тествания са неотменими, евентуално и с по-голямо хладнокръвие ще погледнем на тях. Някои вождове в древността са изгаряли всички мостове зад войската си, та да бъде ясно, че има единствено един единствен път - пътят напред. Когато съзнаем, че има единствено веднъж и че всички отклонения водят до надалеч по-големи страдания или до самоизтребление, тогава вероятно по-мъжествено ще приемем неизбежното. Не е изключено да разберем, че то е колкото неизбежно, толкоз и належащо за нас, както са ни нужни стръмните стъпала, щом един път сме решили да се движим нагоре.

Всички условия са положителни, в случай че действието на периода е неизбежно. Пожарът осветява пътя. Гърмът буди в часа за бдение. Пороят измива калта от пътя. Няма насрещни феномени. Нашите лъчи покриват с купол на безопасност… Само когато смяната на пътя е потребна, изпращаме забраняване и ново разпореждане. Понякога е по-полезно да се заобиколи планината, в сравнение с да се изтощаваш, преодолявайки отвесни стръмнини.

Най-добрите съединения със светлината се получават утрин, по тази причина не засенчвайте утринната светлина. Работете на ярко, решавайте на ярко, съдете на ярко, тъгувайте на ярко, радвайте се на светло… Лъчите на слънцето би трябвало да бъдат оценени като международно богатство.

Едно качество, прекомерно належащо при всяка продължителна работа, е търпението. Обикновено ние считаме, че търпението е въпрос на нерви, само че то в действителност е въпрос на познание. Който знае по какъв начин и по кое време пораства цветето, той няма да го дърпа нагоре, с цел да форсира растежа му, нито ще се пробва да разтваря с груба ръка цветовете му. Всяко нещо е резултат на избрани процеси с избрани качества и дълготрайност или, както се споделя, всяко нещо - с времето си. Лекият възторг може да има някакъв резултат при еднократно деяние, но е ненужен в дълготрайната работа, тъй като както бързо е горящ, така бързо и угасва.

Пътят на самоусъвършенстване е несъмнено комплициран, сложен, съпроводен с голям брой тествания. Тръгналият по този път скоро даже изпитва чувството, че тестванията, вместо да понижават, от ден на ден се умножават. Малодушният стартира дори да мисли, че вместо да бъде награден, бива наказван за старанието си, и сходна мисъл нерядко го отхвърля задълго или вечно настрана от пътя.

Каза се, че съществуват злотворни сили, противопоставящи се на всяко положително начинание. Но с тях или без тях, на всеки от нас общо взето са орисани от Кармата избран дял тествания, през които, желаеме или не желаеме, ще би трябвало да минем. И изборът на верния път никога не умножава броя на тестванията, а единствено редуцира времето на тяхното преживяване. Оттук и нашето усещане, че трудностите се умножават.

Човек моли за амнистия и не променя метода си на живот. Човек скърби за нещастията си, само че не изоставя ни една от привичките, довели го до положението на тъга. Ала единствено молитвата за амнистия няма смисъл, в случай че не се съпровожда с коригиране на живота.

Молитвата е въодушевление и удивление. Молитвата, с която измолваш нещо за себе си, е по-късно събитие. Как може човек да се моли за себе си? Сякаш Висшата Мъдрост не знае какво е нужно на индивида!

„ Ще запитат - по какъв начин да се премине животът?
Отговаряйте - като по струна над бездната -
Красиво, деликатно и стремглаво. “

Избрано от „ Тайното обучение ”, Богомил Райнов, изд. Петекс, 1991
Снимки: bogomilraynov.penko.ru