Най-вероятно знаете, че престъпността в Япония на този етап е

Най-вероятно знаете, че престъпността в Япония на този стадий е сведена до безспорната нула. Не споделяме, че я няма, само че подземният свят постоянно работи по една доста друга и качествена нравственос, в която животът на елементарния човек не се визира или най-малко до степен, в която да не е осезаема. Етиката на тази страна може да изненада и най-големите критици, само че не би трябвало да забравяме, че цивилизацията постоянно се е движела от изток на запад и затова откриваме един доста друг хабитат.

Това не значи, че страната на изгряващото слънце няма проблеми, в противен случай – историята може да ни запознае с някои от най-големите терористи, чиято диря остава точно в Япония. Инцидентът с Глико Моринага ще остане в архивите като един от най-скандалните по отношение на изнудванията и един от най-жестоките в японската история. Всичко това се случва благодарение на човек, който носи прякора „ Чудовището с 21 лица “. Същият добива известност, когато насочва публична опасност, че ще токсини всички японски бонбони. Думите са мощни и притеснителни, до момента в който не се трансформират в дейности и незнайният мъж най-сетне съумява да го реализира.

Близо година и половина, някъде в средата на 80-те от предишния век, незнайният съумява да приключи своята закана и да тероризира двете компании на острова за захарни произведения. Неговите претенции са откупи за отвлечени специалисти, както и за преустановяването на главната процедура – изпращането на бонбони с цианид в магазините. За същият интервал, преди да бъде открит, причинителят съумява да обезврежда промишлеността, да замрази всички доходи на страната и също по този начин да накара японската полиция да гледа съмнително всяко едно дете с десерт в ръката. И тук идва една доста притеснителна детайлност – причинителят в никакъв случай не е открит и до този ден. Няма по какъв начин да приказваме за претекстове и стремежи на причинителя, с изключение на финансовите. Трябва да признаем, че един човек се трансформира в легенда, когато мистерията освен не се разгадае, само че и остава да дебне в тъмните ъгли на инспекторите. Какво знаем за този случай и какво тъкмо споделят управляващите?

Компанията Езаки Глико е една от най-обичаните за захарни произведения и една от най-популярните. На 18 март 1984 година ще бъде сложена в светлината на прожекторите по една напълно друга причина. Според записите на фабриката, двама маскирани мъже съумяват да влязат в дома на президента Катсухиса Езаки. Успяват да го обезвреждат, дружно със брачната половинка и щерка му, завързвайки ги голи във ваната. Катсухиса е претрупан в автомобил и откаран в незнайна посока. Историята шокира Япония, а малко по-късно идва и настояването – един милиард японски йени или към 9 милиона $ през днешния ден, както и към 150 кг златен булюн.

Преговорите вървят с особена скорост и е явно, че фамилията е готово да заплати, само че досега, в който Езаки не съумява да избяга и да спре заплащането за личния си живот. В момента на бягството е безапелационен, че най-вероятно е съумял да избяга и да се избави вечно от тази неволя, но даже не подозира, че дългото вървене по тъгите занапред следва. Малко след неговото бягство към 6 товарни автомобила на компанията са запалени тъкмо пред фабриката. Някой съумява да изпрати един резервоар с хидрохлорична киселина, а при положение, че беглецът не е схванал известието, незнайните причинители не престават да изпращат заплашителни писма до всички вестници, където се разгласяват. Самите похитители са толкоз смели, че в писмата оповестяват какъв тъкмо е цвета на колата, с която са извозили шефа на компанията, споделят и от кое място са купували храната за своята жертва.

С това се надяват, че ще бъдат хванати. Освен това питат в същото писмо дали не е редно да отвлекат служител на реда, с който да създадат същото. Писмото е подписано под името „ Чудовището с 21 лица “. По-любопитните най-вероятно се досещат, че става въпрос за крадеца, който трансформира своето изражение в романа на Едогава Рампо – Гадината с 20 лица. Нито една от оставените следи не може да помогне на полицията. В средата на май ще последва нов удар и в някои от огромните магазини ще дойдат захарни произведения, потопени в цианид. Следва и писмо, което основава всеобща суматоха в града. Извършителите споделят какво са създали, само че не споделят кои тъкмо са отровните бонбони. Компанията е принудена да изтегли цялата си продукция от магазините, преди да се стигне до смъртни случаи. По това време и никой не желае да ги употребява, което е повече от разбираемо.

Липсата на доходи ще докара и до съкращения – повече от 1000 индивида са освободени. Въпросният гамбит коства загуби от близо 130 милиона $ в продажби. Липсват и доказателства, че някои от бонбоните са били инфектирани, само че суматохата е задоволително огромна, с цел да може да накара елементарния консуматор да се отдалечи доста от това наслаждение. През юни наподобява, че ще има и малко независимост. Причината е, че в групата на причинителите имало 4-годишно дете, което обичало сладко и в този момент, откакто и то страда, господата имали желанието да спрат със своята порочна процедура. За мнозина това наподобява, че ще е краят на сагата, само че организацията има други проекти и различен сладкарски завод в полезрението си.

През септември 1984 година излиза наяве, че „ Моринага “ – част от Глико – може да бъде ударена грубо. Практиката се повтаря и настояването за откуп към този момент е оповестено във вестниците. Директорът на това поделение отхвърля да заплати и стотинка и през октомври идва ново писмо, което гласи, че е прибавен нов специфичен усет в някои от продуктите – оловен цианид. Той щял да вгорчи усета, само че това е цената за отхвърли. За да бъде още по-интересна играта, нарушителите декларират, че има 20 кутии с избран десерт, които се намират в Токио и могат да бъдат закупени свободно в хранителната мрежа. Полицията незабавно затваря всички магазини и стартира да прави инспекция на продуктите. Този път откриват отровата и осъзнават, че играта не е просто закани и блъфиране, а истина. Консумацията на този химикал може да бъде съдбовна за потребителя. С месеци полицията ще се пробва да открие причинителите. Заплахите към фирмите не престават да се носят една след друга.

Наети са специфични чиновници, които да изследват видео записите в магазините, фабриките и даже транспортните компании, които товарят продуктите за произвеждане. Пускат и аудио запис на жена и малко момче, които вършат искане за откуп. Надеждата е, че някой ще успее да познае гласа, само че и това не се случва – никой не дава информация на полицията. На фона на цялото следствие има единствено няколко следи. Една охранителна камера съумява да снима човек, който слага отровни бонбони в един от магазините. Причината да го разпознават е, че за разлика от другите клиенти, той е надалеч по-подозрителен и раздразнителен. Извикани са експерти, които да създадат фоторобот и да се опитат да го открият по този метод – още веднъж удрят на камък и стигат до заключението, че като че ли подобен човек не съществува или в никакъв случай не е съществувал.

Напрежението за властта се усилва в геометрична градация и през август 1985 година полицията ще даде своята първа жертва. Детектив Шоджи Ямамото ще се самоубие от позор, тъй като не може да помогне на своите съграждани. Същият закупува една туба с керосин, полива се и се възпламенява. В записка е написано, че откровено съжалява за суматохата в родния си град и не може да одобри, че е постоянно една крачка зад причинителите. Странно е, че сходни маневри в никакъв случай не се случват някъде другаде. Писмото, което е още веднъж оповестено, демонстрира удоволствието на терористичната група, която го назовава простак и от самото начало се забавлява с всички изцепки.

В същото писмо декларират, че към този момент ще престанат да се занимават с въпросните компании, както и всяка друга хранителна такава, в случай че някой се опита да се подиграва или да прави още един опит, това няма да са те, а някой, който ги копира. В подписът си ще споделят, че са неприятните, само че също по този начин имат и доста други по-интересни занимания от актуалните. Това е последното писмо, което в миналото идва в редакция на вестник. Никой повече не чува и не ги вижда на повърхността. Чудовището с 21 лица изчезва тъкмо по този начин, както се появява в медиите и на екрана. Никой не е бил токсичен и никой не е бил погубен, в случай че изключим инспекторът, който се самоубива.

Опитите на фирмите да платят за своето успокоение, автоматизирано удрят на камък – никой не отива да прибере парите – в никакъв случай. По това време полицията проверява към 125 000 души, някои членове на Якуза и даже банди от Северна Корея, преследват хиляди изпратени сигнали и съмнения, само че никой не може да бъде привързан с това закононарушение. Към сегашния миг ще открием, че самото дело към този момент няма отминалост. Ако вероятно причинителите се появят на екрана или смъкват своята маска, властта няма да може да ги упрекна в нищо. Въпросният случай продължава да се счита за връх в проведената престъпност на Япония, една от най-цветните мистерии и мистерия с хиляди разклонения.

Малко по-късно откриваме и съществуването на доста градски митове за отровни бонбони, десерти с бръснарски ножчета и още доста други. Голяма част от историите в Съединени американски щати, са въодушевени точно от тази терористична група, само че до момента в който там остават по-скоро нещо като страшна история, в Япония постоянно ще бъдат истина.

Снимки: Wikipedia