Животът е постоянно противостоене на нещастието ♥ Алфонсо АГИЛО
Назаем от превъзходната книга на испанския създател „ Възпитание на характера ” (изд. Колибри)
Хората не се раждаме щастливи или нещастни, а се научаваме да бъдем щастливи или нещастни. Никой не намира щастието инцидентно зад някой ъгъл. Това не е лотария – един ден внезапно да се падне облага. Цената на щастието постоянно е висока. Няма на ниска цена благополучие. Всеки би трябвало да си го създаде, като се научи да бъде благополучен.
– Много хора мислят, че обществото те прави благополучен или трагичен.
Нашето обграждане без подозрение въздейства на нашето благополучие, само че щастието не може да се счита за нещо отвън индивида, нещо, което човек получава или не получава в лотарията на живота. Да го преглеждаме по този начин, значи да влезем в ролята на жертва и да се примирим с нея или да изпаднем в безконтролен предразсъдък. Тези затворени разсъждения, като се изключи че са антропологична неточност, са и най-хубавият метод да се загуби вяра в ежедневната битка да усъвършенстваме себе си и околния свят. Можем да реализираме доста, в случай че хванем юздите на живота си и бъдем щастливи.
– Но може ли човек да бъде изцяло благополучен?
Напълно, безусловно благополучен – не. Винаги има неща, които ни карат да се усещаме нещастни, въпреки от време на време да е мъчно да ги разбираем. През целия човешки живот има мигове на болежка. Те нормално се случват постоянно и оставят у индивида белези, които го изгарят, само че и го закаляват. „ Всяка биография – отбелязва Енрике Рохас – е набраздена от поредици изпъкнали трудности и несполуки. “ Да надникнеш в непознатия живот, значи да откриеш скъсаното в него, признаците на битката със себе си и с околния свят, само че също и какъв брой огромно е било усилието да продължи напред – поради това, което се назовава „ да живееш “. Животът е непрекъснато противостоене на нещастието.
– Но щом животът е толкоз мъчителен и сложен, по какъв начин може човек да бъде благополучен?
Щастието не би трябвало да се бърка с утопичното предпочитание да прекараш целия си живот в положение на непрекъсната еуфория или в непрекъснати приятни чувства. Наивно е. Който си мисли по този начин, постоянно ще е печален, ще се усеща трагичен, а и фамилията му несъмнено – също. Казвам, и фамилията му – също, тъй като близките безпогрешно виждат всичко това. Много родители да вземем за пример живеят с сантименталната мисъл, че децата не схващат какво става в дома, че са щастливи и прекарват дните си в смях и игри, в занимания със своите неща, непознати на неприятностите или насладата на фамилията.
Избрано от: „ Възпитание на характера ”, Алфонсо Агило, изд. Колибри
Снимка: Twetter / Alfonso Aguilo
