Най-вероятно ще има ръст при зимния туризъм този сезон в

Най-вероятно ще има растеж при зимния туризъм този сезон в границите на 3-4%. Но това е сходно на обстановката, когато са отчитали растежа на албанските текстилни предприятия през 50-те години на предишния век – от три са станали четири. И при нас е сходна картината. Защото ние имаме растеж, който се базира на един работещ зимен курорт – Банско, един полуфункциониращ – Пампорово и още един полу или четвърт работещ – Боровец. Казвам полу, тъй като инфраструктурата им е никаква – пътища, опция за настаняване в клъстърни структури и други

В момента у нас има единствено извадкови изследвания на министерството на туризма и към момента няма данни за целия сезон. България съди за броя на туристите главно от две институции - Национален статистически институт и Българска народна банка, само че техните данни се събират по много остаряла методология и не за всички курорти. Те дават информация по области или в случай че има такива – за по-малките туристически локализации, те по никакъв метод информацията не е цялостна. А Българска народна банка, да вземем за пример, събира данни за постъпленията от туризъм, само че не по методологията на Световната организация по туризъм към Организация на обединените нации, на която България е член. Ще го кажа напълно отговорно – и двете институции боравят с неточна номенклатура от индикатори. Световната организация по туризъм има напълно ясни дефиниции по какъв начин би трябвало да се събират данни. У нас се мери броят на задграничните туристи, в което число влизат и директно преминаващите. Докато по приетата номенклатура се изисква да се събира информация за броя на задграничните пристигания, което е нещо прекомерно друго. Разликата е в това, че един човек може да идва в България няколко пъти годишно. Второ – не се наблюдават всички места за събиране на данни. И трето – разчита се на непрецизна методика. В Българска народна банка, примерно, се събират данни за приходите от туризма, само че не по методиката на туристическата сателитна сметка, по този начин се хващат освен парите, които екскурзиантът непосредствено изхарчва за нощувка и туристически пакет, а всички средства, които харчи в магазините, в заведенията за хранене. И което дава да се види каква е тази снежна топка или туристически мултипликатор от доходи, които се получават въз основата на туристическите пристигания. А за какво се прибавят към туристите и директно преминаващите – според мен те имат много дребен принос към стопанската система ни, без значение че заплащат някакви такси, винетки или пият по едно кафе. Те нямат това въздействие, което се чака от зимните туристи.

Непонятно ми е за какво би трябвало да вършим разбори на данните по области, а не от съответните места за отдих, с цел да се види какво е натоварването. И изобщо се разчита на извадкови изследвания компрометира цялостната картина и я прави неточна.

В България в нито един от конкурентните на Банско ски курорти няма опция да развива собствен капацитет в инфраструктурата, която обслужва туристите. А казусът става все по-сериозен. Защо? Сега приказваме за един ски влек в Банско и стана голяма врява дали да го има или да го няма.
Доц. Преслав Димитров, декан на Стопанския факултет и началник на катедра "Туризъм" в ЮЗУ / БГНЕС
Някои хора смятат, че в случай че лимитират потока от туристи към другите-конкурентни на Банско курортни места, то ще се получи обезпечено търсене и възвръщаемост на вложенията. Същевременно тези, които са вкарали средства в градеж на хотели в Боровец и Пампорово чакат, че ограничението на опциите на Банско ще им разреши спомагателни глътки въздух по линия на пазарите от прилежащите балкански страни.

Ще напомня, че по-голямата част от нашите пазари на зимен ски туризъм не са някакви чутовни международни пазари. Те са съсредоточени главно към балканските страни и в по-малка степен – към Русия и Украйна. Туристите, които идват у нас от Западна и Централна Европа са в минимални проценти. Обяснението е просто - в случай че сте немец, примерно, и би трябвало да отидете в Банско, с цел да чакате два часа и половина за въжен превоз, вие няма да повторите това упражнение. Към този курорт отиват тези, на които този курорт е относително близко – румънци, гърци, македонци, сърби. Трайният отлив на англичани и ирландци, който се получи през 2008 година още не е преодолян. Да, повишен е малко, само че още не е стигнал равнището от 2008 година

Наблюдава се и друго в зимните ни курорти, което е доста тревожно. Поради обстоятелството, че курортите ни са ситуирани в области, които са мощно деиндустриализирани, нивото на заплащането на труда от хотелиерите е ниско. Това води до ниско качество на личния състав. Хотелиерите се оплакват, че нямат хора за работа. Но когато при тях отиде човек с висока подготовка, те му дават 480 лева заплата, с цел да упражнява своите умения на рецепция, примерно. Е, какво прави той тогава? Само на 200 км. в планината Лиляс, наоколо до Серес в Северна Гърция, където има зимен туризъм, въпреки и за два месеца и половина в годината, същият човек на рецепция ще получи сред 800-1200 евро на месец. Същото е ситуацията със заплащането и в другите дребни ски центрове в Гърция.

Така че дано хората, които работят в туристическата промишленост у нас и вложителите, малко да се позамислят за равнището на заплатите, с които желаят да уголемяват своето пазарно въздействие. Вече приказвах за качеството на услугите и равнището на инфраструктурата, които мощно орязват преимуществата на зимните ни курорти.

От друга страна, има зимни туристически дестинации, които са мощно потискани, като Сапарева баня, да вземем за пример. Защото е единствено на 45 мин. от София, има минерална вода в обилие и би могла да притегли там за отдих доста от софиянците.

Да не приказваме за идиотско признатите закони за отбрана на околната среда. Заявената им цел е една, само че в същото време страната е абдикирала напълно от функционалностите за основаване на туристическа инфраструктура. Предлага, че публично-частно партньорство, само че на частния вложител не му се оказва помощ да си върне инвестицията. А даже когато стартира да прави замяна на остарели уреди, попада под ударите на закона и се завърта един обаян кръг, от който няма излизане.

Всичко това може да се избегне с едно просто решение – да се сътвори национална компания за инфраструктура към министерството на туризма, която да поеме функционалностите, които в този момент се извършват от концесионерите. И дано тя да има право на начинания и промени на експертно ниво в бранша.

В последна сметка задграничните туристи при тази обстановка биха се замислили дали да посетят една страна, в която не се знае пътят дали ще бъде свободен, дали ще може да изтърпи да чака да се качи на лифта и дали няма да има следващи митинги.

Звучи смешно, само че не е.

Добре би било да се направи най-малко един учебен тур за български политици във френските, австрийските или швейцарските Алпи. Да видят по какъв начин се прави обмисляне, по какъв начин се ръководи туристическа инфраструктура. Да видят по какъв начин още от времето на Наполеон има основани районни структури за менажиране на туристическите дестинации и достиженията им са повече от сполучливи. /БГНЕС

------------------------------------------

Доц. Преслав Димитров, декан на Стопанския факултет и началник на катедра "Туризъм" в ЮЗУ.