Парамедици готови да се включат като медицински специалисти в училищата
Назначаване на парамедици в учебните заведения ще помогне за решаването на рецесията с неналичието на медицински сестри, се показва в прессъобщение от Съюза на парамедиците в България.
Техен разбор демонстрира, че в учебните заведения най-честите произшествия са контузии и неотложни положения, предава Българска телеграфна агенция. Парамедиците са квалифицирани точно в оказването на първа помощ. Наредбата за здравните кабинети в учебните заведения обаче лимитира учебните управления да наемат единствено медицински сестри и фелдшери, означават от Съюза на парамедиците.
Според организацията, в България не доближават 30 000 медицински сестри, а специалността „ фелдшер “ към този момент не съществува – сменена е от „ лекарски помощник “. Поради тази причина има и образователни заведения, които не могат да обезпечат нужното „ здравно лице “.
Съюзът на парамедиците в България предлага на Министерството на здравеопазването в тактиката за увеличение броя на сестрите да се обмисли опцията за смяна в Наредбата, с цел да могат и парамедиците да бъдат назначавани в учебните заведения. Така ще се понижи дефицитът на медицински експерти в учебното опазване на здравето, ще се облекчи работата им, ще се даде опция квалификацията на здравната сестра да се употребява там, където е изключително скъпа – в болничната и доболничната помощ.
В едно средностатистическо учебно заведение с 700-1000 възпитаници се записват сред 100 и 300 визити в здравния кабинет годишно. Десет % от случаите са за произшествия, при които се постанова обработка на рани. Още 10% заемат случаите на утежняване на хронично заболяване. В останалите 80% става дума за положения като нараснала температура, болки в корема, главоболие, зъбобол, кървене от носа, захапване от инсекти, обриви, вадене на кърлеж и така нататък Екип на Центъра за незабавна здравна помощ (ЦСМП) се вика в 1% от всички случаи – не повече от три пъти годишно за едно учебно заведение. В София да вземем за пример, при 174 учебни заведения, за една образователна година екипи на ЦСМП са викани в 100 случая, т.е. приблизително два пъти годишно на учебно заведение.
Една квалифицирана сестра е незаменима в болничната помощ. Но в учебно заведение тя един път в седмицата превързва рани, а през останалото време я търсят защо ли не. Тя попълня журнали, написа информации, изготвя проекти за здравна култура и хигиена, взе участие в това число в професионалната ориентировка на учениците. Част от тези задания могат да бъдат поети от парамедик, разяснява юрист Ива Пехливанска, ръководител на Съюза на парамедиците, представена в прессъобщението.
На 17 януари стартира първият курс за парамедици в Добрич. Обучението е проведено от Бургаския университет „ Проф. доктор Асен Златаров “ със съдействието на Община Добрич и Многопрофилната болница за интензивно лекуване (МБАЛ) – Добрич, а в него се включват 33-ма курсисти.
Техен разбор демонстрира, че в учебните заведения най-честите произшествия са контузии и неотложни положения, предава Българска телеграфна агенция. Парамедиците са квалифицирани точно в оказването на първа помощ. Наредбата за здравните кабинети в учебните заведения обаче лимитира учебните управления да наемат единствено медицински сестри и фелдшери, означават от Съюза на парамедиците.
Според организацията, в България не доближават 30 000 медицински сестри, а специалността „ фелдшер “ към този момент не съществува – сменена е от „ лекарски помощник “. Поради тази причина има и образователни заведения, които не могат да обезпечат нужното „ здравно лице “.
Съюзът на парамедиците в България предлага на Министерството на здравеопазването в тактиката за увеличение броя на сестрите да се обмисли опцията за смяна в Наредбата, с цел да могат и парамедиците да бъдат назначавани в учебните заведения. Така ще се понижи дефицитът на медицински експерти в учебното опазване на здравето, ще се облекчи работата им, ще се даде опция квалификацията на здравната сестра да се употребява там, където е изключително скъпа – в болничната и доболничната помощ.
В едно средностатистическо учебно заведение с 700-1000 възпитаници се записват сред 100 и 300 визити в здравния кабинет годишно. Десет % от случаите са за произшествия, при които се постанова обработка на рани. Още 10% заемат случаите на утежняване на хронично заболяване. В останалите 80% става дума за положения като нараснала температура, болки в корема, главоболие, зъбобол, кървене от носа, захапване от инсекти, обриви, вадене на кърлеж и така нататък Екип на Центъра за незабавна здравна помощ (ЦСМП) се вика в 1% от всички случаи – не повече от три пъти годишно за едно учебно заведение. В София да вземем за пример, при 174 учебни заведения, за една образователна година екипи на ЦСМП са викани в 100 случая, т.е. приблизително два пъти годишно на учебно заведение.
Една квалифицирана сестра е незаменима в болничната помощ. Но в учебно заведение тя един път в седмицата превързва рани, а през останалото време я търсят защо ли не. Тя попълня журнали, написа информации, изготвя проекти за здравна култура и хигиена, взе участие в това число в професионалната ориентировка на учениците. Част от тези задания могат да бъдат поети от парамедик, разяснява юрист Ива Пехливанска, ръководител на Съюза на парамедиците, представена в прессъобщението.
На 17 януари стартира първият курс за парамедици в Добрич. Обучението е проведено от Бургаския университет „ Проф. доктор Асен Златаров “ със съдействието на Община Добрич и Многопрофилната болница за интензивно лекуване (МБАЛ) – Добрич, а в него се включват 33-ма курсисти.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ