Мирният живот в средновековна Скандинавия
Названието на скандинавските морски разбойници – викингите, през днешния ден е известно на целия свят. Но някак се не помни, че на бойни хищнически походи тръгвала относително дребна част от тогавашното скандинавско общество. А на брега оставали мирни хора, които водели спокоен живот.
За културния и социален живот на скандинавците през IX-XI век съдим най-много по исландските саги – литературни творби с размер на повести или новели и генезис от Исландия. Исландците не само запазили езика, традициите и обичаите на антична Скандинавия, но и доста обогатили културата на северните страни.
Около 870 година жителите на Норвегия стартират да се реалокират в „ Ледената земя “. Името, обещано от колонистите на острова, се оправдавало от локалния пейзаж: лед, гейзери, вулкани, черен пясък, липса на дървесина, скалиста почва.
По крайбрежието обаче имало просторни пасища, където можело да се отглежда добитък. Това събитие било повода скандинавските фермери да се заселват на острова. Значителна роля в преселването изиграла също нападателната и сурова политика на Харалд Прекраснокосия, който брутално обединявал Норвегия – това му било сложено като изискване от хубавицата Гида, с цел да се омъжи за него, защото не желала за брачен партньор презрян държател с малко земя. Той се заклел да не се подстригва, до момента в който не я направи своя жена. В резултат Харалд трансформирал прякора си от „ Косматия “ на „ Прекраснокосия “, след многочислени борби Норвегия била обединена, а Гида станала нейна първа кралица.
Заселването на Исландия навлязло в последния си стадий към 930 година: чифлици на аграрни стопани и животновъди запълнили крайбрежните региони и скоро цялата „ Ледена земя “ била разграничена на четири административни единици. Във всяка имало правосъден орган – тинг, който се подчинявал на общото събрание – алтинг. Днес исландците се гордеят, че те са основали най-стария „ парламент “ в Европа. (Може би въпреки всичко не помнят за агората в Древна Гърция). В действителност това било огромно събиране на свободни притежатели, на което се решавали всички неотложни въпроси и спорове.
Но алтингите били не само място за законотворчество и решаване на общи исландски проблеми: хора от цялата страна идвали да се срещнат със своите земляци, да послушат нови саги и да научат последните вести.
Процедурата за осъществяване на годишния алтинг била почти следната. Един старейшина – „ законоговорител “, се изкачвал на „ Скалата на закона “ и говорел на всички събрани. Всъщност, други управляващи в Исландия не съществували. Както и въоръжени сили: заобиколен от морета и океан, островът бил добре предпазен от самата природа. И до XIII век нищо не се променило: всички въпроси се решавали с помощта на „ народовластие “.
В някои региони на Исландия набирали мощ селски водачи, които също поемали и жречески функционалности. В началото на второто хилядолетие жителите на острова, събрани на алтинг, решили да одобряват християнството.
Тингвелир – мястото, където заседава Алтингът. Уикипедия
Жителите на „ Земята на ледовете “ оказали голямо въздействие върху културното развиване на Северна Европа. Именно те съумели да запазят античните немски митове и предания. Исландските поети-скалдове били високо ценени в дворовете на младите кралства на Норвегия, Швеция и Дания. Като прославяли подвизите на монарсите и повдигайки бойния дух на техните дружинници, те придобивали популярност и за себе си. Исландците запазили паметта за своите предшественици точно в сагите. Особено известни били песните за герои и богове, които минали от устна към писмена традиция едва през ХІІІ век.
Изкуството да се пишат стихове се ценяло не по-малко от владеенето на меч и язденето на кон. Скалдическата лирика се трансформирала в необикновен род, в който не всеки можел да пише. Талантът на подобен стихотворец бил именуван „ брагата на Один “, „ дивен подарък “ и „ медът на поезията “.
Известният историописец от ХІІІ век Снори Стурлусон, с помощта на който познаваме „ Младата Еда “, „ Земният кръг “ и „ Сага за Егил “, твърди, че скалдите не приписвали на героите в своите саги каузи, които не са извършили, тъй като „ това би било насмешка, а не хвалба “. Традициите на устното творчество като цяло били непоклатими. За страдание, някои от творбите, записани върху пергамент, изгорели при пожар в Копенхаген през XVIII век.
Картината на света, според жителите на Исландия, не се различавала от тази на техните континентални събратя. Собствено имение, оградено с палисада от колове, е натурален първообраз на Мидгард – Средната земя в митологията, обитаема с хора. (Именно от тук Дж. Р. Р. Толкин заема облика на „ Средната земя “ във „ Властелинът на пръстените “). Наоколо се простира враждебният свят – Утгард, където живеят всевъзможни зли духове. Човешкото въображение рисува и мястото, където се намира висшата мощ, боговете – Асгард (Валхала).
Във Валхала на трапезата сядат починалите воини и пируват дружно с върховния господ Один. Неговият наследник Тор непрекъснато атакува Утгард и громи ледените великани „ йотуни “.
Но в мирно време боговете помагали в стопанството. Тор бил другар на земеделците, Фрейр и Фрейя им помагали за събирането на реколтата, а мъдрият едноок Один, който откраднал „ меда на поезията “ от великаните, го раздавал на скалдите. Хората имали доверие в боговете, само че когато те не им помагали, преставали да им принасят жертви и отказвали дружба с някои от тях.
–
