Изчезващият протестариат ляга и става с хули за Пеевски
Наясно ли сте с висшите формирания на „ медиината нищета”? Изглежда ви, като че ли някой неграмотник се упражнява да написа? Дръжте се с малко повече почитание. Авторът на това „ медиино” просветление е ТВ и радио публицист, държавник, публицист и татко. Да не забравяме, и протестър, отбелязва "Монитор " в настоящ коментар.
След още някое време никой няма да си спомня за това необичайно събитие – протестариата, заченато по умно-красив метод от едни хора, дето имат проблеми с доказването на първия си милион, мъчи ги гузна съвест и до момента в който естествените хора спят, те умуват кого да нарочат за публичен зложелател №1, та да разсеят вниманието от себе си.
В едни такива дълги безсънни нощи ги осени прозрението, че има един човек – Делян Пеевски, на който могат да пришият всичко, за което се сетят. След което събраха дребните си франкенщайнчета и ги нахъсаха: „ Дръж!”.
После беше елементарно. Лицата на умните и красивите отрочета на задкулисието, разкривени от завист, ненавист и ненавист, плъзнаха в обществените мрежи. Някои стигнаха и до тв екрана. Станаха известни. А когато стана ясно, че в по-голямата си част лицата на „ Мрежата” са дребни и жалки кариеристи, ползващи краткотрайната си известност в своя сгода, от тавата с врящия мармалад остана утайката.
Мръсната пяна, която по принцип се отделя и изхвърля. Вместо това утайката продължи да се пени, въобразявайки си, че е нещо доста особено и изключително автентично.
Все си мислехме, че дневниците са нещо, с което се занимават грубовати мъжки девойки, които не обичат да поддържат връзка със себеподобните и си нямат близки и другари, с изключение на тези, които споделят любовта им към помиярите, не харесват никого и тях никой не ги харесва.
Оказа се, че и други типажи си запълват свободното време с писане на дневничета, гневничета и други простотии от този жанр. Също като днешния воин, който размишлява върху „ медиината нищета”, фрагментите, кедрите и други такива. Драго някой си (анонимен за тези, които не слушат радио и тежко неразбирателство за тези, които са се пробвали да го четат).
Трудноразбираем, трудномислещ, труднопишещ, дебелашки безцеремонен с Гришо, Кришо, Влади (Горанов), Бойко (Борисов). Но пък със самочувствие. Вижте един абзац, който споделя доста. Казва всичко, в действителност. За равнището на непросветеност, за самочувствието без покритие и за кривуличещата мисъл на някой, който маниерно и претенциозно желае да се показа за нещо, което не е:
„ Висшите формирания на медиината мизерия. Уникални до самия борд на кашпата с уникалност. Подпрени с блокчета итонг под формата на водещи. Пикантериите, свадите и низостиге тук се назовават рейтинг”. „ Медиинната”, „ низостиге”… да продължаваме ли? Или да оставим драгия Драго (Симеонов) да продължи да се излага?
Любопитно е по какъв начин най-големите моралисти в обществото показват неналичието си на морал. За фрагментите не знаем – калинки в страната бол. Но Кедъра, за който Драги ни Драго, се пениш като наслойка на врящ мармалад, е с нрав на протестър.
И евентуално по тази причина ти и останалите по този начин го поддържате, вместо да се замислите по какъв начин наподобяват шуробаджанашките назначения в очите на естествените хора.
Една рецензия, в случай че ни позволиш. Само два пъти в своето гневниче си загатнал името на „ публичен зложелател №1” – Делян Пеевски. Не е задоволително, драги. Хубаво го предлагаш него за омбудсман, само че не му бери грижа. Той е определен от хората и работи за хората.
Виж ти, не забравяй за Кедъра (Камен Алипиев). При него е по-сложно. Може пък някое конкурсче по-така за наши хора да се появи. Един Кедър ви е останал, дръжте за него. Образователен ценз на него, както добре знаем, не му би трябвало. Така е с новия морал на старите протестъри.
След още някое време никой няма да си спомня за това необичайно събитие – протестариата, заченато по умно-красив метод от едни хора, дето имат проблеми с доказването на първия си милион, мъчи ги гузна съвест и до момента в който естествените хора спят, те умуват кого да нарочат за публичен зложелател №1, та да разсеят вниманието от себе си.
В едни такива дълги безсънни нощи ги осени прозрението, че има един човек – Делян Пеевски, на който могат да пришият всичко, за което се сетят. След което събраха дребните си франкенщайнчета и ги нахъсаха: „ Дръж!”.
После беше елементарно. Лицата на умните и красивите отрочета на задкулисието, разкривени от завист, ненавист и ненавист, плъзнаха в обществените мрежи. Някои стигнаха и до тв екрана. Станаха известни. А когато стана ясно, че в по-голямата си част лицата на „ Мрежата” са дребни и жалки кариеристи, ползващи краткотрайната си известност в своя сгода, от тавата с врящия мармалад остана утайката.
Мръсната пяна, която по принцип се отделя и изхвърля. Вместо това утайката продължи да се пени, въобразявайки си, че е нещо доста особено и изключително автентично.
Все си мислехме, че дневниците са нещо, с което се занимават грубовати мъжки девойки, които не обичат да поддържат връзка със себеподобните и си нямат близки и другари, с изключение на тези, които споделят любовта им към помиярите, не харесват никого и тях никой не ги харесва.
Оказа се, че и други типажи си запълват свободното време с писане на дневничета, гневничета и други простотии от този жанр. Също като днешния воин, който размишлява върху „ медиината нищета”, фрагментите, кедрите и други такива. Драго някой си (анонимен за тези, които не слушат радио и тежко неразбирателство за тези, които са се пробвали да го четат).
Трудноразбираем, трудномислещ, труднопишещ, дебелашки безцеремонен с Гришо, Кришо, Влади (Горанов), Бойко (Борисов). Но пък със самочувствие. Вижте един абзац, който споделя доста. Казва всичко, в действителност. За равнището на непросветеност, за самочувствието без покритие и за кривуличещата мисъл на някой, който маниерно и претенциозно желае да се показа за нещо, което не е:
„ Висшите формирания на медиината мизерия. Уникални до самия борд на кашпата с уникалност. Подпрени с блокчета итонг под формата на водещи. Пикантериите, свадите и низостиге тук се назовават рейтинг”. „ Медиинната”, „ низостиге”… да продължаваме ли? Или да оставим драгия Драго (Симеонов) да продължи да се излага?
Любопитно е по какъв начин най-големите моралисти в обществото показват неналичието си на морал. За фрагментите не знаем – калинки в страната бол. Но Кедъра, за който Драги ни Драго, се пениш като наслойка на врящ мармалад, е с нрав на протестър.
И евентуално по тази причина ти и останалите по този начин го поддържате, вместо да се замислите по какъв начин наподобяват шуробаджанашките назначения в очите на естествените хора.
Една рецензия, в случай че ни позволиш. Само два пъти в своето гневниче си загатнал името на „ публичен зложелател №1” – Делян Пеевски. Не е задоволително, драги. Хубаво го предлагаш него за омбудсман, само че не му бери грижа. Той е определен от хората и работи за хората.
Виж ти, не забравяй за Кедъра (Камен Алипиев). При него е по-сложно. Може пък някое конкурсче по-така за наши хора да се появи. Един Кедър ви е останал, дръжте за него. Образователен ценз на него, както добре знаем, не му би трябвало. Така е с новия морал на старите протестъри.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ