Най-великите цитати за омразата, от които настръхват всички. За омразата

Най-великите цитати за омразата, от които настръхват всички. За омразата е изписано и ще се изпише толкоз доста, колкото евентуално и за посочената за нейна диаметралност – любовта. А дали това не е едната страна на медала, зад който се крие любовта, преценете сами:

„ Майка “ значи топлота, обич, деликатност. Не годините на безмълвие и непримирима ненавист. – Сабаа Тахир

„ Моля “ и „ благодаря “ идват естествено, когато сте в нечия власт. Дори в случай че ненавиждате този „ някой “ до гибел. – Лейла Атар

„ Нихилизъм “ в този подтекст значи ненавист, ненавист към полезностите и към техния корен – разсъдъка. Омразата не е същото като отрицание, пренебрежение или яд. Омразата е омерзение, съчетано със боязън и с готовност да се нахвърляш върху омразния обект, да го нараниш, обезобразиш, да го унищожиш. – Ленард Пийкоф

„ Приятелство “ може би е прекомерно мощна дума. Но имаше любовни връзки сред немски бойци и британски девойки и от лятото на четиридесет и четвърта германците и британците устояха компликации и компликации дружно. На процедура никой на острова не изпитва същинска ненавист към нашествениците. – Шарлоте Линк

„ Странна “ – това е дума която ненавиждам. Този, който ме назова странна, ще го гръмна на място. – Уинона Райдър

– А какво да кажем за любовта? – Любов? Тя не е в тази стая. Само суетност, упоритост, злоба и ненавист. – Тогава какво правиш тук? – Уча, с цел да схвана в деня, в който я срещна. – Бернар Миние

– Аз мисля, че ти си в затвор. Той подвигна глава. Аз вижда в очите му ненавист и предпочитание. – Ти, ти си моя затвор. – Шан Са

– Ако имаше Бог, – споделих аз, – щях да кажа с убеденост, че той ме ненавижда. Защото животът ми е общ брой от неприятни неща. Колкото повече хора пускаш вътре, толкоз повече неприятно пускаш. – Тарин Фишър

– Ако толкоз мразиш янките – попита ме Кони, – за какво се реалокира в Ню Йорк? – За да схвана какъв град може да направи страшилище като почитател на янките. – Джошуа Ферис

– Без сутиен – сподели той против устата й. – Благодаря ти. Мразя тези неща. Най-глупавото човешко откритие от всички. – Лариса Йон

– Виждате ли, омразата е по-ценна от златото и диамантите; това е оръжие, което няма равно в целия свят. – Лиу Цъсин

– Войната предизвиква вреди, Нейтън. И не става дума единствено за физически рани. Тя отвращава душата. Всички я ненавиждат. – Сали Грийн

– Да знаеш по какъв начин да обичаш живота е нужда, Такеши, и тя би трябвало да се научи да има вяра на хората. Не да ги ненавиждам. Няма излаз от омразата – сподели тя, понижавайки глас. – Лаура Имай Месина

– Джедаи, сити… вие сте едно и също зрънце. Отшелникът изплю. – Бяхте толкоз заслепени от ненавист един към различен, че не можехте да видите оттатък носа си. – Дрю Карпишин

– Единственото нещо, което ненавиждаме повече от крадците… – стартира Оли. – Това са домати – приключи Изи. Оли погледна възмутено сестра си. – Нийл Патрик Харис

– Защо не можем просто да се ненавиждаме? – Просто, – промърморва той, – Ние се обичаме прекалено много, по дяволите. – Кейт Стюарт

– Защо, по дяволите, дойдохме тук, в случай че толкоз мразиш храната? – Защото техните виновност са безусловно превъзходни. – Айше Кулин

– Защо? – попита Каролайн. Защо Бранд нарани толкоз доста хора поради личната си болежка? – Така вършат слабите хора, – сподели Майсторът на играчки. – Те се втурват към други хора и ги ненавиждат, тъй като самите те са уплашени. Но в този миг те престават да бъдат почтени за състрадание. – Рейчъл Ромеро

– Знаеш какво споделят за любовта и омразата. Най-често тези усеща вървят един до друг. – Джоана Линдзи

– Знам, че мразиш физическите прояви на любов, само че ще те прегърна мощно и ще би трябвало да издържиш. – Добре, дай ми секунда да се подготвя. – Миранда Каули Хелър

– Извини ме, – споделям много мразовито. – По-добре да отида и да оправя това. – Мъже. Винаги те разочароват, нали? – Бет О’Лиъри

– Изкуството е субективно, това го прави ужасно, – споделих аз. – Всеки от нас обичаме или ненавиждаме нещо съгласно личните си условия. – Кейси Уест

– Имаше и тъга, това беше несъмнено, и тя беше признателна за това, защото колкото и ненавиждан да беше до края, той я бе формирал, най-малко частично – и каква изгода имаше от самоомразата? – Сара Пери

– Истината е, че ненавиждам да мисля за други хора, които четат книгите ми, – сподели Миранда. – Все едно да виждам по какъв начин някой минава през кутията с персонални неща, които държа под леглото си. – Маделин Ленгъл

– Казвал ли съм ти в миналото какъв брой ненавиждам онази гадна цигулка? – Дори започнах да пиша книга за това. – Наистина? Ухилих се. Когато свърши първата тетрадка, я изхвърлих. – Андреас Щайнхьофел

– Казвам се Хари. Аз съм скаут и съм заплаха за всички тези, които съм се научил да ненавиждам и ненавиждам. – Лизелоте Велскоф-Хенрих

– Как да го преодолея? – измърморва тя, не безусловно на него. ненавист. засегнат. виновност. И тъга. Толкова доста, че чувствам дебелината и тежестта му, като че ли се дави и не може да диша. – Стъпка по стъпка, – споделя мъжът, говорейки от някакъв бездънен личен опит и с надълбоко схващане, което ме кара да се чудя дали всяка болежка може да е една и съща, без значение от произхода си. – Сюзан Редфърн

– Как успяваш постоянно да си толкоз радостен? – Много просто, ненавиждам тъгата. – Маргарет Мацантини

– Както споделих, никой не обича да продава опиати, – споделя той. – Мразех тези нелепости. Наистина. Но мразех да виждам по какъв начин майка ми и сестрите ми гладуват, разбираш ли? – Анджи Томас

– Любов. Омраза. Това е едно и също. Само не в моята книга, – помислих си аз. – Джуд Деверо

– Мислех, че няма да ненавиждам никого в живота си, – сподели тя с мъка, каквато Джон в никакъв случай до момента не беше чувал. Но в този момент се научих да ненавиждам. – Лорънс Норфък

– Мислиш ли, че съм вманиачен? – Гласът ми е едвам над шепот и го ненавиждам. – Не го мисля. Знам го. Този път той прокарва пръст по устните ми, като че ли размазва червилото ми, тъкмо както първия път, когато ме докосна в библиотеката. – И аз желая всяка парченце от твоята полуда. – Рина Кент

– Може би ще се забележим през днешния ден. – Може би, – клатя глава, мразейки всичко в обстановката: дистанцията, основана, когато той се отдалечи от мен, познатата рана, която нося със себе си толкоз доста години и която се е отворила още веднъж. Но би трябвало да го пусна, даже в случай че цялостен живот съм желала да бъда с него. – Миранда Каули Хелър

– Мозъкът на дамата има две полукълба — промълви тя. – Една за обичане, една за мразене. Те могат да работят много умело по едно и също време. – Колин Котрил

– Мразите концепцията да не знаете какво се случва, да не можете да извършите нищо, с цел да го предотвратите, да не сте вие. Страхувате се да не поемете юздите, че някой различен ще господства над вас. Прекалено сте привикнали да сте този, който знае и управлява всичко. – Лаура Гайего

– Мразиш ли да ме видиш по какъв начин хриптя? – Не, казахме ние, всичко е наред. – Помогнете си с цигарите в кухненските чекмеджета, – сподели тя, – и един ден и вие ще хриптите като мен. Маргаритки на гроба ми ще пукат и хриптят, вие отбелязвате думите ми. – Макс Портър

– Мразиш света към теб, нали? Попитах. На което той отговори без минимум съмнение: – От сърце. – Маркус Вернер

– Мразя да ти споделям още веднъж, само че не можеш да върнеш предишното или да го промениш, – сподели брат ми по телефона. – Бенедикт Уелс

– Мразя истината! – Не е нужно да я харесваш. Това е нещо, с което живеем, като вода или светлина. – Ники Френч

– Мразя суетата. Затова се пробвам да се смиря. – Рейумон Кьоно

– Мразя януари, – споделих аз. – Ти сподели това за декември. – Януари е като декември. Само без Коледа. – Ники Френч

– Музиката ни свързва, – сподели тя един път в самото начало на нашия разказ, – музиката ни свързва, тъй като музиката е началото и основата на всичко в света: обич, ненавист, бунт… всичко стартира със тон. Следователно музиката е опасна… – Карл-Юхан Валгрен

– Направих го за вас, от време на време това, което мислим, че обичаме, ни свързва с неща, които надълбоко ненавиждаме. – Марио Ескобар

– Не е почтено – сподели Линус, вторачен в нищото. – Начинът, по който някои хора могат да бъдат. Но до момента в който не забравяш да бъдеш обективен и добър, какъвто знам, че си, това, което тези хора мислят, няма да има значение в дълготраен проект. Омразата е мощна, само че мисля, че ще научите, че е по този начин, тъй като единствено няколко души крещят, обезверени да бъдат чути. Може би в никакъв случай няма да съумеете да измененията мнението им, само че до момента в който помните, че не сте сами, ще успехите. – Т. Дж. Клун

– Не претърпявам това двуличие! Защо хората, които замислиха двете най-значими художествени изложения за последните 10 години в Лондон и Ню Йорк, мислят толкоз стеснено, когато става дума за литературни творби, които всъщност реализират същото като техните скъпи художници? – Кери Мейер

– Не изисквам, че познавам мозъците на мъжете, – сподели тя, свивайки ръце на кормилото, когато една жена на тротоара се появи, с цел да защищити пълничките си, кряскащи деца от колата. – Те се опасяват от това, което не се опасяват разбирам. И този боязън се трансформира в ненавист по аргументи, които съм сигурен, че даже те не могат да стартират да схващат. И защото не схващат децата, защото се опасяват от тях, те ги ненавиждат. Това не може да е първият път, когато чувате за това. Случва се на всички места. – Т. Дж. Клун

– Не става въпрос за комунистите. Въпросът е в страната кой и по какъв начин го третира. Има комунисти, които имат душевна болежка за нея, има дисиденти, които я ненавиждат. Случва се и противоположното и това би трябвало да се разграничава. – Алексей Варламов

– Не съм уверена, че мъжете могат да обичат, – изхлипа Мери. – Ако могат да употребяват едно и също деяние, с цел да потвърдят любовта си и да се опитат да изразят омразата или презрението си, нямам доверие, че имат сърце. – Лесли Пиърс

– Не би трябвало да изхвърлям нищо, – сподели Мередит. – Не скърбя, в случай че нещата се счупят или бъдат изоставени. Това е въпрос на избор, метод на изложение на усеща. Бижута, къщи, скъпи коли, хора, които настояват, че са другари, хора, които може да са любовници, захвърлих всичко. Без сянка на страдание. Но знаете ли какво ненавиждам? Мразя да изгубвам. Загубата е като засегнатост, като рана. – Питър Строб

Източник: Crossroadbg.com

Още вести четете в: ЖивотЗа още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News